Началото

Трийсет и трета глава

Кенджи придружи Шигеру до южния бряг на реката. Пристигнаха в нощта на отлив, когато въздухът бе наситен с мирис на кал и сол. Ниско над морето бе увиснала тридневна месечина. Шигеру изпитваше известна неохота да се сбогува и му се искаше да задържи своя спътник поне още известно време. Чувстваше, че между тях наистина съществува някаква необяснима връзка и подозираше, че през следващите месеци ще има нужда от помощ, и то от онази, която можеше да предложи единствено Племето — най-вече информация.

— Къде отиваш сега? С радост бих те посрещнал като мой гост в къщата на майка ми.

— По-добре е на този етап приятелството ни да остане в тайна — отвърна Кенджи. — Имам къде да отседна в Хаги.

— Как мога да те открия? — попита Шигеру.

— Ще ти проводя човек. Ще поддържаме връзка по някакъв начин чрез твоето домакинство.

Шигеру веднага си помисли за Муто Шизука и бе обзет от опасения — дори и да получеше информация от Кенджи, как можеше да разбере дали да й се довери? Как можеше да контролира и използва Племето, след като не знаеше нищо за тях?

— Е, благодаря ти отново — за меча, за помощта.

— Владетелю Отори — Кенджи се поклони тържествено. — Грижи се за себе си — добави той вече по-свойски и се обърна, за да си тръгне.

Шигеру го изпрати с поглед и внезапно видя как фигурата му се раздвоява. Двама съвсем еднакви мъже вървяха рамо до рамо. И двамата вдигнаха ръка за сбогуване. После се сляха отново и Кенджи Лисугера изчезна.

Иска да се покаже, помисли си Шигеру. И все пак какво великолепно умение!

Шигеру отиде първо в къщата на майка си, прекосявайки реката при рибния яз, и, както винаги, си спомни за боя с камъни, когато Такеши замалко не се удави, а Мори Юта намери смъртта си в мътните води. Не искаше да се връща в крепостта като беглец. На сутринта щеше да се облече в официални одежди и да отиде там на кон, както подобава на главата на клана.

Кучетата се разлаяха ликуващо; при звука на гласа му стражите отвориха портата слисани и в следващия миг лицата им се изкривиха от вълнение. Двама от тях, възрастни прошарени мъже, твърде стари, за да се бият, паднаха на колене, а по страните им се затъркаляха сълзи.

Всички в къщата се събудиха и бързо запалиха лампи, Чийо хлипаше, докато приготвяше гореща вода и храна. Ичиро се забрави дотам, че прегърна някогашния си ученик. Шигеру се бе завърнал от мъртвите и никой не можеше да го повярва докрай. Незабавно до крепостта бяха проводени пратеници и майката на Шигеру пристигна призори. Той се бе изкъпал, бе успял да поспи няколко часа и вече закусваше с Ичиро, когато обявиха появата й.

— Върна се точно навреме — рече тя. — Утре или вдругиден очакваме Китано да пристигне с исканията на Ийда. Чичовците ти са назначени за регенти, но бъди сигурен, че няма да се зарадват подобаващо на твоето завръщане.

— Отивам в крепостта незабавно — рече Шигеру. — Ти трябва да ме придружиш — замълча за момент и после продължи: — Баща ми загина, докато се сражаваше храбро, както и всички негови воини. Бяхме победени заради предателството на Ногучи. Но Китано също не е невинен — неговото колебание допринесе за поражението.

— Това обаче го прави приемлив за Ийда — отбеляза Ичиро.

Вълнението на по-възрастния мъж не бе повлияло на апетита му, забеляза Шигеру, докато Ичиро ядеше лакомо ориз с мариновани сливи. При все това отново изпита уважение към познанията и преценките на своя учител, припомняйки си неговата педантичност към подробностите и добросъвестното зачитане към истината. Освен това Шигеру знаеше, че може да му има пълно доверие.

— Трябва да откажеш да преговаряш посредством един предател — заяви гневно майка му. — Трябва да се противопоставиш на чичовците си и незабавно да поемеш управлението на клана!

— Простете, че проявявам несъгласие, господарке Отори — намеси се Ичиро, — но владетелят Шигеру трябва да е готов да прояви гъвкавост; не върбовите клони са тези, които се чупят от тежестта на снега. Отори бяха победени в сражение — независимо чия е грешката, резултатът е същият. Ийда ще отправи тежки искания, по-тежки от най-лошите зимни виелици. Ако не искаме да бъдем съсипани напълно, трябва да бъдем готови да се превием.

Отвратена, господарката Отори отвори уста да възрази, но Шигеру вдигна ръка и й даде знак да замълчи.

— Какви ще бъдат тези искания?

— Трябва да разберем от Китано. Опасявам се, че ще поиска Чигава, сребърните мини, всички източни области и може би дори Ямагата.

— Никога няма да отстъпим Ямагата! — възкликна господарката Отори.

— И макар че ми е неприятно да го изрека, може да поиска да се откажеш от властта и дори да си отнемеш живота.

Ичиро говореше с равен, сух тон, все едно разискваше някаква законова постановка, но, изглежда, го връхлетя внезапен пристъп на кашлица и той избърса очи с ръкава на робата си, като за момент прикри лицето си.

Господарката Отори не оспори това тълкуване, а остана да седи в мълчание, със сведен поглед и строго изражение.

— Заповедта на моя баща бе да си отнема живота само ако Джато се загуби. Джато дойде при мен като по чудо — ето защо трябва да се подчиня на неговото желание и да живея, за да подиря отмъщение.

— Мечът дойде при теб? — възкликна майка му слисана, без да може да се сдържи. — Къде е сега?

Той посочи оръжието, което лежеше до него — със замаскирана дръжка и в чужда ножница.

— Това не е Джато — възрази тя.

— Няма да го вадя, за да ти го доказвам. Но е Джато.

Майка му се усмихна.

— Тогава няма от какво да се страхуваме. Не могат да те накарат да се откажеш от властта, щом държиш меча на Отори.

Ичиро отбеляза:

— Получихме сведения, че Ийда Садаму изпитва ненавист към теб лично. Чичовците ти могат да се изкушат да те предадат на него за собствена изгода. Армията на Отори е почти унищожена. Не се намираме в положение да се отбраняваме. Ще бъдеш в голяма опасност. Трябва да си много внимателен.

— Разполагам ли с някакви преимущества? — попита Шигеру.

— Ти си законният наследник на клана; хората те обичат и няма бързо да те лишат от подкрепата си.

— А и Тохан понесоха тежки загуби — отбеляза Шигеру. — Садаму също едва ли ще е в състояние да нападне сърцето на Средната провинция или да подложи Хаги на обсада. Може би Сейшуу ще удържат на думата си за съюз и ще ни се притекат на помощ.

А може би и Племето щяха да бъдат още една пречка за амбициите на Садаму, разсъждаваше той, но без да изрече гласно мислите си.

— Е, тогава положението е по-добро, отколкото предполагах — отбеляза Ичиро.

Шигеру даде заповеди за най-внушителното шествие, възможно при съществуващите обстоятелства, което да го съпроводи до крепостта. Бързо събраха всички старци и момчета от останките на охраната в къщата. За негова изненада сред тях се оказаха Мийоши Кахей и неговият по-малък брат Гемба, който бе едва шестгодишен.

— Радвам се да ви видя живи и здрави — рече Шигеру на Кахей.

— Ние още повече, че виждаме владетеля Шигеру — отвърна Кахей, чиято доскорошна момчешка веселост бе заличена от видяното на бойното поле. — Смъртта на Кийошиге беше ужасна — добави той тихо, с пламтящи от неизплакани сълзи очи. — Трябва да отмъстим за него!

— Ще го сторим — отвърна също тъй тихо Шигеру. — Какви са вестите за баща ви?

— Той също оцеля. Сега е в крепостта. Прати мен и брат ми да бъдем част от ескорта ви, залог за подкрепата му през идните месеци — мнозина от хората ни загинаха, но те имат синове, мои връстници или на Гемба; ние ще сме вашата бъдеща армия.

— Искрена благодарност на него и на вас.

— Така се чувства целият град, цялата страна — възкликна Кахей. — Докато владетелят Шигеру е жив, целият клан ще живее!

Шигеру заръча да му донесат нова ножница за Джато, махна от дръжката черната кожа от акула, след което внимателно почисти и лъсна меча. Облече се в официални роби в приглушен цвят, избродирани с герба на Отори, и сложи на главата си малка черна шапчица. Чийо отскубна поникналите косми от брадата му и среса косите му. Малко преди пладне той пое към крепостта. Яздеше един от конете на Мори — сив с черна грива и опашка, който му напомняше на мъртвия жребец на Кийошиге. Майка му го придружаваше в паланкин.

Къщата на майка му се намираше на известно разстояние от центъра на града, заобиколена от други малки имения с бели зидове с керемидени покриви и градини с дървета. Успоредно на пътищата вървяха канали, гъмжащи от ленива риба, а въздухът бе изпълнен със звън и плисък на вода. Храстите с азалии в градините искряха като огнени пламъци, а по бреговете на каналите цъфтяха перуники.

В далечината се долавяха други звуци, първоначално неясни, а после постепенно открояващи се като биене на барабани и гонгове, викове на хора, които пееха и пляскаха с ръце. Улиците се изпълниха с тълпи — жителите бяха облечени в ярки цветове и носеха шапки със странна форма и жълти или червени шалове. Танцуваха, сякаш връхлетени от лудост, или обладани от духове. При появата на шествието на Шигеру пеенето и движенията им станаха още по-трескави. Тълпата от хора се раздели, за да му стори път, и той мина с коня си между тях, но техните вълнения го заливаха и все повече го поглъщаха, докато накрая той вече не се чувстваше човешко същество, а въплъщение на нещо древно и неразрушимо.

Това не трябва да загива никога, помисли си той. Трябва да живея. Трябва да имам син. Ако съпругата ми не ми роди, ще имам деца от Акане. Ще ги призная и ще ги осиновя. Сега вече никой не може да ми попречи да осъществя собствените си решения. Дни наред почти не бе мислил за двете жени — сега го заля копнеж по Акане. Впери поглед към къщата под боровете, сякаш очаквайки да я зърне, но портите бяха залостени, а къщата изглеждаше пуста. Веднага щом нещата в крепостта потръгнат, щеше да й проводи съобщение. Щеше да отиде при нея вечерта. А и трябваше да говори с Мое веднага щом разбереше каква е съдбата на баща й и братята й. Опасяваше се, че са мъртви, тъй като Янаги и хората му бяха понесли тежестта на първата яростна атака на Тохан, в същото време връхлетени по десния фланг от своите предполагаеми съюзници Ногучи.

Ендо Чикара и Мийоши Сатору го поздравиха пред крепостта, посрещайки го с добре дошъл у дома и поднасяйки своите съболезнования за смъртта на баща му. За разлика от царящата в града лудост те бяха мрачни. Никой не можеше да се преструва, че Отори не са претърпели пълно поражение. Поеха по дървения мост заедно. При първата външна стена Шигеру слезе от коня си и продължи пеша към входа към резиденцията.

Щом влязоха вътре, Ендо заяви:

— Владетелят Китано пристига утре. Той носи исканията на Тохан.

— Свикайте старейшините и чичовците ми — отвърна Шигеру. — Трябва да обсъдим позицията си, преди да се срещнем с Китано. Майка ми също ще присъства на съвещанието. Съобщете ми, когато всички се съберат. Междувременно трябва да говоря със съпругата си.

Ендо каза нещо на една от прислужниците и тя изчезна нататък по верандата, върна се след няколко мига и прошепна:

— Господарката Отори ви очаква, владетелю Отори.

След яркото слънце навън стаята тънеше в сумрак и той не можа да види ясно изражението на Мое, когато му се поклони доземи и после го поздрави с „добре дошъл“, сковаността на тялото и високопарните й слова му показваха скръбта й за мъртвите и, подозираше той, разочарованието, че съпругът й не е сред тях. Той коленичи пред нея и успя да види зачервените й очи и подпухнало лице.

— Искрено съжалявам — рече. — Опасявам се, че се е наложило да понесеш огромна загуба.

— Ако наричаш смъртта на баща ми, на синовете му и на всички наши воини огромна загуба… Да, така е — отвърна тя с безмерна горчивина. — Моят брак обвърза семейството ми с теб, с твоето безразсъдство и безсмислена дързост. По-добре да бяха постъпили като Китано и Ногучи. Къщата ни е унищожена. Земята ще ни бъде отнета и предоставена на воините на Ийда.

— Това все още подлежи на преговори — рече Шигеру.

— Какви преговори могат да ми върнат семейството? Майка ми по-скоро ще си отнеме живота, отколкото да напусне Кушимото. Всички са мъртви, с изключение на мен. Ти унищожи фамилията Янаги.

— Твоят баща беше предан на моя и на мен. Роднините ти не станаха предатели. Трябва да се гордееш с тях.

Тя вдигна очи и го погледна право в лицето.

— Ти също си преживял голяма загуба — рече тя с подигравателна загриженост. — Любовницата ти е мъртва.

Бе решил, че Мое ще изрази официални съболезнования за смъртта на баща му и за момент не проумя онова, което чу. После си даде сметка за дълбочината на омразата й към него, за силата на желанието й да го нарани.

— Акане — продължи тя. — Куртизанката. Убила някакъв старец и после себе си. Явно, или така поне говорят хората, Масахиро я е посетил, за да й съобщи вестта за твоята смърт, и тя вероятно си е загубила разсъдъка.

Мое продължи да го гледа втренчено, почти ликуващо.

— Естествено, Масахиро поддържаше връзка с нея цяла зима. Сигурно неведнъж е спал с нея през време на отсъствието ти.

Гневът му бе тъй мощен, че единственото желание, което изпита, бе да я убие. Противопостави се отчаяно на прилива на червено, който подпали мускулите на ръцете му. Юмруците му се свиха и лицето му се сгърчи в новата мъчителна болка. Акане е мъртва? И го е мамила със собствения му чичо? И двете твърдения му изглеждаха еднакво неправдоподобни и непоносими. После си спомни историите за предишния й любовник Хаято; слуховете в града как след като мъжът бил убит по заповед на Масахиро, децата му първо били осъдени на смърт, но после помилвани благодарение, твърдяха всички, на намесата на Акане.

— Сигурно си много уморен — рече Мое със същия изкуствен глас. — Виждам, че си бил ранен. Нека ти приготвя чай.

Знаеше, че ако остане в стаята и миг повече, ще загуби самообладание. Стана рязко, без да каже нищо повече на съпругата си, протегна рязко ръка към вратата, разкъсвайки хартиената преграда, докато я отваряше със сила, и се втурна към градината. Зидът се изпречи пред него и го спря. Той заби юмрук в преградата, все едно можеше да пробие камъка, а от очите му рукнаха неудържими сълзи.

Остана така, втренчен в морето от другата страна на залива. Вълните ромоляха около грамадната преградна стена; откъм водата духаше лек ветрец, който изсуши сълзите по страните му. След този първи пристъп не се разплака повече, но усети как разпалената му ярост стихва и се превръща в нещо друго, не по-малко силно, но управляемо — непоколебимото решение да се вкопчи в онова, което му бе останало.

Нямаше с кого да поговори, с кого да сподели мъката си. Само Кийошиге би го разбрал, но Кийошиге бе мъртъв — вече никога нямаше да разговаря с него, да чува смеха му. Той самият бе заобиколен от хора, които го мразеха — чичовците му, собствената му съпруга. Беше загубил баща си, най-близкия си приятел, най-доверения си съветник Ирие Масахиде… и Акане, която никога повече нямаше да държи в обятията си.

Ендо Чикара дойде при него и го уведоми, че съвещанието е свикано. Шигеру трябваше да изостави мъката и яростта си и да се изправи пред чичовците си спокоен и хладнокръвен. Сега повече от всякога изпита благодарност към Мацуда и свещениците от Тераяма за строгото обучение, което го бе научило на самообладание. Той поздрави чичовците си без всякакъв признак за истинските си чувства, получи техните съболезнования и посрещна въпросите им невъзмутимо, оглеждайки лицата им внимателно, но дискретно, като преценяваше стойката и поведението им. Погледна крадешком Масахиро, отвратен дори от мисълта, че Акане е била в обятията на такава грозота. Не го вярваше… тя никога не би спала с Масахиро, освен ако не я е насилил. Тази мисъл го накара да изпита такава погнуса, че трябваше да я превъзмогне с усилие, за да може да продължи обсъждането.

Съвещанието протече бурно, белязано с неудобство и страх, изпълнено с взаимни обвинения — първо срещу Ногучи предателя, после макар и по-меко — срещу самия Шигеру за това, че е предизвикал враждебността на Ийда и че се е противопоставил открито на Тохан. Накрая поради липса на друга възможност владетелят Шоичи склони да изпълнява ролята на регент, тъй като бе напълно възможно Тохан да откажат да преговарят с Шигеру, а някой трябваше да е упълномощен да говори от името на клана.

Ендо, практичен и разумен както винаги, беше видимо мълчалив, но Мийоши се изказа топло в защита на Шигеру, подчертавайки, че по негово мнение хората в Хаги, както и навсякъде в Средната провинция, са подкрепяли войната срещу Тохан и биха се опълчили яростно срещу всяко решение да им се подчинят. Вярваше, както и Шигеру, че западът няма да подкрепи едно пълно господство на Тохан над Средната провинция и че трябва да гласуват доверие на съюза с Маруяма и да го използват като начин за постигане на целта си.

— Когато получим исканията на Тохан, трябва в отговор да им представим своите собствени — изрази мнение Мийоши. — В края на краищата Садаму нападна Чигава без видима провокация.

— За съжаление провокациите към него бяха твърде много — отвърна рязко Шоичи. — И най-вече поведението на Шигеру след смъртта на Миура.

Нямаше особен смисъл да спорят постоянно за едно и също нещо и Шигеру обяви край на съвещанието. Същата нощ се върна в къщата на майка си, тъй като искаше да разговаря насаме с Ичиро, а и не можеше да понесе да е под един покрив с чичовците си или със съпругата си. Мийоши искаше да отиде с него, но Шигеру го убеди да остане в крепостта — имаше нужда поне от един верен васал там. Мийоши прати нови хора, за да засили охраната на къщата, и Шигеру си помисли, че знае каква е причината за това. В този момент неговата внезапна смърт щеше да е облекчение за мнозина. Беше много възможно да стане жертва на наемно убийство. Никога до този момент не бе мислил за това — бе неизменно закрилян от своето непоклатимо положение. Сега, докато вървеше по улиците, които все още бяха изпълнени с бурни тълпи от хора, той си даде сметка колко лесно би било сред тях да се скрие някой наемен убиец. Къщата на майка му изглеждаше лишена от всякаква надеждна защита, но поне имаше доверие в прислугата, за разлика от крепостта, където вече не вярваше на никого.

Разказа на Ичиро всичко, което бяха разисквали на съвещанието, и неговият учител предложи да присъства на преговорите, планирани да започнат на следващия ден. Също като Мийоши той бе на мнение, че Отори имат редица основания за недоволство, по които трябваше да се вземе отношение.

— Ще запомня всичко изречено и после ще го запиша — обеща той.

Докато се изкъпят и вечерят, Шигеру вече се бе сковал от умора. Искаше да разпита Ичиро за Акане… но какво можеше да знае Ичиро? Изпитваше потребност да скърби за нея подобаващо… но ако тя наистина го бе предала? Беше твърде мъчително дори да си го помисли. И той изключи тези свои вълнения, все едно ги бе скрил в кутия, заровена в земята, и се остави да потъне в дълбоката река на съня.

Точно преди да заспи, си каза: Ако някой знае истината за Акане, това ще е Чийо. Реши по-късно да разпита възрастната жена и намери известна утеха в увереността, че тя няма да го излъже.

Владетелят Китано пристигна в Хаги на следващия ден и бе съпроводен до крепостта с голяма тържественост. Величието на преминаването му бе някак помрачено от необузданото поведение на жителите на града, които все още изливаха своите скръб и болка от предателството в танци и припявания, облечени в странни и крещящи одежди. Шествието на Китано стана обект на хули, бе замеряно с камъни и боклуци, в резултат на което едва не се стигна до истинско кръвопролитие.

Само появата на Шигеру попречи недоволството да се развихри в нещо по-грозно. Той посрещна Китано, поздрави го официално и пое, яздейки редом с него. Неговото самообладание и смелост донякъде подействаха успокояващо на хората, както и присъствието на Ичиро, който бе известен и уважаван като човек с големи познания и почтеност. Денят бе зноен и влажен, над планините и на хоризонта се струпваха облаци. Проливните дъждове щяха да започнат всеки момент и временно да сложат край на всякакви военни действия.

Мъжете крещяха гневно, че по-скоро ще си изгорят къщите до основи и ще унищожат нивите си, отколкото да ги отстъпят на Тохан; жените пееха, че ще се хвърлят заедно с децата си в морето, ако Садаму някога влезе в Хаги. Шигеру бе доволен, че Китано чува всичко това — ако тези хора не бъдеха умиротворени, реколтата нямаше да бъде прибрана, производството на храна щеше да спре и следващата пролет всички щяха да бъдат обречени на глад.

Съвещанието щеше да е с ограничено присъствие — само владетелите Отори — Шигеру и чичовците му — и Китано. Ичиро също присъстваше с двама писари — единия от Хаги, другия от Цувано. Когато всички се настаниха в главното помещение и си размениха обичайните официалности, Китано рече:

— Радвам се, че мога да бъда от полза за клана в това скръбно време.

Изглеждаше самодоволен, като котарак, който току-що е излапал крадена риба. Шоичи заяви:

— Дълбоко съжаляваме за последните събития — ние лично бяхме изразили несъгласието си с тях. Сега моят брат и аз ще поемем отговорността за бъдещето добро поведение на нашия клан. Надяваме се, че ще можем да предложим обезщетение, което владетелят Ийда да счете за приемливо.

— В замяна той ще ни признае като назначени регенти, докато се изясни въпросът с наследството — добави Масахиро.

— Няма нужда от подобно изясняване — заяви Шигеру, като полагаше усилия да говори спокойно. — Аз съм най-големият син на владетеля Шигемори. Разполагам с наследник в лицето на моя брат Такеши.

Китано се усмихна вежливо и заяви:

— Това е едно от основните условия на владетеля Ийда. Няма да се водят никакви по-нататъшни преговори, докато владетелят Шигеру е глава на клана.

След като никой не продума, той добави:

— Предупредих ви да не предизвиквате неговата враждебност. Ако не се съгласите да се оттеглите, едва ли има смисъл да продължаваме това съвещание. Владетелят Ийда и неговата армия напредват и вече са стигнали до Кушимото. Не можем да им попречим да превземат Ямагата. После само Цувано ще ги дели от Хаги.

— Хаги не може да бъде превзет с обсада! — не се сдържа Шигеру.

Чичовците му се спогледаха.

— Но може да се обречем на глад, особено след като е едва началото на лятото и до прибирането на оризовата реколта остават седмици — заяви Шоичи.

— Шигеру трябва да си отнеме живота — отбеляза Масахиро безстрастно. — Това без съмнение ще отговори на изискванията на Ийда и ще бъде достойно.

— Заповедта на моя баща бе да остана жив — отвърна Шигеру. — Особено след като Джато се завърна при мен.

Ичиро се обади зад тях:

— С ваше позволение бих искал да отбележа, че смъртта на владетеля Шигеру ще хвърли в смут цялата Средна провинция. Ако Тохан бяха победили Отори в честна битка, това щеше да е приемлив изход. Но когато е намесено предателство, правдата е на страната на победените. Сражението се е водило в Средната провинция — значи нашественикът е владетелят Ийда. Всички тези съображения трябва да се претеглят много внимателно, преди да се стигне до окончателно решение.

— Заплахата за обсада на Хаги е лишена от смисъл — добави Шигеру, — тъй като Сейшуу ще ни се притекат на помощ. Кажи това на Садаму. Освен това по наши сведения той също е понесъл твърде тежки загуби, за да подеме нова кампания, особено през време на дъждовния сезон.

— Всички тези твърдения може да са основателни — отвърна Китано, — но няма смисъл да ги обсъждаме, ако не приемете, че от този ден нататък вие не сте нито главата, нито наследникът на клана Отори.

— Това не е нещо, с което мога да се разделя по желание, все едно смъквам роба или шапка — отвърна Шигеру. — Това е моята същност.

— В такъв случай моето присъствие тук става излишно — отбеляза Китано.

Настъпи кратко мълчание. После Шоичи и Масахиро заговориха едновременно.

— Това е нелепо…

— Владетелят Шигеру трябва да се откаже…

— Вашият брат е в Тераяма, нали? — попита Китано. — Трябва да ви заявя, че храмът е обграден от моите хора. По заповед на владетеля Ийда или по мое нареждане те имат готовност да го нападнат, да убият всички в него и да го изгорят до основи, ако въпросите не се разрешат задоволително в рамките на настоящата седмица. Град Ямагата също ще бъде сринат със земята.

— Това би бил акт на нечувано зло, дори и за вас — отвърна Шигеру гневно.

— Сещам се за няколко подходящи определения и за вас, Шигеру — отвърна рязко Китано. — Но не смятам, че взаимните оскърбления биха довели до нещо добро. Трябва да постигнем споразумение.

Внезапно рукналият дъжд затрополи по покрива и в помещението нахлу мирис на мокра пръст.

— Трябва да поставим благото на клана на първо място — рече Шоичи благочестиво. — Владетелят Ийда ти подарява живота, Шигеру. Това е огромна отстъпка. Животът на брат ти също ще бъде пощаден.

— Вие бяхте победен в битка — трябва да очаквате, че ще ви се наложи да платите известна цена — добави Китано. — Разбира се, ако настоявате да сложите край на живота си, ние не можем да ви попречим. Но аз съм съгласен с учителя Ичиро — подобно действие би предизвикало смут сред хората и по тази причина, със значителна милост и защото преди време сте му спасили живота, владетелят Ийда не държи на него.

Гласовете им го достигаха някак отдалече, а помещението сякаш бе изпълнено с мъгла. Единственото, за което можеше да мисли, бе: И все пак Джато дойде при мен. Не мога да умра, преди да съм постигнал отмъщение. Не ми е възможно да се откажа да бъда глава на клана. Джато се върна при мен!

Тогава си спомни как мечът го бе намерил, спомни си и думите на човека, който му го бе донесъл. Проницателност, подмолност и най-вече търпение. Това бяха качествата, които трябваше да усъвършенства в себе си, за да оцелее. Щеше да започне да ги прилага още сега.

— Добре — рече той. — Ще се откажа предвид всички изложени причини и най-вече в името на благото на клана.

— Владетелят Ийда очаква писмени уверения, че ще се оттеглите от политическия живот и никога повече няма да вдигате оръжие срещу него.

Подмолност. Шигеру сведе глава.

— В замяна брат ми трябва да бъде доведен невредим в Хаги, а Тераяма и Ямагата да бъдат пощадени.

Китано отвърна:

— Те няма да бъдат нападнати, но трябва да бъдат отстъпени на Тохан, както и Чигава и равнината Яегахара. Аз също понасям загуби — добави той. — Трябва да се простя с почти половината си владение. Въздържах се и не ви нападнах, както искаше Ийда. Ногучи, от друга страна, е възнаграден с цялата южна област.

Преговорите продължиха през целия ден. Границите на Трите провинции бяха преначертани. Територията на Отори бе сведена до планинската област между Хаги и Цувано и един тесен отрязък по протежение на северното крайбрежие. Изгубиха Чигава и сребърните мини, Кушимото, Ямагата и богатия южен град Хофу. Две трети от Средната провинция минаха в ръцете на воините на Ийда. Но Хаги не бе атакуван и като резултат настъпи своеобразен мир, който продължи повече от десет години.

Твърде обезсилен след битката при Яегахара, за да ги напада през следващите няколко години, Ийда отправи искания и към Сейшуу заради съюза им с Отори. Араи Дайичи получи заповед да служи на Ногучи Масайоши; Каеде — най-голямата дъщеря на владетеля Ширакава — бе пратена в имението на Ногучи като заложница веднага след като навърши нужните години, а на Марико — дъщерята на Маруяма Наоми — бе отредена същата съдба в самия град Инуяма. В Ямагата и Ногучи бяха построени огромни крепости, а по междуградските пътища бяха сложени строго охранявани гранични постове.

Но всичко това лежеше в бъдещето.