Легло от кости

36

Беше почти четири следобед, когато влязох във „военната зала", където експерти и следователи, в това число учени и военни лекари, се събираха да заседават, лично или онлайн. Тук, при затворени врати, водехме битка срещу врага, като използвахме видеоклипове с висока разделителна способност и аудио с качество като за компактдиск. Веднага разпознах кой говори.

Чух плътния бас на генерал Джон Бригс да споменава нещо за транспорт със самолет на ВВС в щата Вашингтон. С-130, уточни той, и говореше за някого, когото познавах.

— Току-що е излетял от МакКорд и ще кацне след около час. — Началникът на КМЕВС, моят шеф, изпълваше обединените LCD-монитори, геометрично разположени около заседателната маса.

— Без надзорни функции, разбира се — каза Бригс и по тъмносините шумоизолирани стени се появиха изображения на сцени, които ми бяха непознати — череп, разпръснати кости, човешка коса.

Избрах стол до Бентън, точно срещу Вал Хан, която бе в каки-костюм и сериозно настроение. Кимна ми. До нея, изцяло в черно, седеше Дъглас Бърк, която дори не ме погледна. Включих HD-дисплея пред мен и на него се появи изсеченото лице на Бригс, който обясняваше каква точно услуга ни правят от кабинета на главния медицински експерт в Едмънтън, Албърта, понеже там нямахме юрисдикция.

— Бихме могли да се съгласим, но няма да го направим — Бригс имаше способността да излъчва власт и да убеждава хората да вярват, че я притежава. — Няма да си ги мерим в случай, в който съюзникът ни е напълно способен да проведе компетентно криминологично разследване. Това не ни е Джоунстаун или убити в Судан американски мисионери. Става дума за изцяло координирано усилие с канадските ни приятели.

По военния герб и възпоменателните флагове на полиците зад него познах, че е зад бюрото си, в кабинета за патоанатомия в „Доувър“. Беше облечен в хирургически костюм, защото го чакаше работа — цял самолет с увити в американското знаме ковчези трябваше да пристигне при него до края на деня. Знаех го от новините. Свален във въздуха хеликоптер. Поредният…

— Ролята му е да наблюдава и да бъде свръзка между нас и тях — каза Бригс за консултиращия криминолог-патоанатом на КМЕВС в Сиатъл.

— Извинявам се, че закъснях — казах аз пред моя монитор.

— Да ти кажа това, което пропусна, Кей. — И ме информира, че Ема Шуберт е мъртва.

Разложените й останки бяха намерени на по-малко от осем километра от лагера Пайпстоун Крийк, където е била видяна за последно от колегите й в нощта на 23 август. Доктор Рамон Лопес — консултант на КМЕВС, пенсиониран бивш началник на клона в Сиатъл и мой личен приятел — летеше за Едмънтън и щеше да се свърже с мен, когато получи някаква информация.

— Някакви хлапета търсели кости на динозаври — описа Бригс онова, което вече бе разказал на другите в залата. — Изглежда изследвали залесен участък встрани от магистрала 43 и забелязали там няколко дребни кости. Първоначално помислили, че са се натъкнали на поредното костно находище и донякъде било точно така. Само дето костите не били вкаменени, нито изглеждали стари. Дребни човешки кости — ръце и крака, най-вероятно разпръснати от животни. И после открили човешки череп до купчина камъни, откъдето се носела противна миризма.

— Кога се е случило това? — отново се извиних, че се налага да повтаря за мен.

— Вчера, късния следобед. По-голямата част от тялото била под камъните, които явно някой е струпал върху трупа. Така че не говорим за чист скелет, както можеш да видиш.

Бригс прещрака през няколко снимки, които ние гледахме на големите екрани по стените. Дребни човешки кости, карпали, метакарпали, фаланги, които изглеждаха като бели и сиви камъчета в коритото на пресъхнал ручей, под извисяващи се дървета, и заврян в шубраците череп, сякаш изтърколил се там или може би избутан от животно.

Скалп от сплъстена сиво-кафява коса в края на струпаните камъни и после идваше ред на изкопания плитък гроб, в който вече виждахме останките insitu — тяло в синьо палто и сиви панталони, в свита поза. Незащитените от дрехите части — главата, дланите, ходилата — изглеждаха сякаш бяха глозгани от животни и гризани от насекоми. Бяха разчленени и разпръснати.

— Ботуши, обувки…? — попитах аз.

— Няма такива в списъка, който получих. — Бригс въведе нещо на клавиатура, която не виждахме, и сложи очилата си. — Едно синьо водонепроницаемо яке, чифт сиви панталони, сутиен, чифт бикини, ръчен часовник от сребрист метал със синя велкро каишка, който — ако щете вярвайте — още работел.

— Без чорапи и обувки — коментирах аз. — Интересно, понеже в един момент, преди да бъде убита, Пеги Стантън също е била боса.

— Психологически ход — обади се Бентън и се запитах откога ли това му беше известно. — Прави жертвата покорна и доминирана.

— А също така затруднява бягството й — каза Дъглас Бърк.

Широко разтворените й очи ми напомняха за диво, бясно животно.

— В Североизточна Албърта е било хладно и дъждовно лято. — Криминалният патоанатом с най-голяма власт в Съединените щати продължаваше да ме въвежда в ситуацията. — И разбира се, през октомври е било доста студено. Така че след два месеца на открито по-голямата част от тялото е доста запазена поради температури, напомнящи за хладилник, за което са допринесли донякъде натрупаните камъни и облеклото. Ако е станала жертва на промушване, прострелване, удар с тъп предмет, дори удушаване, ще имаме достатъчно меки тъкани, за да си изясним картината. Идентификацията по зъбната карта е потвърдена, чакаме ДНК, но като че ли няма никакво съмнение, че е тя.

— Видими наранявания? — попитах аз.

— Не ми е известно за такива — каза той. — Знаем със сигурност, че не е простреляна в главата. Черепът е цял… — Той гледаше екрана на своя компютър и явно прелистваше някакъв файл. — Няма проектили, няма установени с рентген фрактури. Още не е започнала аутопсията, защото чакат доктор Лопес.

— Канадските власти са наясно, че според нас това не е изолиран случай — каза ми Бентън, а когато по-рано бяхме в асансьора и аз му споменах, че Ема Шуберт е мъртва, той вече го е знаел.

Знаел го е със сигурност. И той е настоял за тази среща.

— Те разбират, че тя е свързана с поне още един случай на убийство тук, вероятно два, а възможно е да са и повече — информира ме Бентън и аз нямах съмнения, че канадските детективи от Гранд Прери и Кралската канадска конна полиция, работещи по изчезването на Ема Шуберт, бяха се свързали с ФБР в мига, в който бяха разбрали, че останките са нейни.

Тя е била американски гражданин. Изображение с отвратително съдържание и видеоклип, вероятно отнасящи се до нея, ми бяха изпратени анонимно по електронната поща преди два дни, а местната полиция го е знаела. Подозирам, че Бентън е бил уведомен и се е обърнал към генерал Бригс, който се е свързал с кабинета в Едмънтън, както и с доктор Лопес. От КМЕВС биха искали да знаят за случая с Ема Шуберт, в крайна сметка и министерството е трябвало да научи. Ако ръководената от мен институция се намираше по средата на разследване на сериен убиец, което попада във федералната юрисдикция и е свързано със смъртен случай в Канада, задължително беше генерал Бригс да бъде информиран. А той ще иска всички подробности и постоянно да бъде в течение.

— Съвпадение във времето… Аз ли съм единствената, която вижда в това откровено предизвикателство? — произнесе Бърк със стъклен поглед.

Псевдоефедринът ли бе, или бе възбудена от нещо много по-опасно? Облечена бе в костюм с много къса пола и червен пуловер с дълбоко деколте, който бе толкова тесен, че изглеждаше като нарисуван със спрей по тялото й. Точно срещу Бентън тя се намести в такава поза, че да „напълни“ очите му, впрочем и моите, а може би и на Бригс, зависи от ъгъла на камерата и какво тя показваше на дисплея му.

— И двете тела са намерени в един ден?! — натърти тя.

— Тялото на Пеги Стантън се появява тук, в Масачузетс Бей в същия ден, в който е намерено тялото на Ема Шуберт в Канада? Не е ли прекалено случайно това, Джон?

— Точно така, това е случайно съвпадение — заяви Бригс в неговия мек, невъзмутим стил, женските й прелести явно оставаха незабелязани от него. — Логиката подсказва, че онзи, който е натрупал камъни върху трупа й в средата на гъста гора, не би могъл да има нещо общо с децата, натъкнали се на нея.

— По-различно е — каза Бентън, но не го направи по адрес на Бърк. — Убиецът е искал тялото на Пеги Стантън да бъде намерено. Възнамерявал е да шокира онзи, който ще го извади от водата. Допускам, че замисълът му се е изпълнил изцяло, а именно да предизвика в обществото сензация. В крайна сметка творението му стигна до новините и телевизионните екрани в цялата страна. Точно обратното, онзи, който е убил Ема Шуберт, не е искал да шокира по никакъв начин, защото планът му не е предвиждал те да бъдат намерени. Той е пренесъл трупа й от магистралата в гората и го е затрупал с камъни.

И в този момент аз споменах за Милдред Лот. Описах паралела с изчезналите домашни любимци, които по-късно бяха намерени, страха й от отвличане и уверенията на съпруга й, че това е трудно осъществимо. Изтъкнах, че според него тя по-скоро би се оставила да бъде застреляна на място, отколкото да се подчини на нападателя, както и че онези, които са я познавали добре, я намирали за снизходителна и надменна.

Пеги Стантън пък е била затворена в себе си и вглъбена в личната си скръб, рядко излизала навън и то само по повод някаква благотворителност. Ема Шуберт е била душевно загрубяла от съприкосновението с безжизнените студени останки от миналото и доколкото се знаеше за нея, не е контактувала с почти никого.

— Трите жени са съвсем различни. Занимавали са се с личните си дела, вършели са обичайното за тях, когато са изчезнали. Били са забележителни, но в никакъв случай — контактни или общителни, и е било трудно някой да спечели доверието им. Всъщност, аз по-скоро си мисля, че те не са вярвали на никого.

— Изглеждаш доста сигурна, че извършителят е един и същи, Кей — отбеляза Бригс и това не прозвуча като въпрос.

— Един човек е — съгласи се Бентън. — Ема Шуберт е жертва на случайни обстоятелства. Не мисля, че е планирал и нея, или по-скоро, че случилото се с нея е било подложено в същата степен на предварителна подготовка, както при другите две. Подозирам, че той е бил изваден от обичайната си среда и по някаква причина се е оказал в Гранд Прери.

— Нещо го свързва както със Североизточна Албърта, така и с Кеймбридж — каза Бърк, сякаш отговаряше на така и незададен въпрос.

— Може би са се познавали. А може и да не е така. Във всеки случай по някаква причина са се срещнали — каза Бентън на Бригс, като че ли излагаше факт, защото нямаше никакъв друг начин това да е станало.

Ема Шуберт бе се оказала във вниманието на убиеца, станала бе мишена и вероятно така и не го бе разбрала до края си. Възможно бе той да я е издебнал, проследил, може би я бе чакал в онзи лагер, където е била видяна жива за последен път.

— Не е имало осветление. Единствената светлина е идвала от караваните, разпръснати из гората — поясни Бентън. — Освен това онази нощ е било облачно и е валял дъжд.