Началото

Двайсет и четвърта глава

След безкрайните часове на обсъждания, четене, съвещания и отчети Шигеру с радост пое на път рано, яздейки със своя приятел и с брат си, в едно наистина прекрасно утро на един от онези дни в края на есента, когато последната топлина на лятото и първият студ на зимата се сливат в съвършено равновесие. Тревите бяха жълтеникави и ръждиви, последните листа искряха в златисто и оранжево; небето бе тъмносиньо, но планинските върхове вече бяха заскрежени.

След няколкото дни липса на движение черният му кон Карасу беше енергичен и нетърпелив. С тях яздеха още трима души, в това число и соколарят, който носеше птиците на пръчката им. Те също бяха жизнени и дейни. Четвърти човек водеше няколко коня, тъй като Киби бе на половин ден езда и те със сигурност трябваше да пренощуват някъде или дори да спят на открито — за последен път, помисли си Шигеру, преди настъпването на зимата.

Широка река, течаща между плодородни оризища, бележеше границата между Средната провинция и запада, но тя не беше охранявана по начина на Тохан. Сейшуу и Отори никога не бяха воювали помежду си. Сейшуу, които представляваха група от няколко големи клана, понякога имаха дрязги помежду си, но никога не се бяха съюзявали, за да се сражават срещу общ враг. Сред тях не се открояваше властна фамилия, която да господства над останалите, както Ийда господстваха сред Тохан.

Реката бе плитка и спокойна, макар че през време на пороищата напролет ставаше буйна и пълноводна. Двата й бряга се свързваха посредством дървен мост, а на отсрещната страна Шигеру видя ограждаща светилището горичка, чийто листак в този ден изглеждаше като пожар на фона на сивата лента на реката и на бледокафявите стърнища. Малки бели статуи на лисичето божество блестяха като лед сред искрящите листа.

Сред дърветата, както бе обещано, чакаше конник. Той вдигна ръка за поздрав, след което безмълвно обърна коня си и пое в лек галоп на югозапад, отдалечавайки се от реката и пътя.

— Кой е този? — викна Такеши, а конят му в това време хапеше юздечката и се изправяше на задните си крака, нетърпелив да го последва. Шигеру не бе споделил с брат си истинската цел на този излет.

— Човек, който, надяваме се, ще ни покаже къде е най-подходящото място за лов с ястреби — отвърна Шигеру, пришпори Карасу и пое напред.

Техният водач ги преведе бързо по една тясна пътека, която накрая излезе на широка равнина. Тук конете замятаха глави, запръхтяха и се устремиха в мощен галоп, а техните ездачи ги оставиха да препускат през червеникавокафявата равнина, устремени напред, подобно на кораби, тласкани от вятъра по морската повърхност.

Насред гладката вълнообразна шир на равнината рядко изникваше някое случайно дърво или скала, вятърът биеше в очите му, насълзяваше ги и замъгляваше зрението му, но когато конете взеха да забавят ход, Шигеру зърна далече напред фигурата на самотния ездач. Приближаваха го; мъжът вдигна ръка отново и щом конете поеха в тръс, тръгна по склона към Шигеру, който видя зад гърба му неголяма група мъже, направили нещо като лагер в малка падина. От трите страни бяха издигнати прегради от плат, които служеха като заслон от вятъра; на земята бяха постлани рогозки, а върху тях бяха поставени възглавници. От всяка страна на откритото пространство се вееха високо флагове с изобразена върху тях меча лапа — символ на Араи, — както и залязващото слънце на Сейшуу. Бяха приготвени два сгъваеми стола и на единия от тях седеше млад мъж, за когото той предположи, че е Араи Дайичи. До него на земята бе Данджо — най-големият син на Ейджиро.

Щом Шигеру слезе от коня, Араи стана и обяви името си, после коленичи и се поклони доземи. Данджо стори същото. Когато се изправиха, Араи каза:

— Владетелю Отори. Какво щастливо стечение на обстоятелствата, което направи възможна тази наша среща.

Гласът му бе топъл, с характерния за запада изговор. Трудно бе да се определи възрастта му — той вече бе едър мъж, малко по-висок от Шигеру и значително по-масивен; чертите му бяха волеви, очите — искрящи. От него струяха жизненост и сила.

За момент Шигеру си помисли за Муто Шизука и се запита къде ли е тя сега. В известен смисъл бе очаквал да я види тук, след като двамата с Араи бяха толкова близки.

— Щастие е, че сте успели да се видите със стар приятел — отвърна Шигеру, — и голямо удоволствие за мен, че сте се озовали точно тук.

— Ловът с ястреби е отличен по това време на годината. Аз често идвам в Киби през десетия месец. Мисля, че сте се запознали с моята спътница?

Шигеру се обърна изненадан и видя Шизука да слиза от коня, който бяха следвали. Опита се да скрие удивлението си. Не можеше да повярва, че една жена, която въпреки дрехите за езда изглеждаше тъй женствена — тъй мека, дори нежна, — бе успяла да го заблуди, че е мъж. В краткия миг на слизането всичко в нея се промени — беше готов да се закълне — дори ръста и едрината й.

Араи се смееше.

— Не сте подозирали, че е тя? Много я бива в това. Дори аз понякога не мога да я позная — и той я погали с поглед.

— Владетелю Отори — тя поздрави Шигеру хрисимо и се поклони с уважение на Кийошиге и Такеши, който напразно се опитваше да скрие възхищението си.

— Госпожице Муто — отвърна Шигеру официално, оказвайки й чест, тъй като за него бе очевидно, че Араи е силно влюбен в нея и че тя заема специално положение сред приближените му. Запита се дали и тя го обича толкова и докато я наблюдаваше, реши, че е така, при което почувства странна болка, може би ревност, заради ясното съзнание, че той никога няма да си позволи да се влюби по този начин и не очаква никоя жена да го обича толкова.

Подозираше, че Араи е човек, който грабва онова, което иска, без колебание и без угризения. Не беше възможно да се предвиди какво щеше да е въздействието на неговото безразсъдство върху характера му в по-късни години, но сега, докато бе млад, този апетит за живот бе привлекателно качество и Шигеру го прие с ентусиазъм.

— Седнете — рече Араи. — Донесли сме храна от Кумамото. Досега може да не сте опитвали такива неща; ние сме почти на крайбрежието. Това е само предястие; по-късно ще сготвим и ще похапнем от улова на ястребите ни.

Сух хайвер от морска краставица29, късчета консервирана сепия, неолющен ориз, увит в келп30, оранжеви гъби с форма на ветрило, мариновани в оризов оцет и сол. Първо пиха вино, после бе сгрята вода и поднесен чай. Разговорът бе общ — есенното време, птиците в равнината, които можеха да хванат, отговор на зададен от Такеши въпрос, важни подробности, свързани с меча — най-добрите майстори на мечове, най-великите учители, най-известните бойци.

— Моят брат е обучен от Мацуда Шинген — рече Такеши. — И аз също ще ходя в Тераяма и ще бъда негов ученик.

— Това ще те направи мъж като владетеля Отори — отвърна Араи. — Имали сте голям късмет, че Мацуда ви е приел — рече той на Шигеру. — Според мълвата Ийда Садайоши го поканил в Инуяма, но Мацуда му отказал.

— Мацуда е от Отори — отвърна Шигеру. — Няма защо да обучава Тохан.

Араи се усмихна, без да каже нищо повече. Но в края на деня, след като бяха прекарали целия следобед препускайки из равнината в преследване на бързите ястреби с безразсъдство, което впечатли дори Такеши, и докато отличният улов на птиците, включващ фазан, яребица и два млади заека, се задушаваше над дървените въглища, Араи се върна на темата за отношенията между Отори и Тохан.

Падаше здрач, димът от огньовете се виеше нагоре в сивкави ивици. Небето на запад все още искреше в бледожълто от гаснещия залез. Шизука, която бе яздила редом с тях с цялата вещина и безстрашие на мъж, им сипа вино. Араи пи по същия начин, по който яздеше, без ограничения и с безразсъдна наслада. От време на време ръцете на жената бръсваха неговите и помежду им проблясваше скрит поглед. Нейното присъствие безпокоеше Шигеру, не само заради очевидното и смущаващо привличане между двамата, но и защото й нямаше доверие.

Араи каза:

— Садаму е засилил хулите си по адрес на клана Отори, така поне чуваме, и е започнал да изпитва към вас известна неприязън.

— Аз допуснах тази грешка да му спася живота — отвърна Шигеру. — Той може да обърне всяко действие в преднамерено оскърбление.

— А вие как смятате да отвърнете?

Араи говореше непринудено, но в разговора се бе прокраднала нова сериозност и Шигеру я усети. Само Кийошиге и Такеши седяха достатъчно близо, за да чуят. И жената.

— Простете, владетелю Араи, бих искал да обсъдя своя отговор с вас, но това е личен въпрос и само за вашите уши — рече Шигеру и хвърли поглед към Шизука.

Тя продължи да седи, без да помръдне, с едва доловима усмивка.

— Можете да говорите спокойно пред Муто Шизука. Не сте свикнали с начина, по който ние тук на запад вършим нещата. Трябва да приемете, че жените участват в подобни обсъждания, особено ако възнамерявате да разговаряте с Маруяма Наоми.

— Ще имам ли това удоволствие?

— Изглежда, владетелката Маруяма е на път за Тераяма. Тя е голям почитател на произведенията на Сешу31 — както на картините му, така и на градините. Ще се срещнете там — съвсем случайно, разбира се. — Араи се засмя отново, виждайки, че думите му не бяха разсеяли съвсем опасенията на Шигеру, след което се обърна към Шизука. — Ще трябва да се закълнеш официално пред владетеля Отори, за да го убедиш.

Тя излезе леко напред и заяви със спокоен и ясен глас:

— Аз не представлявам опасност за тайните на владетеля Отори. Няма да ги разкрия пред никого. Кълна се!

— Ето — рече Араи. — Можете да й се доверите. Давам ви дума.

Тя докосна с чело земята пред него. Шигеру трябваше да е удовлетворен или рискуваше да засегне Араи.

— Истина е, че Садаму се смята за оскърбен от мен — подхвана той. — Но така му е по-изгодно, защото му предоставя оправдание за онова, което Ийда отдавна възнамеряват да извършат — да нахлуят в Средната провинция за сметка на Отори. Сребърните мини около Чигава, богатото пристанище Хофу и плодородните земи на юг — всичко това го привлича неимоверно. Но Садаму няма да се задоволи със Средната провинция — той иска да управлява цялата страна, затова рано или късно ще нападне и Запада. Смятам, че един съюз между Отори и Сейшуу първо ще го разубеди, а стигне ли се до война, ще доведе до неговото поражение.

— Сигурно знаете, че Сейшуу предпочитат да поддържат мир чрез дипломация и съюзи — рече Араи.

— Трудно мога да повярвам, че това е личното ви предпочитание. Според мълвата вашата фамилия никога не е харесвала особено Тохан.

— Може би, но аз съм само една малка част от клана. Моят баща е още жив, а имам и трима братя. Освен това бракът на владетелката Маруяма и още неколцина — собствената ми жена сигурно ще бъде избрана от фамилия, подкрепяща Ийда, макар и не роднинска — всичко това значително сближи Запада с Тохан — той се приведе напред и рече тихо: — Отори са велик клан, фамилия с историческа роля, може би най-могъщата в Трите провинции… но какво стана с тях? Какво правеха те, докато Ийда водеше преговори за тези съюзи? Знаете ли какво говорят хората — че докато Отори се спотайват в Хаги, останалата част от Средната провинция ще им бъде открадната, а те дори няма да забележат!

— Това е оскърбително — започна Такеши, но Шигеру го накара да замълчи, слагайки ръка на рамото на брат си.

— Направени са много грешки — призна той, — но вярвам, че не е твърде късно да поправим някои от тях.

— Ще говоря с баща ми — рече Араи. — Но не обещавам нищо. Може да не се вълнуваме особено от съдбата на Тохан, но ако трябва да бъда честен с вас, не храним особено топли чувства и към някои от съюзниците на Отори, особено към нашите най-близки съседи — фамилията Ногучи. Може да се окаже твърде неразумно да предизвикваме открито Тохан в този момент. Нищо не печелим от това. Дойдох на тази среща, защото ми хареса онова, което чух за вас, и не крия, че това, което виждам, също ми допада. Но моите предпочитания имат твърде несъществено влияние върху политиката на запада.

— Поне ни дайте уверение, че няма да ни забиете нож в гърба, докато се сражаваме с Тохан на изток.

— Значи все пак ще се стигне до война?

— Предполагам, че Садаму ще нападне Отори следващото лято. Ние ще ги победим, но не и ако трябва да се бием на два фронта.

— Ако Маруяма Наоми даде съгласието си за това, по всяка вероятност Араи ще я последват. А владетелката Наоми почти сигурно ще избере по-миролюбивия път, защото такава е политиката на Маруяма.

Месото беше готово, но въпреки аромата и сочността на пресния дивеч, изморителния ден и свежия нощен въздух, Шигеру яде без апетит, а сънят му бе неспокоен, което не се дължеше само на многото стъкленици вино и твърдата земя.

Доскорошната му увереност, че един съюз със Сейшуу е колкото мъдър, толкова и желателен, бе заменена с по-реалистичната оценка за свързаните с него трудности, за многобройните пречки — потребността от месеци изкусна дипломация — месеци, с които той не разполагаше.

— Беше грешка, че дойдох — рече той на Кийошиге, докато яздеха обратно към Ямагата.

— Не се знае. Постави началото на едни взаимоотношения, които могат да прераснат в приятелство. Освен това знаеш, че ще се срещнеш с владетелката Маруяма, преди да се върнеш в Хаги.

Шигеру не отговори, все така обзет от съмнения.

— Ако не друго — добави Кийошиге, — струваше си дори заради самата храна!

— И лова — съгласи се Такеши. — Съжалявам само, че не можах да видя как владетелят Араи борави с меча. Ако се бие както язди, гледката ще си струва.

— Едва ли ще ти се открие такава възможност — отвърна Шигеру. Тяхната момчешка веселост го дразнеше. — Араи никога няма да се бие редом с нас. Можем да се надяваме поне да не го превърнем в свой враг.

Мрачната му потиснатост не се разсея, когато се върнаха в Ямагата и той разказа на Ирие за резултата от срещата.

— Не мога да поправя само за няколко месеца проявявана от години небрежност — завърши разказа си Шигеру. — Пропилели сме всичките си възможности, докато Ийда е преговарял, сключвайки бракове и съюзи. Притиснати сме от всички страни. По всичко личи, че Садаму подготвя нападение в скоро време. Надявах се да осигуря подкрепление срещу него, но може би просто ускорявам събитията. Някога ще бъдем ли готови да му дадем отпор?

— Трябва да използваме зимата, за да подготвим хора, въоръжение и да планираме стратегии — отвърна Ирие. — Южната и западната област са най-уязвими. Вместо да се връщам с теб в Хаги, предлагам да отида при Ногучи и да му наложа да отстоява позиции и да не се поддава на заплахите на Тохан.

— И да започне да събира войска — добави Шигеру. — Трябва да имат готовност да напреднат по източната граница през пролетта.

— Да остана ли там през зимата, за да надзиравам подготовката?

— Проводи ми вести преди падането на снеговете, за да ме уведомиш за положението. Тогава ще реша.

Шигеру замълча.

— Загрижен съм заради шпионите — рече той накрая. — Чувствам, че Садаму ни наблюдава през цялото време и научава за всеки мой ход. Какво да направя, за да избегна мрежата му?

— Внимавай много с кого разговаряш и кой друг присъства — предупреди го Ирие. — Заобикаляй се само с воини, които познаваш и на които имаш пълно доверие. Подбирай слуги само от фамилии, верни на Отори.

— Лесно е да се каже — отвърна Шигеру, като си мислеше за Муто Шизука.