Началото

Шеста глава

Жребците растяха и когато навършиха три години, бяха обяздени от владетеля Мори с помощта на сина му Кийошиге. Обичайните дейности, свързани с обучение и тренировки, продължаваха. Към Шигеру и Кийошиге се присъединиха и двамата синове на Китано Тадакадзу — Тадао и Масаджи. Тадакадзу бе господарят на Цувано — малък крепостен град на три дни път южно от Хаги, в подножието на главната планинска верига, разполовяваща Средната провинция. Той бе важна спирка на междуградския път, водещ към Ямагата — втория по големина град на клана Отори — и в него се намираха множество странноприемници и гостилници. Фамилията Китано имаше къща в Хаги, където момчетата живееха, докато караха своето обучение редом с останалите свои връстници. Те се превърнаха в сплотена група, насърчавани от своите преподаватели не да си съперничат един с друг, а да изградят помежду си взаимоотношения на преданост и другарство, които да се превърнат в основата на бъдещата устойчивост на клана — техните различни умения бяха признати и поощрявани — Шигеру с меча, Тадао с лъка, Кийошиге с конете, Масаджи с копието.

Когато навлязоха в периода на своето мъжко съзряване, те изживяваха заедно и първите пориви на желанието. Шигеру често изпитваше копнеж по девойката от реката, макар че оттогава не я бе виждал, и се улавяше, че се е втренчил с желание в очертанията на коленичилата на прага прислужница, в белия й тил, в извивките на тялото й под меката роба. Макар и година по-малък, Кийошиге бе твърде развит за възрастта си и изпитваше същата възбуда. Съвсем естествено за тъй близки приятели, те се обърнаха един към друг, откривайки насладите на тялото, запечатвайки със страст своята свързаност. Веднъж една от прислужниците, година или две по-голяма от Шигеру, влезе в стаята и ги изненада, взе да се извинява, но дишането й се ускори и страните й поруменяха; тя разхлаби робата си и се присъедини към тях, обладана от желание. В продължение на две седмици Шигеру бе като омагьосан от нея — чувстваше се омаян от кадифената й кожа и от начина, по който желанието й си съперничеше с неговото без всякакъв свян — докато един ден тя внезапно изчезна, а той получи нареждане да се яви при баща си.

За негова изненада двамата се оказаха съвсем сами в помещението — не си спомняше някога да се е срещал с баща си без присъствието на главните васали или на чичовците си. Владетелят Отори му даде знак да се приближи и когато двамата седнаха коляно до коляно, баща му впери изпитателен поглед в лицето му.

— Както се вижда, вече си почти мъж и трябва да се научиш как да се държиш с жените. Те са сред най-големите удоволствия в живота и насладата от тях е съвсем естествена. Но положението ти те задължава да съблюдаваш определени норми — нямаш право да се отдаваш на подобни забавления така свободно, както го правят другарите ти. Това е въпрос на наследственост и законност. Въпросната девойка е изпратена далече. Ако е заченала дете, то може да създаде проблеми, особено ако не сме наясно дали ти си бащата или Кийошиге. Когато му дойде времето, ще ти осигуря наложница, която ще бъде единствено твоя. Ще е най-добре да не зачева от теб. Твоите деца трябва да бъдат родени от законната ти съпруга. Разбира се, ще ти бъде уреден брак, но все още си твърде млад, а и на този етап не разполагаме с подходящ съюз.

Гласът му се промени едва доловимо. Той се приведе и заговори почти шепнешком.

— Освен това трябва да те посъветвам да не се привързваш. Няма нищо по-жалко от един мъж, който е пренебрегнал дълга си, отклонил се е от своята цел или е обезсилен по някакъв начин заради любовта си към жена. Ти си млад, а младите са много уязвими. Бъди нащрек! Много жени не са това, което изглеждат. Ще ти разкажа за собствените си преживявания. Надявам се, че това ще те предпази да не допуснеш моята грешка… която не ми дава мира цял живот.

Шигеру се улови, че той самият се привежда, за да не изпусне нито дума.

— Бях горе-долу на твоята възраст… на петнайсет… когато започнах да забелязвам едно от момичетата, които работеха тук… една прислужница. Не беше красива, но в нея имаше нещо, което ми се стори невероятно привлекателно, неустоимо. Беше преизпълнена с живот и много грациозна, но изглеждаше затворена в себе си. Проявяваше дълбоко и искрено уважение, начинът, по който изпълняваше задълженията си, бе безукорен, но нещо се таеше в изражението й, все едно се подсмихваше… на мъжете като цяло, на владетелите в крепостта, в това число и на мен. Знаеше как се чувствам — беше много проницателна и наблюдателна… имаш чувството, че чете мислите ти… Една нощ дойде при мен, когато бях сам, и ми се отдаде. И за двама ни това бе първо подобно изживяване, бях като обсебен от нея, а и самата тя често ми казваше, че ме обича. Моят баща беше разговарял с мен, както аз сега с теб, беше ме предупредил за опасностите от това да спиш с прислужници и за глупостта да се влюбиш, но аз сякаш не бях способен да устоя на чувството си. То наистина бе по-силно от мен.

Той млъкна, потънал в спомени за някогашната си младост.

— Както и да е, един ден съвсем неочаквано тя дойде при мен и ми каза, че трябва да говорим. Беше по времето, определено за учене. Аз очаквах един от моите преподаватели и се опитах да я отпратя. Но в същото време не можах да се сдържа и я грабнах в обятията си. Учителят ми пристигна, но аз го помолих да изчака с оправданието, че не се чувствам добре. Опитах се да я скрия, но нямаше нужда — тя го бе чула да приближава много преди мен и сякаш се бе стопила. От нея нямаше и следа, стаята изглеждаше празна. И когато учителят ми си тръгна, тя се появи отново. Ей така изведнъж, от нищото… изникна и застана пред мен. През главата ми преминаха всички странности, които знаех за нея — необичайно острия й слух, странните линии върху дланите й, които сякаш разсичаха ръката й на две. Помислих си, че вече разбирам сляпото си увлечение — явно тя ме бе омагьосала. Реших, че е някаква магьосница. Осъзнах с болезнен ужас рисковете, които бях поел. И тогава тя ми каза коя е… една от Племето.

Той млъкна отново и впери въпросителен поглед в Шигеру.

— Знаеш ли какво е това?

— Чувал съм името — отвърна Шигеру. — Понякога момчетата ги обсъждат. — Замълча за миг и после добави: — Хората май се страхуват от тях.

— И с основание. Племето е съюз от няколко семейства… четири или пет може би… които твърдят, че са съхранили способности от древността — умения, които представителите на войнската класа са загубили. Виждал съм някои от тези умения със собствените си очи, затова знам, че са истински — виждал съм как човек може да стане невидим и после да възвърне формите си. Членовете на Племето са използвани най-вече от клана Тохан като шпиони и наемни убийци. Всички предприети от тях действия неизменно завършват с успех.

— А Отори прибягват ли до техните услуги? — попита Шигеру.

— От време на време, но далече не в такава степен. — Баща му въздъхна. — Онази жена ми каза, че е от фамилията Кикута — линиите по дланите били типични за това семейство. Каза ми, че наистина била изпратена като шпионин, от Инуяма. Призна ми го съвсем спокойно, все едно това далеч не бе най-важното, което имаше да ми казва. Бях тъй потресен, че не казах нито дума. Все едно бях в плен на някой дух от отвъдното или на магьосник. Тя хвана ръката ми и ме накара да седна пред нея. Заяви, че се налагало да ме напусне; нямало повече да се видим… но ме обичала и носела в себе си доказателството за нашата любов… моето дете. Не бивало да казвам на никого — ако истината излезела наяве, и тя, и детето щели да умрат. Накара ме да й се закълна. Бях станал почти безчувствен от потрес и скръб. Опитах се да я грабна в обятията си, сграбчих я доста грубо, може би в съзнанието ми е изплувала мисълта, че по-скоро бих я убил, отколкото да я загубя. А тя сякаш се разпадна от моя допир. Държах я и в следващия миг ръцете ми бяха празни. Бях прегърнал въздух. Тя беше изчезнала. Повече не я видях.

Беше преди близо трийсет години, а аз нито за миг не съм преставал да копнея за нея. Най-вероятно вече е мъртва, а нашето дете, ако е оцеляло, трябва да е на средна възраст. Често го сънувам… сигурен съм, че е момче. Изпълнен съм със страх, че един ден ще се появи с твърдението, че съм негов баща, и в същото време се боя, че този ден никога няма да настъпи. Беше като някаква неизлечима болест, заради която се презирам. Забавих брака си, докато можах… след като бе невъзможно да имам нея, не желаех никоя жена. Не съм разказал на никого за тази своя слабост и разчитам, че ще я запазиш в тайна. Когато се ожених за майка ти, реших, че може и да се оправя, но многото помятания, скръбта на майка ти, желанието й да зачене и страхът, че няма да успее да износи здраво дете, не ни помогнаха да заживеем в сговор. Аз започнах да изпитвам още по-силен копнеж по единственото си живо дете, завинаги загубено за мен. Разбира се, ражданията ви… твоето и на Такеши… ми бяха голяма утеха — добави той, но думите му прозвучаха някак кухо.

Шигеру почувства, че трябва да каже нещо в настъпилата тишина, но не можа да измисли какво. Никога не бе живял в особена близост със своя баща, не разполагаше с нужните думи, нямаше и установени модели на поведение, които да следва.

— Една-единствена грешка е достатъчна да отрови целия ти живот — рече с горчивина владетелят Отори. — Мъжете изглупяват неимоверно и стават прекомерно уязвими, когато се поддават на слепи увлечения. Разказвам ти всичко това с надеждата да избегнеш капана, в който аз имах неблагоразумието да попадна. Пращам те при Мацуда в Тераяма. Там няма да има жени. Дисциплината на живота в храма и напътствията на Мацуда ще те научат да управляваш желанията си. Щом се върнеш, ще ти намерим някоя безопасна жена, в която няма да се влюбваш, а после и подходяща съпруга… стига дотогава да не сме във война с клана Тохан, защото ако това се случи, ще трябва да оставим настрана личните си предпочитания и да се посветим на изкуството на войната.