Началото

Двайсет и девета глава

Онази година пролетта в Трите провинции закъсня и когато най-накрая топенето на снеговете започна, то причини повсеместни наводнения. Реките излизаха от бреговете си и отнасяха мостове, препречваха движението на войските и възпрепятстваха връзката между съюзниците.

Първите вести, които Шигеру получи, бяха при връщането на Ирие Масахиде от юг в края на третия месец. Ирие доведе Мое от къщата на родителите й, където тя бе прекарала зимата. Той бе в необичайно оптимистично настроение, получил твърдо уверение за подкрепа от страна на Ногучи, както и на Янаги — фамилията на Мое. По този начин югът и западът бяха обезпечени.

Веднага щом времето позволи, Шигеру възобнови усилията си да отстрани чичовците си от крепостта, убеждавайки баща си да им наложи своеобразно изгнание, като ги изпрати във вътрешността и им заповяда да се въздържат от каквито и да било политически действия. За негова изненада Шоичи, Масахиро и техните семейства напуснаха без възражения, с пищна процесия, която накара жителите на града да ахнат от удивление при вида на този разкош и да приветстват заминаването им с още по-голям ентусиазъм.

Масахиро изпрати едно последно писмо до Акане, в което й споделяше надеждата си, че няма да й липсва твърде много, и я успокояваше, че ще се върне скоро. Тя изгори и това писмо и запази съдържанието му в тайна.

Харада пристигна от Чигава със съобщения от Кийошиге. Веднага щом снегът се стопил, войските на Тохан почнали да се струпват по североизточната граница и изглеждали готови да атакуват във всеки един момент. Шигеру разполагаше най-много с две седмици, за да събере армията на Отори. Той отнесе тази вест на баща си и свика спешно съвещание със старейшините и главните васали, на което оповести решението си незабавно да придвижи войската по крайбрежния път към границата, за да пресрещне Тохан в равнината Яегахара.

Естествено, чичовците му не присъстваха и макар че Ендо Чикара и останалите изтъкнаха възможността да умилостивят Ийда, като се оттеглят от Чигава, Шигеру тутакси отхвърли предложението им, заявявайки, че няма да отстъпи на Тохан нито акър33 от земите на Отори. Сега той разкри онова, което бе пазил в тайна цяла зима — съюзът със запада, обезпечаването на юга и готовността на войските на Отори. Неговото мнение бе, че могат да победят Тохан на бойно поле, избрано от самите тях, и с добре обмислена стратегия. В случай че отстъпеха пред Тохан, щяха да изгубят тези преимущества и никога нямаше да могат да си ги възвърнат.

Баща му предостави пълната си подкрепа както по време на съвещанието, така и за последващите действия.

— Трябва да останеш в Хаги — посъветва го Шигеру, но възрастният човек вече бе взел своето решение.

— Ще се бием рамо до рамо. Не бива да позволяваме на никого после да приказва, че кланът е бил разделен или че ти си действал на своя глава, без моето съгласие.

— В такъв случай към нас трябва да се присъединят и чичовците ми — отбеляза Шигеру.

Баща му се съгласи и незабавно до провинциалните им имения бяха проводени пратеници, но първо Шоичи, а после и Масахиро пратиха отговори с извинения — Шоичи си изкълчил рамото, падайки от кон, а семейството на Масахиро било връхлетяно от зловеща болест, вероятно морбили или дори едра шарка. Не можели да рискуват да разпространят заразата.

Владетелят Шигемори бе вбесен от тези отговори, но въпреки оскърблението Шигеру изпита облекчение. Ако чичовците му не подкрепяха от все сърце неговата политика, беше по-добре да стоят далече. Щеше да се разправи с тях след битката, а междувременно си спестяваше раздразнението, с което го изпълваше тяхното присъствие и влиянието им върху баща му.

При все това изпитваше безпокойство относно истинските им намерения, а явно и баща му споделяше неговите подозрения. Вечери наред преди отпътуването двамата бяха обсъждали подготовката на армията, стратегията и тактиката на предстоящите действия; често присъстваше и майка му. Една нощ Шигемори освободи прислужниците, заявявайки, че иска да говори насаме със сина си. Господарката Отори също стана да си върви.

— Ти можеш да останеш — рече той. — Трябва да има свидетел на онова, което искам да кажа.

Тя коленичи, поклони се на своя съпруг, а после седна, безмълвна и невъзмутима.

Владетелят Шигемори взе меча си от стойката в дъното на стаята и го постави на земята пред Шигеру. Това бе легендарният меч змия — Джато, изкован от един от най-великите майстори на мечове в столицата; ножницата и дръжката му бяха инкрустирани с бронз и седеф. Беше дар на Отори Такеоши — героя от клана Отори — който бе получил и една от наложниците на императора с позволението да я направи своя съпруга.

— Знаеш каква е славата на този меч, нали?

— Да, татко.

— Говори се, че сам избирал своя господар… може и да е истина, няма как да го знам. Дойде при мен направо след смъртта на баща ми — той нямаше щастието да умре в битка, сражавайки се със своите врагове, както на мен може да ми се случи скоро. Спомина се от старост, заобиколен от синовете си; мечът се полагаше на мен в качеството ми на най-големия син.

Господарката Отори рече:

— Твоята мащеха искаше друго.

Баща му се усмихна горчиво.

— Нито Шоичи, нито Масахиро някога ще държат Джато. Никой от тях няма да предвожда Отори — не бива. След връщането ти от Тераяма и подвизите ти по източната граница аз си дадох сметка за техните амбиции и за ревността им, за постоянните им опити да те злепоставят в моите очи, за техните интриги и злословия. Ако падна в битка, Джато сам ще те намери. Ти трябва да го вземеш и да живееш. Какъвто и да е изходът от сражението, не бива да посягаш на своя живот, а да живееш и да подириш отмъщение. Това е моята заповед към теб като твой баща.

— А ако мечът не дойде при мен? — попита Шигеру.

— Тогава можеш да се самоубиеш, защото, ако Джато се загуби, това ще бъде краят на нашата фамилия. Родът ни ще бъде унищожен.

— Разбирам — рече Шигеру. — Ще се подчиня на волята ти — както за това, така и за всичко останало.

Баща му се усмихна отново, този път с обич.

— Твоето раждане бе чакано дълго, но аз го считам за най-щастливото събитие в живота си. Въпреки всичките ми слабости и недостатъци, бях истински благословен чрез своя син.

Шигеру се почувства окуражен от тези думи, както и от единението, постигнато с родителите му в името на общата цел. Баща му също изглеждаше поукрепнал благодарение на тяхното помирение и макар че не пропусна да се посъветва с обичайните си свещенослужители и шамани, владетелят Шигемори не допусна ненужно забавяне на заминаването, което бе насрочено за първия по-благоприятен ден.