Легло от кости

35

Работата в токсикологията по случая Пеги Стантън бе като търсене на игла в купа сено, като иглата можеше да не е игла, а сеното можеше да не е сено. Аз обаче не обичах да се ловя за сламки, нито да правя необмислени предположения. Нито можех да изисквам извършването на всеки специален тест, без да рискувам мострите да свършат и търпението на Филис Джоб да се изчерпи.

— Признавам, че е изпитание — казах аз на главния си токсиколог по телефона. — И знам, че искам много, а предлагам малко.

Замразените части от черен дроб, бъбрек и мозък бяха в лошо състояние, което щеше да става още по-лошо, да не говорим, че ще намаляват с всеки извършен тест. Не разполагах с урина или течност от стъкловидното тяло, нямах поне една епруветка кръв.

— Това е като да издърпаш меч от камък, но вярвам, че е възможно — седях зад бюрото в кабинета си, вратите бяха затворени, а аз разглеждах възможностите с увереност, която досега не бях чувствала. — Вярвам, че имаме шанс, ако опитаме един много практичен подход.

Новите идеи относно Милдред Лот в комбинация с известното ми за Пеги Стантън водеха в очевидна посока, която бях убедена, че е една и съща за всички жертви, независимо дали бяха две, три или — не дай Боже! — повече. Ако анализът на Бентън бе правилен и убиецът всеки път убиваше една и съща жена — майка му или друга властна жена в неговия живот, в такъв случай най-вероятно той, символично казано, подбираше един и същи тип жертва и избираше един и същи начин да я подчини на себе си.

— И никакви възможни места за инжектиране, така ли? — зададе ключовия въпрос Филис.

— Аз поне не забелязах — отговорих. — Кожата й не беше в перфектно състояние, но ние я огледахме много внимателно за следи от инжекция, не… за каквито и да било наранявания. Онова, което изглежда вероятно, макар и не очевидно в този случай, е, че тя е била за последно у дома си рано в петък, двайсет и седми април, нахранила е котката си, изключила и пак е включила алармената система около шест часа вечерта, когато е излязла с дамската си чантичка и ключовете. Изглежда е заминала с мерцедеса си и се е срещнала с някого, в резултат на което е била отвлечена и впоследствие убита. Това е станало на място, където е била държана замразена или силно охладена, а по-късно изнесена и изхвърлена в залива — вчера или по-предната нощ.

— Ако Милдред Лот е била убита от същия човек, питам се защо тялото й не е открито — вметна Филис.

— Още не е открито. — Знам какво бе мнението на Бентън, а именно че убиецът задържа труповете, понеже не иска да се раздели с тях. — Част от фантазията му продължава след убийството с това, че не им дава да си тръгнат, с продължаването на странните взаимоотношения, които има с тях — опитах се да обясня аз.

— Некрофилия?

— Не и с Пеги Стантън, но не бих го изключила абсолютно. Макар, честно казано, да се съмнявам. Но ако Милдред Лот е била първата му жертва, неговата привързаност към онова, което тя символизира, към неговата фантазия, в нейния случай е най-силна. Тя, така да се каже, може да е „по-лична“ за него, без това да означава, че интересът му е открито сексуален. Бентън смята, че по-скоро става дума за опозоряване, за власт и унищожение.

— Тя е изчезнала около шест седмици преди тази. — Искаше да каже преди Пеги Стантън. — Има ли данни за други изчезнали жени по-рано?

— Винаги има изчезнали хора. Но не се сещам за подобни случаи. Ако Милдред Лот е била първата, най-силните му чувства и най-ярките му фантазии са свързани с нея — подчертах отново аз, понеже смятах, че тя е ключът. — Тя може да представлява нещо по-различно за него… по-значима награда.

— Съпругата на милиардер е доста солидна награда.

— Тя е по-важна за него не с това. Социалният й статут и богатството й може би нямат нищо общо с причината да я набележи. По-вероятно е да е свързано с онова, което тя представлява и какво отключва то у него — казах и се сетих за ФБР в съседната зала и колко много съм закъсняла.

Но в момента ме тревожеха други мисли. Убийството на Хауърд Рот може да е станало по целесъобразност, както обясни Бентън. Но то бе проява и на лоша преценка. Било е импулсивно. Вероятно не е било нужно и това ме караше да се опасявам, че е предвестник на неща, които предстои да се случат. Ако някой пресечеше пътя на убиеца, той можеше да бъде следващият.

— Но ако Милдред Лот е била първата му жертва, аз смятам, че тя е важна за него и че той е по-силно привързан към нея — казах аз. — Което на свой ред може да обяснява защо още не е намерена. Защото все още е при него.

— Сигурно е сложил нещо в храната или напитката й — замислено каза Филис. — Което навежда на мисълта, че се е срещнала с убиеца си на публично място, например в ресторант. — Тя пак говореше за Пеги Стантън. — Може да е някой, с когото се е запознала в интернет пространството. На едно от тези места за запознанства, които не се уморявам да набивам в главите на моите деца да не посещават, за Бога!

— Силно се съмнявам — отговорих аз. — Не си представям Пеги Стантън, а още по-малко Милдред Лот, да ловят гаджета по интернет и няма никакви улики, че някога са го правили. Но за да сме сигурни, трябва да тестваме за рохипнол, гама-хидроксимаслена киселина, кетамин хидрохлорид. — Изредих списъка на наркотиците за изнасилване, въпреки убеждението ми, че убиецът си имаше план, който повтаря, и той не включва излизане на среща с мишените в радара му.

Милдред Лот е била доминираща, настоятелна и едновременно с това крайно предпазлива жена, която е поддържала завидна физическа форма. Тя не би улеснила задачата на някого да я заведе някъде, където не би желала, а съпругът й беше абсолютно уверен, че е щяла енергично да се съпротивлява, ако някой опита подобно нещо.

След като изслушах какво Чанинг Лот ми каза за жена си и знаейки доста за Пеги Стантън, бях убедена, че убиецът намира начин да омаломощи жертвите си и вероятно го прави по един и същи начин. Не вярвах, че тези жени доброволно бяха отишли с него където и да е било. Смятах, че са били издебнати от засада и отвлечени.

— Всякакви опаковки, които хората душат и вдишват от чантички — имах предвид летливите вещества, типично използвани в познатите ни случаи. — Ароматни и мастни въглеводороди, разтворители в маркерите, адхезиви, лепила, разредители за боя, пропан-бутан, халоидалкили в почистващи препарати… Но според мен всеки от изброените би бил труден за използване при отвличане.

— О, има страшно много летливи органични съединения, които могат да докарат когото и да било в несвяст — подхвана моят токсиколог. — Толуол, тетрахлорметан, трихлоретан, тетрахлоретилен, трихлоретилен… ако използваш големи дози.

— Почти всичко може да стане отрова или да „приспи“ някого, ако се приложи по грешен начин или по целенасочено увреждащ начин. — Замислих се над нейното описание. — Но в случая ни трябва нещо практично и достъпно, такова, за което извършителят би се досети и което няма притеснения да използва.

— Значи нещо, което може да се използва като оръжие.

— Именно — потвърдих аз. — Не съм сигурна дали ще напоиш кърпа с разредител за боя или препарат за почистване на дрехи и ще натискаш тази кърпа върху носа и устата на някого, ако искаш бързо да преодолееш съпротивата му. А и човек определено не би го използвал, ако не е сигурен, че ще сработи.

— Диетилов етер, азотен окис и хлороформ — изброи тя трите най-отдавна известни анестетици. — Хлороформът лесно се намира, ако работиш в промишлеността или в лаборатория, където се използва като разтворител. За нещастие, както е известно на целия свят, той може да се синтезира и у дома. Нужни са само белина на прах и ацетон, а рецептата я има в интернет.

Говореше за онова, което не чак толкова отдавна се бе превърнало в сензация — широко отразения процес във Флорида, на който Кейси Антъни бе оправдана за убийството на двегодишната й дъщеря Кейли. В излъчени по телевизията свидетелски показания бе споменато, че на домашния компютър на Антъни беше търсена информация в интернет как да се направи хлороформ, а следи от него бяха намерени в багажника на колата й. Макар това и да не бе довело до осъдителна присъда, информацията би могла да вкара ужасна идея в нечия побъркана глава. След отбиване в местния железарски магазин и използване на рецептата в интернет, нищо не би могло да попречи на някого да получи хлороформ в гаража си и да го използва, за да замае или убие набелязаната жертва.

— Може би ги упоява — продължи да предлага възможности Филис — и ги натиква в багажника на колата си, така че ако се свестят по пътя, да не му създават проблеми.

— А може да използва и лодка — отговорих аз.

Милдред Лот толкова се бе страхувала от похитители или хора с престъпни намерения, които биха акостирали с лодка на пристана на глостърското им имение, че дори бе поискала кеят да бъде премахнат, с което съпругът й не бе се съгласил заради собствената си яхта. Но кой, освен него и доверени лица от прислугата е знаел, че е била така обсебена от подобен страх? Казана, пред когото не трябва, тази информация би била страшно оръжие.

Не говори за онова, от което се страхуваш, защото лошият човек ще го направи да се сбъдне.

— Атакуването на мозъка е най-добрият избор. Хлороформът се свързва с протеините и липидите. Той прониква в невроните — казах аз на Филис и станах от бюрото си — забелязах двата джипа, които допреди малко бяха на екраните на мониторите, да чакат отварянето на портала, за да излязат.

Черният „Юкон“, шофиран от Чанинг Лот, зави на изток, може би за да се върне в централата на компанията му в бостънския „Марин индъстриал парк“. Стана ми интересно, че той бе в компанията на младата си привлекателна финансова директорка, докато Голбрайт, в сребрист джип с предна решетка, пое в обратна посока, към Харвард.

— Трябва да приемем, че жертвата не е живяла дълго, след като е била упоена — напомни ми Филис. — Два, три, най-много четири часа. След това няма да намерим никакви следи.

За какво би я държал жива? За атака от някакъв тип, не непременно физическа. Сетих се изведнъж за несмляната храна в корема на Пети Стантън. Представих си как вечеря някъде през онази априлска вечер и бива сграбчена или ударена с нещо, докато се е връщала към паркираната си кола. Знаех със сигурност, че в един момент е била достатъчно дълго в съзнание, за да счупи ноктите на ръцете си и да стъпи в боядисаните в червено дървени влакна, които са се забили в ходилата й, и си спомних съдържанието на гардероба и шкафовете й.

В съзнанието ми изникна картината на спретнато нагънатите дрехи по закачалките и полиците — панталони, костюмчета, пуловери и блузи, стари и демоде, без нито един чифт найлонови чорапи, макар че… мъртвото й тяло беше с разкъсан чорапогащник. Представих си я как се свестява в кошмар там, където я е държал — място, където не се бе страхувал, че ще бъде открит, и където е можел напълно да я подчини.

Питах се дали сам й бе обул чорапогащника и й бе облякъл сакото със старите копчета и тя се бе събудила облечена в дрехи, които нито са били нейните, нито нейния размер. А може би я бе принудил сама да се облече по начин, който е означавал нещо за него, може би в облекло, принадлежало, някога някому, когото бе ненавиждал.

Пеги Стантън имаше няколко близко разположени контузии по дясната предмишница, следи от върхове на пръсти и аз се замислих за предположението на Люк, че са причинени не през тъкан, а със стискане върху голата й кожа. Теорията му беше, че убиецът я е тероризирал и унижавал, като я е държал гола, така както се постъпва с военнопленници, но аз не мислех, че е така.

Не вярвах да е искал да я гледа гола. Напротив, искал я е облечена заради ролята, в която садистично я е облякъл, а месеци след като тя е умряла и тялото й е изсъхнало, той бе коригирал гардероба и бижутата й, така че да не изпаднат от мумифицираното й тяло, когато я бе бутнал през борда във водата. Обясних това на Ърни Копел, докато продължавах да уточнявам по телефона веществените доказателства.

— Трябва да изключа възможността тя да е била облечена по този начин, когато е излязла от дома си — обясних му аз. — Ако изобщо е възможно да се даде отговор на този въпрос, трябва да го имам. Случаят е особено тежък, Ърни.

— Знам.

— И се налага да притискам всички ви.

— Представям си — бодро ми отговори той.

Попитах го за влакната, които той откри в мерцедеса на Пеги Стантън, и му обясних, че не съм видяла облекло в нейната къща, което да е подобно на онова, в което беше облечена.

— Не знам дали си имал възможност да погледнеш — казах аз — това бе моят начин да призная косвено, че съм свръхнастоятелна и винаги бързам, — но има ли някакъв шанс влакната от колата й да са дошли от дрехите, в които е била облечена? За твое сведение ще добавя, че ако е била облечена по някаква необичайна причина, когато е излязла от дома си за последен път, това най-вероятно е станало на двайсет и седми април тази година.

По-конкретно исках да знам дали влакната, прибрани от пода на колата, седалките и багажника, може да са паднали от тъмносиньото жакетче в стил „Талула", от сивата вълнена пола или тъмновиолетовата блуза, но Ърни отрече.

— Влакна от мокет, синтетика — каза той и премина на дървените влакна, за които бе смятал, че са от мулч.

— Но не са — съобщи ми той новината. — Не казвам, че знам за какво се използва този материал, но той не е бил изработен чрез прекарване на дърво или кора през мелачка и напръскан с боя. — Поясни, че е използвал хроматомас-спектрометрия, за да анализира всичко събрано около мястото на шофьора на мерцедеса, и червеникавите дървени парченца имали характерен полиалокохолен профил, съответстващ на американския дъб. — За него е специфично разнообразието на деоксиноситоли, особено протокуерситол — обясни той. — Много интересен начин да се идентифицира ботаническият произход на естествения дървен материал, използван за отлежаване на вина и високоалкохолни напитки, когато трябва да се удостовери автентичността им. Сещаш ли се, някои винопроизводители и дистрибутори твърдят, че някакво червено вино е отлежало във френски дъбови бъчви, само че изследването казва „няма начин, не е така“. Отлежало е в бъчви от американски дъб, така че това „Премиер Гран Кру Бордо“ изобщо не заслужава баснословната си цена. Истинска наука и знаеш ли защо? Има дистрибутори, които се опитват да ти пробутат младо вино за старо и отлежало.

— „Бордо“? — попитах аз. — Какво общо има това с виното?

— Нали говорим за дървените частици от нейната кола — напомни ми той.

— И ти мислиш, че са от винени бъчви?

— Обикновен бял дъб, използван в бъчварството, но също и като вторичен източник на танинова киселина или на танините, които се намират в червеното вино — обясни ми той. — В твоя случай говорим за американски дъб, оцветен във виненочервен цвят, с нищожни следи от горено дърво, най-вероятно вследствие на така нареченото „напушване“ на вътрешната страна на съдовете от захарни кристали и други производни като ванилин, лактони и др.

— Дървени стърготини, които приличат на мулч, но не са. Изба или място, където използват винени бъчви — размишлявах аз на глас — Но не където се правят самите бъчви, защото новите бъчви няма как да са оцветени.

— Не биха били.

— Тогава какво?

— Дяволски объркващо е — съгласи се той. — Мога да ти кажа, че най-вероятният произход на тези стърготини е от винени бъчви, но не мога да ти кажа защо са надробени, буквално пулверизирани, или за какво са били използвани.

Той спомена, че е обичайна практика хората да насичат на парчета стари винени бъчви, да ги овъгляват и да ги слагат в уиски, което се оставя да отлежи.

— Но този материал е твърде фин за тази цел, искам да кажа ситен е като прах — поясни той. — Не изглежда като получен след рендосване или шкурене, може би идва от място, където старите винени бъчви се подлагат на рециклиране за повторна употреба.

Знаех, че бъчви, които вече не са подходящи за отлежаване на вино, се префасонират в мебели. Спомних си няколко необичайно изглеждащи предмета в дома на Пеги Стантън, например масичката в антрето, където беше ключът от колата й, дъбовата маса в кухнята. Всичко, което видях там, беше старинно и определено не рециклирано от използвани бъчви, а освен това нямаше никакви следи да е колекционирала или дори само пиела вино.

— А дървените фибри от ходилата и под ноктите й — сетих се аз. — Същото ли…?

— Оцветен в червено американски дъб, част от парчетата са овъглени — отговори ми веднага той. — Макар да не намерих захарни кристали или някои от споменатите добавки.

— Те биха се разтворили във водата. Може да се предположи, че намереното по тялото й и в колата има един и същи произход. Или по-точно казано, са от едно и също място.

— Да, може да се направи това предположение — съгласи се той. — Мислех да направя справка при различни винопроизводители, за да разбера повече за тези фини дървени частици…

— В нашия регион ли? — прекъснах го аз. — Забрави!