Началото

Трийсет и осма глава

Шигеру отново пое на път в невзрачни одежди и скрито лице, като старателно променяше външността си при всеки нов преход с надеждата да не бъде разпознат. В хода на годината новите граници бяха установени по-строго и по мостове и кръстопътища бяха поставени бариери. Отори бяха загубили цялата южна област и бяха изтласкани от източната част в тясна ивица покрай морския бряг. Шигеру обикаляше навсякъде из оцелялата територия, проучваше я до най-малки подробности, разговаряше със земеделците и имаше чувството, че те често подозират кой е, но знаят как да пазят тайната му. Осведомяваше се за организацията на живота по селата, запознаваше се със старейшините, с тяхната непоколебима готовност да се изправят срещу своите господари и да изтъкнат основанията за недоволството си.

Когато проливните дъждове сложиха край на обиколките му през шестия месец, той прекарваше дните си, старателно описвайки всичко, което бе видял и чул, като работеше до късно през нощта заедно с Ичиро.

На свечеряване, докато дъждът трополеше равномерно по покрива, капеше от стрехите и се стичаше на тънки струйки по синджирите, пълнейки новите декоративни езера в градината, при него се появи Чийо и го уведоми, че е дошъл посетител.

— В такъв ден? — измърмори Ичиро. — Трябва да е някой луд.

Чийо, която се държеше все по-свойски с напредването на възрастта си и след установяването на по-свободни отношения в домакинството, рече:

— Със сигурност доста необичаен посетител, дори и да не е луд. Прилича на търговец, но попита за владетеля Шигеру, все едно са стари приятели.

— Как се казва? — попита Шигеру разсеяно.

— Муто — отвърна Чийо.

— Аха — Шигеру довърши изречението, което пишеше, и остави четчицата си. Сви пръсти за момент и после нареди: — По-добре го покани.

Чийо не беше въодушевена.

— Мокър е до кости — възрази тя.

— Тогава приготви вана и му намери сухи дрехи. Ще вечеряме заедно в стаята на горния етаж. И донеси вино — добави той.

— Кой е той? — попита Ичиро.

— Запознахме се миналата година. Ще ти разкажа по-късно. Но първо искам да говоря с него насаме.

— Доста време мина — рече Кенджи, след като влезе в стаята на горния етаж. — Благодаря за гостоприемството.

— Това е най-малкото, което мога да сторя в отговор на твоето — отвърна Шигеру. — Радвам се да те видя. Каза, че ще ми проводиш някого, но доколкото разбирам, после си решил друго?

— Ъ-хм — кимна Кенджи. — Стори ми се, че е по-добре да не насочвам вниманието към теб. За всички бе трудна година. Явно и ти си бил принуден да намалиш домакинството си. Можеше да не ти е лесно да приемеш нов човек.

— Значи няма да ми се налага да наемам някого от хората ти? — попита Шигеру с усмивка.

— Не, но Ийда щеше да е по-доволен, ако го беше сторил.

— Ийда спокойно може да забрави за мен — той ме счита за безсилен да се изправя срещу него.

— Хмм — изсумтя по своя красноречив начин Кенджи, — може така да се представяш пред света, но не забравяй, че разговаряш с човека, който ти е донесъл меча на баща ти и който го е чул да говори — той махна към меча на стойката в дъното на стаята. — Както виждам, не си се отказал от него.

— Ще го предам единствено на своя наследник, когато смъртта ми е неизбежна — отвърна Шигеру. — Но не търся отмъщение. Всичко това е вече зад гърба ми — станах земеделец — и той се усмихна благо на Кенджи.

— Въпреки това Ийда продължава да се занимава с теб. Може да се каже, че е като обсебен, сякаш двамата сте свързани чрез невидима нишка. Постоянно търси информация за теб. Тормози го фактът, че е победил Отори единствено чрез предателство. Той спечели битката, но загуби честта си.

Шигеру заяви непринудено:

— Намират ли се още воини с чест? В наши дни мъжете се възползват от всяка възможност да се издигнат, а после намират оправдания за действията си. Летописците на Тохан могат да запишат историята на Ийда Садаму за събитията и да го превърнат в безспорния герой на Яегахара.

— Напълно съм съгласен с теб — рече Кенджи. — В края на краищата моята работа ме свързва тясно с тъмната страна на войнската класа. Но мъже с безкрайната суета на Ийда Садаму искат да изглеждат достойни, докато постъпват недостойно. Почва да му се изяснява, че никога няма да спечели тази битка с теб. В Трите провинции вече има мнозина народни певци, които те възпяват в песните си!

— Поласкан съм — отвърна Шигеру. — Но това по никакъв начин не променя моето положение. Загубил съм всичко, разполагам единствено с тази къща и с едно малко владение.

— Както и с огромната почит и ненакърнената любов на твоите сънародници — рече Кенджи, като наблюдаваше изпитателно Шигеру. — Не си ли чувал за „Вярност към чаплата“?

— Какво е това?

Не беше нещо необичайно да се появяват групи с подобни наименования — „Тесните пътеки на змията“, „Гневът на белия тигър“ — обикновено създадени от млади мъже, които решаваха да използват своята интелигентност и способности, за да оспорват установения ред и да обновяват света. Селяни и земеделци се събираха с воини от нисш ранг, за да образуват съюзи, чрез които да защитават нивите и стопанствата си и да упражняват натиск върху своите господари.

— Това е предполагаема тайна организация, която все повече се разраства в Средната провинция — членовете полагат клетва да те подкрепят, когато се изправиш срещу чичовците си, както се надяват да сториш.

— Признателен съм за подкрепата им, но мога само да ги разочаровам — отвърна Шигеру. — Ако се опълча против чичовците си, това ще предизвика гражданска война и ще унищожи клана Отори.

— В момента може би. Но ти още нямаш и двайсет години, а и умееш да чакаш.

— Много добре си ме опознал — рече Шигеру през смях, все едно идеята му се струваше доста забавна.

— Чувам разни неща за теб — рече Кенджи. — С прискърбие научих за смъртта на съпругата ти. Възнамеряваш ли да се ожениш повторно?

— Не, никога — отвърна рязко Шигеру. — Надявах се да имам деца, но си дадох сметка, че тяхното съществуване би представлявало още по-голяма заплаха за чичовците ми, което би ги превърнало в заложници, ако не на действителността, то на съдбата със сигурност. Не мога да понеса повече загуби. Освен това имам брат си… сега трябва да съм му като баща.

— Да, не го изпускай от очи. Той е по-голяма заплаха и от теб, такова е цялото ти семейство и всички, които обичаш. Ийда ще направи каквото може, за да те унижи, да изтъкне своята власт над теб и да ти причини болка — Кенджи замълча за момент, а после заяви тихо, но решително: — Бъди особено внимателен. Променяй обичайните си дейности, не ходи никъде сам и винаги бъди въоръжен.

— Ийда може въобще да не ми обръща внимание — каза Шигеру с привидно безразличие, макар че отчете предупреждението. — Вече съм се отказал от пътя на меча.

— Но въпреки това все още обучаваш брат си и продължаваш собствените си тренировки.

— Брат ми трябва непрестанно да е зает с нещо. Аз станах земеделец, но Такеши е син на воин. Той трябва да получи образованието на воин, преди да е станал пълнолетен. После вече може да избере собствения си път — Шигеру замълча за миг и после продължи: — Ти, изглежда, си осведомен за всичките ми дейности. Сигурно имаш шпиони, които ме наблюдават през цялото време?

— Не, точно сега не — отвърна Кенджи. — Научавам само онова, което вече се е разчуло. Държа си ушите отворени, нищо повече — звучеше искрено и Шигеру изпита желание да му се довери, да спечели този необикновен и интригуващ човек за свой приятел.

— Какво те води в Хаги? — попита той.

— Имам роднини тук. Сигурно знаеш пивоварната, собственост на Муто Юзуру.

Беше съвсем оскъдна информация, предложена почти като дар. Шигеру кимна.

— Значи семейството ти се занимава с винопроизводство?

— Тече във вените ни вместо кръв — отвърна Кенджи. Шигеру му наля нова чаша, която той пресуши на един дъх. — Аз самият произвеждам соеви продукти — пастет и сос, в Ямагата. Повечето наши семейства се занимават или с едното, или с другото.

— Има ли някаква специална цел, с която си дошъл да ме видиш?

— Не, просто наминах. Нали така правят приятелите — отвърна Кенджи с усмивка.

— Досега не ми се беше случвало — призна Шигеру. — Лишен съм от подобни ежедневни удоволствия. Понякога се чувствам като Шакямуни36 преди просветлението му. Той не знаел нищо за страданието или смъртта, бил предпазен от тях. Едва когато заживял в света, състраданието му се събудило — той млъкна и се извини. — Прости ми. Не съм целял да се сравнявам по какъвто и да било начин с Просветления, нито да ставам толкова сериозен. В новото ми положение едно такова обикновено приятелство може да ми бъде утеха… макар че, разбира се, съвсем не искам да кажа, че в теб има нещо обикновено!

— Аз съм един скромен търговец, също както ти си прост земеделец! — отвърна Кенджи.

— Да пием за приятелството помежду им. За земеделеца и търговеца!

Двамата пресушиха чаши и си наляха отново.

— Какви други новини имаш? — попита Шигеру.

— Може да ти е интересно да научиш, че Араи Дайичи бе принуден да се подчини на Ийда. Пратен е да служи на Ногучи в новата крепост, която Ийда строи за него.

— Твоята племенница отиде ли с него?

— Шизука? Да, тя живее в града. Двамата имат дете, знаеш ли?

Шигеру поклати глава.

— Момче. Нарекоха го Зенко.

Шигеру изпразни чашата си, наля си отново и отпи, за да прикрие вълнението си. Тя го беше предала и беше възнаградена със син!

— Араи ще го признае ли като наследник?

— Съмнявам се. Във всеки случай децата на Шизука принадлежат на Племето. Араи е по-млад от теб. Той ще се ожени и ще има законни деца. Щеше вече да го е сторил, но след Яегахара Трите провинции са в непрестанен хаос. Всички съюзи в Западната провинция са твърде нестабилни. Няма да се бият с Ийда, но ще му затрудняват живота. Той изисква обезщетения — Ширакава вероятно ще трябва да дадат дъщерите си за заложници; Маруяма оскърбиха Тохан, като отказаха да нападнат Отори от запад. Съпругът на владетелката Маруяма се спомина през есента, точно след раждането на сина им, който пък почина наскоро. Вероятно и на нея ще й се наложи да даде дъщеря си за заложница.

— Горката жена — рече Шигеру след миг мълчание. Бе удивен от нейната преданост, която го изпълни с дълбока признателност.

— Ако беше мъж, щеше да заплати с живота си за своето открито неподчинение, но тъй като е жена, Садаму не я възприема насериозно. Моето предвиждане е, че ще вземе за съпруга или самата нея, или дъщеря й, за да се сдобие с владението й.

— Но той вероятно вече е женен, на тази възраст?

— Да, така е, но има куп начини да се отървеш от една съпруга.

Шигеру не отговори; думите на Кенджи му напомниха болезнено за крехкостта на жените и за седмиците на траур заради Мое.

— Прости ми — рече Кенджи, сменяйки тона. — Не биваше да говоря така предвид обстоятелствата около теб.

— Това е действителността — отвърна Шигеру. — Ийда е майстор в сключването на бракове с политически цели. — Ще ми се и баща ми да бе тъй вещ!, помисли си той.

След като Кенджи си тръгна на другата сутрин, Шигеру отиде в стаята на Ичиро и взе нов свитък. Продължаваше да вали, макар и не тъй силно, а въздухът бе наситен с мирис на плесен и влага.

Разгъна свитъка и записа:

Известно време се взира в тези оскъдни отрязъци от информация. После добави:

Нави свитъка, мушна го в друг със сведения относно редуването на културите, и го скри на дъното на един сандък.