Легло от кости

37

Вал Хан от кибер-отдела на ФБР описа летните дни в Гранд Прери като безкрайни, понеже изгревът бе рано, а тъмнината се спускаше чак към десет вечерта заради северната ширина на това географско място.

— В нощта на двайсет и трети август — каза тя — е валял дъжд и е било достатъчно студено, за да се вижда човешкият дъх. Ема се е връщала от трапезарията в караваната си след като е вечеряла със своите колеги. На територията на лагера е било тъмно като в рог. Комарите хапели жестоко, а имало предупреждения за мечки, така че палеонтолозите били предупредени с имейли да не допускат гадното влажно време да им попречи да изхвърлят боклука в контейнерите.

На гладните мечки не им пука дали са мокри, пишело в имейла.

— Предната нощ мечка се натъкнала на чували с боклук, оставени на масата за пикник, след което се опитала да влезе в една от караваните — продължи да рисува картината на живота там Хан. — Според колегите на Ема тя се е страхувала от мечки. Вслушвала се е за всеки шум и неспокойно е следяла за всяко помръдване — изобщо за всичко необичайно. Със сигурност не би продължила пътя си към караваната, ако е чула или забелязала нещо подозрително.

— Явно някой се е прокраднал — заяви Бърк сякаш имаше вече предвид конкретен заподозрян. — Невидим като дух. Някой с уменията на наемен убиец.

— Лагерът и времето онази нощ — обади се Бентън, все едно Бърк не бе казала нищо — са били идеални за някой, който иска да бъде невидим, безшумен и неочакван. Защото човек там очаква мечка, но не и хищник в човешки образ.

— Да допуснем, че е познавал онова място — Бригс отново бе сложил очилата и гледаше през тях надолу към бюрото си. — За жител на града то е далеч от утъпканите пътеки. Освен ако не си падаш по къмпингарството, разбира се.

— Трябва да приемем, че е могъл добре да се ориентира… Да, сър, съгласна съм — отговори Хан. — Когато палеонтолозите са изложени на лошо време, те работят до късно и се хранят късно. Мисля, че той е знаел това. Убедена съм, че е бил наясно с навиците им.

Тя продължи да обрисува картината на типичния ден на Ема Шуберт, когато бе прекарвала летата си в Пийс Риджън, Албърта — име, което не би могло да звучи по-иронично[19] сега. При пороен дъжд или силни ветрове тя и колегите й обикновено оставали в караваните на лагера — временни жилища, претъпкани, оскъдно мебелирани, захранвани с електричество от бензинови генератори. Всяка сутрин учените се срещали в трапезарията на закуска, после преминавали по дървения мост над Пайпстоун Крийк и през гората се отправяли към площадката на пахиринозаврите.

Според Хан учените копаели, докато имали физически достъп до мястото за разкопки, особено ако е наблизо. Кално и дяволски хлъзгаво, но все пак не трябвало да е стръмен речен бряг или склон на хълм, защото това би изисквало дълго шофиране, пътуване с джет или екипировка за катерене по скали. Избирали по ред признаци подходящо място, започвали да копаят там, да разчистват шисти и да изравят неща, които за непрофесионалното око биха изглеждали като обикновени камъни. Всичко това ставало в част на света, където месеците за работа навън се броели на пръстите на едната ръка, а през останалото време никакви разкопки не били възможни, защото почвата замръзвала. Късната есен, зимата и ранната пролет палеонтолозите прекарвали в лабораториите си. Повечето от тях били преподаватели, а такива като Ема Шуберт обикновено се връщали по местата, където живеели.

— Според разговори с нейни колеги, които ни бяха предоставени, а и от собствени проучвания — каза Хан — на двайсет и трети август палеонтолозите копаели в кално море на площадката край Пайпстоун Крийк, където преди повече от двайсет години било открито костно легло на пахиринозаври, смятано за масов гроб на потънали наведнъж стотици динозаври, намерили смъртта си вследствие на някакъв природен катаклизъм. Дъждът направил невъзможен достъпа до склона на площадката в Уапити, където Ема имала навика да копае. Дори в добър ден били нужни въжета, за да се изкачиш дотам, а при порой това било невъзможно.

— Точно както на нея й харесвало — обади се Бентън.

— Относително нова площадка, която тя си „заплюла“ като нейна територия. Площадката при Пайпстоун Крийк, както каза Вал, е съществувала много по-отдавна.

— Била специално подбрана, или поне така мислела за нея Ема, според изказвания на нейните колеги — поясни Хан, а Бригс гледаше нещо, може би проверяваше имейл.

— Важно е да се разбере — допълни Бентън, — че времето е диктувало с какво да се занимава Ема. Ако е пътувала с джет или кола по един час до мястото при Уапити, тогава обикновено не нощувала в лагера. Караваните били използвани за удобство, когато трябвало да се работи на площадката при Пайпстоун Крийк, която се намира на няколко минути пеша от лагера. Костното легло при Уапити, където Ема открила зъб на пахиринозавър два дни преди изчезването си, е на трийсетина километра северно от Гранд Прери. Най-често след като е работила там Ема преспивала в града, където била наела студио в „Колидж парк“.

— Което означава — коментира Бригс, — че ако не е валяло, тя е щяла да отиде нагоре по реката до своята площадка, да преспи в града и може би щеше още да е жива.

— Ако не е валяло, тя е щяла да копае — потвърди Бентън. — Това би могло да спаси живота й, но не е сигурно. Може би никога няма да разберем.

— На мен ми се струва, че е била издебната — Бригс отново погледна надолу към бюрото си и макар да не можех да го видя, го познавах добре.

Беше в режим на работа по няколко задачи едновременно. Ако ФБР бе склонно да разисква подробностите на тяхното разследване, той щеше да слуша, при това внимателно, но да се грижи и за преките си задачи, които винаги бяха важни.

— Поне я е наблюдавал — каза Бентън. — Убиецът е трябвало да знае дневния й режим, за да не се налага да разчита на късмета тя да остане в непрогледно тъмната кална яма на лагера в нощта, когато е планирал да я отвлече.

— Питам се дали не е някой местен — Бригс посегна към нещо.

— Или често е идвал в региона. — Бърк имаше, разбира се, своя теория.

Гледах я и започнах да разбирам, че тя има нещо, което трябваше да докаже, може би да го докаже на Бентън, който искаше да я прехвърли в друг офис, някъде в Кентъки. Не знаех дали вече я е уведомил, но предполагах, че го е направил, ако съдех по изражението й — каменно, упорито и прелъстяващо. Усещах гнева й, който сякаш димеше, докато тя размахваше мненията и… себе си.

— Някой, който го познава — продължи тя — и има причина да знае доста неща за Ема, както и да е наясно с това, че палеонтолозите няма да работят в Уапити при лошо време.

— Утаечен аргилит — каза Бентън. — Плътна речна глина. Коренното население някога си е правело лули от нея. Полепва по обувки и дрехи и се втвърдява като цимент. След разкопките последния ден, когато Ема е била видяна жива, никой не се е почистил, тя включително, всички отишли направо в трапезарията. Когато по-късно тя е тръгнала за караваната си, е била много кална, облечена подходящо за времето тогава — в синьо непромокаемо яке с качулка — същото, в което е намерен трупът.

— През нощта — продължи Хан — в лагера е толкова тъмно, че хората използват фенерчета навън, защото не се вижда нищо, освен ако има пълнолуние, но не и през онази нощ. Бил е гъст като супа мрак, макар според колегите й — и доста шумно, защото е валял пороен дъжд.

— Било е елементарно да се паркира наблизо — поясни Бентън. — И да се отвлече някого.

— Особено ако е подготвил нещата предварително — казах аз.

— Освен ако не става дума за някого, с когото тя би тръгнала доброволно — подсказа Бригс, докато четеше и подписваше доклади.

— Съмнявам се, че това е възможно, без да са разбрали колегите й — отговори му Бентън. — Тя би го споделила с някого, а от проведените с всички разговори, които ни бяха препратени, както и въз основа на нейните имейли и гласова поща става ясно, че Ема е била съсредоточена изцяло върху професията си. Не е имала никаква романтична връзка, само колеги и познати, свързани с работата й. На тръгване от трапезарията онази нощ казала, че била уморена и възнамерявала веднага да си легне. Изказала надежда, че ще имат късмет и дъждът ще спре. Тръгнала през лагера сама.

— Някакви следи от гуми или отпечатъци от обувки край караваната й? — попита Бригс.

— Само море от лепкава кал с разпръснати дълбоки гьолове — отговори Бентън.

— Значи предполага се, че убиецът я е накарал да отвори вратата на караваната си — Бригс отпи от чашка — несъмнено кафе — и ако тук нямаше никой друг, щях да му кажа как обикновено постъпвам аз.

Имаше навика да се налива с кафе през целия ден до късно вечерта, а после се оплакваше от безсъние. По време на шестмесечната ми специализация по криминологична рентгенова патология в моргата на пристанището в Доувър успях да го накарам да премине следобедите на безкофеиново кафе, дълги разходки и горещи душове. Старите навици умират трудно, а новите не се прихващат за дълго, Кей, сигурно би ми отговорил той, както правеше винаги, когато се опитвах да го поучавам.

— По-близко до ума е да предположим, че я е отвлякъл преди тя да успее да влезе — размишляваше на глас Бентън. — Няма следи от връщане в караваната и по нищо не личи, че изобщо е влизала в нея. Не са открити кални ботуши, нито мокри дрехи, а вратата е била открехната, сякаш е била спряна от някой, изникнал зад нея.

— А намерили ли са ключовете, фенерчето й? — Бригс отново ни гледаше.

Хан разказа, че полицията ги е намерила в кална локва в основата на алуминиевата стълбичка за караваната, което подкрепяше предположението, че е отключвала вратата, когато някой я е заговорил.

— Токсикологично ни интересува — казах аз на моя главнокомандващ — дали е било използвано летливо органично съединение от рода на хлороформ. Или друг инхалант, който бързо може да приведе жертвата в безсъзнание.

— Нека приятелите ни в Едмънтън да направят нужните ти изследвания — и Бригс погледна покрай камерата към някой, който влизаше в кабината му.

— Важен въпрос — не се стърпя Бърк — е дали най-напред не е откарал Ема някъде.

— Ако не живее в околността — каза Бригс и беше ясно, че вниманието му вече бе другаде, — подобен ход би бил рискован. Ако е мотел и тя започне да се бори или да крещи?

— По-вероятно е да я е отнесъл в своя или наета кола — каза Бентън. — Ван, кемпер, автофургон за живеене — нещо, паркирано на скрито място.

— Проверяваме всички наемания и покупки на моторни превозни средства в радиус от няколкостотин километра — каза Бърк, а Бригс вече слушаше само с едно ухо. — От обтекаеми каравани „Еърстрийм“ клас А до суперлуксозни домове на колела или с други думи все такива, които са на прицеп. Нещо, което е можел да издърпа до самия лагер, без да привлече ничие внимание в ужасна нощ като онази.

— За него би било много по-просто, ако тя е била в безсъзнание — каза Бентън. — Без да се налага да я удря по главата или да се опитва с оръжие да я накара да влезе. Това не би му дало никакви гаранции и всичко за секунди е можело да излезе от неговия контрол. Много по-чисто е да я „удари“ с някаква химия, да я замъкне в превозното средство и да отпътува, за да се отдаде на фантазиите си.

— Което предполага отрязване на ухото й — заяви Бърк. — Демонстрация на декомпенсация, изплъзващ се самоконтрол, стремглаво задълбочаваща се обсебеност. Ако Ема е последната му жертва, той е във фаза на изкривено възприемане на реалността и става неудържимо по-жесток. Нужно му е все повече, за да освободи онова, което се натрупва у него — каза тя вече в ролята си на профайлър, но Бентън не коментира.

— Малко вероятно е да разберем дали има отрязано ухо — отговорих аз. — Все пак от главата й е останал само черепът. Ако по него няма следа от острие, нищо не може да се каже със сигурност.

— Трябва да напомня, че Чанинг Лот има сериозни професионални и филантропски връзки с тази част на Канада — Бърк говореше все по-бързо и по-агресивно. — По-конкретно, неговата транспортна компания превозва петрол и втечнени деривати, които се превозват с влак от Форт МакМъри, епицентъра на петролните находища в Албърта, до най-различни пристанища.

Бентън я наблюдаваше с безизразно лице.

— Той многократно е пътувал до някоя от петролните рафинерии там — и гласът й се повиши. — А миналата година една от дъщерните му фирми е направила значително дарение на музея на динозаврите, който се строи в Гранд Прери.

— Коя фирма? — смръщи се Хан.

— Нарича се „Кристал Карбон 2“.

Бригс пак се бе загледал в нещо на бюрото си. Познавах признаците на пълното му изключване от околния разговор.

— „Зелено“ почистващо оборудване, използвано в хранително-вкусовата промишленост, за отстраняване на лакови покрития, за почистване на преси за щамповане и машини в хартиената промишленост — описа Бърк. — Без вредни емисии на токсични химикали. Почистване на повърхности с твърд въглероден оксид — предпочитана технология в петролните рафинерии.

— Вчера беше лош ден за нашите морски пехотинци — обади се Бригс, но Бърк вече нямаше да допусне да бъде спряна.

Разказа, че Чанинг Лот е продавал оборудване в Североизточна Албърта, а регистрите във ФУА показваха, че е летял със своя „Гълфстрийм“ до Едмънтън и Калгари поне 5–6 пъти през последните две години. Ема Шуберт пък е била отявлена природозащитничка и находката от разкопките й в костните легла е трябвало да отиде в същия музей, който той е спонсорирал.

— Изтеглих няколко статии — успя да вметне Хан, която вече бе открила информация в интернет. — Обявена е сумата на дарението му, пет милиона долара за миналата година. Той определено харесва Гранд Прери.

Бригс кимна на някого, който не се виждаше, и му направи знак, че всеки момент ще приключи.

— Господин и госпожа Чанинг Лот са участвали в така наречения „Дино бал“, били са почетни гости и им е била връчена прокламация. Публично е било обявено дарението от името на „Кристал Карбон 2“ — Хан четеше и превърташе на екрана изровеното от нейния компютър. — Това е било през юли миналата година.

— Имам няколко случая и ме чака ужасен ден — Бригс беше чул предостатъчно. — Поредният проклет хеликоптер „Чинук“, който падна вчера в Източен Афганистан. С-17 вече захожда с дванайсет ковчега с наши момчета. Помолих доктор Лопес да ти се обади, когато научи повече, Кей — обърна се пряко към мен Бригс, стана от стола и екранът се изпълни с пастелнозеления му хирургически костюм. — Така че ориентирай се сама какво е общото, ако има такова.

После изчезна и уебкамерата му бе изключена.

— Знаем ли нещо за личните вещи? Дрехи, бижута, нещо по тялото? — попитах аз Бентън. — В допълнение към якето й, искам да кажа. Или нещо за телефона й?

— Няма телефон — отговори той.

Не споделих с тях казаното от Луси за стария айфон на Ема Шуберт, фалшивите имейл акаунти и прокси сървърите.

— Не мога да разбера какъв е смисълът — каза Хан на Бентън, и тя знаеше.

Може би Бентън бе намерил дискретен начин да подскаже онова, което Луси бе открила практически мигновено и незаконно, но Хан бе открила нужното й. Тя имаше информацията, че видеоклипът от последното пътуване на Ема Шуберт с джет бе заснет със собствения й айфон. Подозирах, че записът бе направен от колега, докато палеонтолозите са отивали към Уапити в рядка за онези места слънчева сутрин. Файлът е бил съвсем невинно създаден, записан и впоследствие видян от чудовището. Той със сигурност бе прегледал всичко в телефона й — същия, който бе използвал, за да заснеме отрязаното ухо, което е трябвало да приемем за нейно.

Същият телефон, от който бе изпратен до мен имейлът с видеоклипа и изображението.

— Получил е каквото е искал — избута назад стола си Бърк. — Той е вън на свобода, нали така? — изглеждаше вбесена. — Чанинг Лот се е облагодетелствал от ставащото и всъщност е единственият, който може да се похвали с това.

Тя стана и отиде до вратата на конферентната зала. Изглеждаше ядосана.

— Той е бил в затвора, когато Пеги Стантън е изчезнала — обърна се към нея Бентън. — Бил е в затвора и когато Ема Шуберт е изчезнала. И определено не е убил нито тях, нито когото и да е било, докато е лежал в килията.

— Престъпленията са внимателно режисирани, за да ни насочат да мислим за сериен убиец. — Бърк говореше на Бентън, а аз и Хан сякаш не съществувахме за нея. — С цел да се прикрие и маскира крайната цел, която се свежда до това да се отърве от жена си и се измъкне безнаказано.

— Бил е заключен. Това е факт — напомни й Бентън.

— Значи някой е правил каквото той му е наредил — отговори Бърк. — Някой се е погрижил трупът на Пеги Стантън да бъде открит в точно определен момент, това се филмира и той бива оправдан. Гений, признавам му го. Удивително е какви неща могат да се купят с пари.

— Този убиец действа сам — заяви Бентън. — Сценариите му са заплетени, вярно е. Но не в такава степен, че ние да си мислим, че става дума за серийни убийства. Защото това си е самата истина — те са си серийни убийства.

— Знаеш ли какво, Бентън? — тя отвори вратата. — Ти невинаги си прав.