Легло от кости

20

Той се обърна към Бентън, специален агент Бърк и непознатата жена, сякаш те бяха на ред да продължат, и аз знаех какво означава това.

„Португалския воин“ — както Марино наричаше Сил Мачадо — бе откачен млад мъж, с телосложение на бик, тъмнокос и тъмноок, с консервативен вкус в облеклото, който никак не си падаше по ФБР и не би им прехвърлил случай без въпроси и без съпротива. Щом им подаваше топката толкова очевидно, значи федералните вече бяха поели разследването и имаше основателни причини за това.

— Как така никой не ме е известил? — Марино гледаше ядосано Люк. — Въз основа на какво сте я идентифицирали? Как е възможно? Толкова бързо не може да се намери съответствие не само на ДНК, а дори и на пръстови отпечатъци. Това няма как да стане, без да рехидратираме възглавничките на пръстите, т. е. първо да ги свалим, което смятах да направя…

— Знаеш ли, Пийт — прекъсна го Мачадо, — защо не дойдеш с мен и да ги оставим да си поговорят за някои неща?

— Какво? — моментално настръхна Марино, за когото параноята беше естествено състояние.

— Ще обсъдим всичко.

— Защо не искаш да говорят пред мен? — повиши глас Марино. — Какво, по дяволите…?

— Хайде, приятелю — намигна му Мачадо.

— Това е толкова тъпо!

— Хайде, Пийт. Не се дръж така — Мачадо се приближи и сложи ръка върху неговата. Марино опита да се дръпне, но пръстите на Мачадо се затвориха със сила. — Да вървим, ще ти обясня — и той придружи Марино навън, в коридора. — Знам, че тук имате кафе, макар да предпочитам бира, но да забравим за нея засега.

— Да се върнем минутка назад — затворих аз вратата. — Мислех, че съм се изразила съвсем ясно, като наредих случаят да не се започва без мен. — Това бе адресирано до Ан и Люк. — И ако това, което виждам в момента, е вследствие идването на ФБР и свеждането на директиви как да се ускорят нещата, нека ви информирам, че тук не работим по този начин — допълних аз, без да се опитвам да бъда любезна.

— Не е това — каза Люк.

— Складът за веществени доказателства е широко отворен и вие сте започнали сканирането, а указанията ми бяха съвсем различни.

Люк завъртя стола си така, че да бъде с лице към мен. Не забелязах да е обезпокоен от недоволството ми или от извеждането на Марино от стаята като затворник. Люк намираше случващото се за оправдано и това отчасти сигурно се дължеше на липсата на опит. Може би беше по-голям нарцис, отколкото изглеждаше, и добрите маниери надделяваха над егото му, което смятах, че е свързано с външността на блондин и несъмнената му интелигентност. Моят заместник изпитваше топли чувства към федералните агенции за правоопазване изобщо и ФБР в частност, които явно бяха успели да го накарат да пришпори случая, а точно това аз просто не можех да разреша.

— Нямаше да започна аутопсията без теб — обясни Люк с приятния си британски акцент, облечен в син комбинезон, обут в хирургическо сабо и наметнат с лабораторна манта, на която са избродирани неговите инициали. — Но решихме, че е в интерес на работата да избързаме и я сканираме, докато пътуваш насам от съда. Главно защото при нейното състояние имаше опасност да няма какво да сканираме.

— Не че открихме нещо — разстроено вметна Ан, стресната от реакцията ми, а вероятно и обезпокоена заради Марино, който флиртуваше с нея, а когато си беше счупила крака, я караше на работа всеки ден. — Няма вътрешни наранявания — тихо продължи тя, като гледаше само мен и избягваше останалите. — Няма нищо, което да ни подскаже от какво може да е умряла. Искам да кажа, че намерихме сърдечни и интракраниални вкостявания, които са обичайни. Освен това пунктат в базалните ганглии, арахноидни гранулации, отново типични при над 40-годишните.

— Я, почакай! — тази вечер агент Бърк бе спортно облечена — в кафяв пуловер и черни джинси, а кожената чантичка през рамото вероятно скриваше пистолета й. — Да не говорим за 40-годишните — тя сигурно смяташе, че е забавна.

— Начална атеросклероза, калцификация в някои кръвоносни съдове — на Ан изглежда не й беше забавно.

— И КТ сканирането ви позволява да различите втвърдяване на съдовете? Не е лошо да се знае, преди да изям поредния „БигМак“. — Усилията на Бърк не можаха да разведрят обстановката.

— Яжте каквото си искате. Не изглеждате застрашена от нищо — успокои я Люк. — Атеросклероза е открита в египетски мумии на 4000-годишна възраст, така че тя явно не е страничен продукт на съвременния начин на живот. В действителност по-скоро генетичната ни конфигурация предпоставя подобна предразположеност — поясни той, защото явно не схващаше някои неща или може би защото не му пукаше, че Марино е загазил.

— Мисля, че не трябва да изпускаме предвид възможността тя да е умряла от инфаркт или инсулт, с други думи по естествени причини, и някой да е решил да скрие тялото, а след това да се отърве от него — Бърк не откъсваше поглед от мен.

— На тази фаза е разумно да се отчитат всички възможности, без никакви предубеждения — отговорих аз.

— Няма нищо друго освен следите от работа на зъболекар, непрозрачно за скенера — каза Ан. — А такива следи колкото щеш: коронки, импланти… изобщо скъпа уста.

— Нед ще дойде, за да сравним стоматологичните диаграми — съобщи Люк. — Всъщност… това може да е той.

Фаровете на колата отвън заслепяваха дори мониторите на охранителната система — малко синьо комби, най-вероятно допотопната „Хонда“ на Нед, току-що паркираше.

— Значи имаме предсмъртни снимки на челюстите за сравнение — насочих въпроса си към Бентън.

— Получихме ги от зъболекар във Флорида — каза той.

— И коя мислим, че е тя в такъв случай? — попитах аз.

— Изглежда е 49-годишна жителка на Кеймбридж на име Пеги Лин Стантън. Прекарвала е летата си в Кей, на езерото Мичиган — отговори ми моят съпруг, сякаш сме колеги в приятелски отношения. — Но по-голямата част от времето е била извън Масачузетс. Изглежда е имала навика да идва тук само през есента и зимата.

— Странно е някой да прекарва зимите си тук. Обикновено това е сезонът, през който хората се изнасят — коментирах аз очевидното.

— Понякога е заминавала за Флорида. Явно има много неща около нея, които предстои да се уточнят.

— Искаш да кажеш, че приятелите, може би семейството й, не са знаели винаги къде точно се намира? Ами телефонните обаждания, имейлите…?

— Изпратихме агенти да проверят — намеси се Бърк. — Ами… защо не продължиш оттук нататък? — обърна се тя към непознатата жена. — Валери е нашият кибер-експерт.

— И нека уточня от самото начало, че всички ми казват Вал — усмихна ми се тя без причина.

Не бях особено благоразположена и всъщност ме изяждаше остро безпокойство. Какво бе направил Марино?

— В крайна сметка се разбра, че жертвата така и не е стигнала до вилата си на езерото — съобщи Валери Хан. — Тя е напълно изоставена. Няма багаж. Хладилникът е празен. Изглежда е изчезнала без следи около първи май, може би малко по-рано, а доктор Зенър спомена, че това се връзва със състоянието на трупа.

— Ще знаем със сигурност след аутопсията — подразних се, че Люк е споделил с тях каквото и да било.

— Може би сте чували за нея? — каза Валери Хан.

Отворих вратата към коридора, по който към нас се задаваше Нед Адамс със старата си черна медицинска чанта.

— Защо да съм чувала за нея? — недоумявах аз.

— Може би името „Красивата Моля“ нещо ви говори… на вас или на някой от екипа ви? — подпита Хан.

— Здрасти, Нед — задържах му вратата. — Тя е в скенера. На твое разположение.

— Мога да го направя и тук. Няма проблем… — той избута назад качулката на дългия си жълт дъждобран, от който по пода се стичаше вада. — Зъбният й статус е актуален. Много коронки, импланти, извадени корени, в това число панорамна снимка на горната челюст, което е добре за синусите. Имате ли такива?

— Мога да ти ги покажа на екрана, докато говорим — и Ан започна да трака по клавиатурата. — Сигурно ще искаш и разпечатки…?

— Аз съм старомоден и продължавам да предпочитам хартията. При нея има много особености, характерни за богатите, и не би трябвало да продължи дълго. „Горещо“ ли е там? — той спря на прага на вратата за скенера, сякаш навлизаше във военна зона, където не бе безопасно.

— Скенерът е офлайн — успокоих го аз. — Знаеш ли как да издърпаш навън масата?

— Знам — увери ме той и съблече дъждобрана.

— Изглежда е свързано с инициалите[17] й — обясни Дъглас Бърк. — „Моля“ идва оттам.

— Има те в „Туитър“, нали, Кей? — Валери Хан се държеше така, сякаш сме стари приятелки.

— Формално, не го използвам за общуване или комуникация.

— Е, аз знам, че никога не си туитвала на Пеги Лин Стантън, чийто ник в „Туитър“ е „Красивата Моля“ — каза Хан.

— Аз не туитвам с никого.

Марино, какво си направил?

— Лесно е да се разбере това — Хан явно бе напълно уверена в себе си. — Не са необходими дори администраторски права, за да се провери това.

— Не мисля, че трябва да стигаме до това ниво на подробности точно сега — Бентън наблюдаваше Нед Адамс през прозореца.

— Аз пък мисля, че е необходимо — погледнах го и изчаках той да ме погледне.

— Хубаво е, че поне нещо полезно произтече от излъчването по телевизията — видях нежеланието на Бентън зад безизразността на погледа му. — Телефонни обаждания до офиса ни в Бостън, в Кеймбридж, в Чикаго и Флорида. Поне дузина хора са сигурни, че жената е Пеги Стантън. Казват, че не са я чували или виждали поне от месец май, когато е изчезнала на път за вилата си край Мичиган или може би Палм Бийч. Хората тук решили, че е в Илинойс, а хората там смятали, че е тук. А други пък мислели, че е във Флорида.

— Имаш предвид приятелите? — едва успях да скрия колко не ми харесваше всичко това.

— Различни доброволчески групи и църкви — Бентън много добре знаеше какво чувствам, но това нямаше значение.

Това беше начинът, по който си вършехме работата, Начинът, по който живеехме.

— Изглежда е участвала в различни инициативи, свързани с грижата за възрастните. Тук, в Чикаго, във Флорида — каза той.

— Има семейство и те не са се запитали къде е след толкова дълго време? — помислих си за онова, което Марино ми каза в колата тази сутрин, когато пътувахме към базата на бреговата охрана.

— Съпругът й и двете им деца са загинали преди тринайсет години, когато частният им самолет се разбил. — Бентън съобщи информацията обективно, в такива случаи бе способен да звучи абсолютно безсърдечно.

Но той бе такъв.

— Инвестиционен брокер със солидна застраховка „Живот“ — докладва той. — Оставя семейството си доста заможно, не че тя някога е била бедна.

— И никой от доставчиците й не се е оплаквал, че не си е плащала сметките? На никого не е направило впечатление, че не отговаря на имейли и не си вдига телефона? — Не казах какво си мисля.

Колко лесно е било да се забаламоса Марино в киберпространството, където той не знаеше как да навигира, а неувереността му го правеше уязвима цел.

— Плащала си е сметките през цялото това време — отговори Бентън. — Туитвала е допреди две седмици. Говорила е по мобилния си телефон до онзи ден…

— Не и онази там, не тя — Люк прекъсна Бентън, докато гледаше Нед Адамс през прозореца.

— Но някой го е правил — довърши Бентън онова, което искаше, но не го каза на Люк.

В стаята със скенера Нед Адамс отвори черната си кожена чанта, сложи си очилата и присви очи към видеоекрана, на който бяха изобразени снимките на зъбите.

— Тя е мъртва от много повече от два дни или дори две седмици — продължи Люк. — Нито е туитвала, нито е плащала чекове, нито се е обаждала по телефона от доста време насам. Поне месеци, ако питате мен. Съгласна ли сте, доктор Скарпета?

— Къщата й е на „6-та“ — каза Бентън. — Съвсем близко до полицейското управление в Кеймбридж, което е още по-куриозно. Охранителната система работи, колата е в гаража, полицията минава оттам всеки ден и никой нищо не е подозирал.

— Капсула на времето — добави Дъглас Бърк. — От пожарната имат готовност да разбият задната врата веднага щом стигнем там.

— Предлагам ти да отидеш и вземеш пиците, които ти казах да поръчаш — казах на Бентън по начин, от който той разбра точно какво искам да му кажа.

Това бе моят офис. КЦК не е на подчинение на ФБР. Аз ще движа този случай както аз реша.

— За мен тя има приоритет. Къщата може да почака — добавих във все същия тон. — Чакала е половин година, може да изчака още два часа, но тя не може.

— Надявахме се доктор Зенър да се погрижи за аутопсията, а ти да дойдеш с нас и да видиш за какво става дума — каза Бърк.

— На ваше разположение съм — Люк стана от стола, а Ан влезе в стаята със скенера, за да даде на Нед Адамс разпечатките.

— След като е така, искам да ни дадеш шанс да свършим работата си тук — казах аз, а в същия момент вратата на рентгеновото отделение се отвори и видях Луси, която ме гледаше от коридора. — Огледът на потенциалното местопрестъпление има много по-голям смисъл, когато знаем как е умряла жертвата и какво търсим да намерим.

— Може ли да те видя за минутка? — каза Луси.

— Извинете. Мисля, че засега това е всичко — казах аз и излязох.

— Видях колата ти долу. — Тръгнахме с Луси към приемната зона. — Питам се защо.

— И аз се питам за много неща. — Бе облечена така, както я бях видяла рано сутринта — изцяло в черно, и не беше в стила й да се показва, когато ФБР ни посещаваше. — Питам се защо Марино и Мачадо са в стаята за почивка и вратата е затворена. Чувам ги да спорят и гласът на Марино буквално гърми. Питам се също защо един „Сикорски S-76“, принадлежащ на Чанинг Лот, най-вероятно е заснел как днес си извадила трупа от водата.

— Негов хеликоптер? Това е изумително! — не знаех какво друго да кажа.

При динамичния развой на събитията не се бях замислила за големия бял хеликоптер, откакто изпратих на Луси номера му от колата, докато с Марино пътувахме за към съда.

— Това е просто невероятно — добавих аз, а мислите ми пресяваха възможностите пред мен.

Дан Стюард трябваше да знае това преди заключителните пледоарии. Ако Чанинг Лот стоеше зад заснемането на онова, което днес бе показано в съда, а аз не можех да си представя друга възможност, тогава съдебните заседатели трябваше да го научат преди да се оттеглят да дебатират. Но за това вече може би беше много късно.

— Сертификатът за летателна годност е регистриран в Делауер на името на транспортната му компания — информира ме Луси.

Представих си как ще изглежда, ако се обадя на Стюард с тази информация и той бъде принуден да разкрие пред всички присъстващи в съда или дори само пред съдията кой беше източникът му. Информацията ще бъде разтърсваща за Джил Донахю.

Не се забърквай.

— Неговият парк от сто и петдесет камиона, контейнеровоз и „М. В. Чиприано лайне“.

— Какво? — опитах се да се съсредоточа над онова, което тя ми каза.

— Говоря за регистрацията на хеликоптера — обясни ми тя. — Транспортната компания е кръстена на името на изчезналата му жена, Милдред Вивиян Чиприано. Моминското й име отпреди да се оженят.