На сдружението за защита на животните „Монтережи“ и на всички хора, заради които „ще звъннат райските камбани“.
И на Маги, която накрая отдаде цялото си сърце.
Тази книга е факт, защото за пореден път получих огромна помощ от огромен брой хора. Искам и трябва да благодаря на съпруга си Майкъл, който четеше и препрочиташе ръкописа и винаги ме уверяваше, че е блестящ. Благодаря на асистентката си Лиз Пейдж за неуморната, жизнерадостна работа и за страхотните идеи. На Шарийз Хобс и Хоуп Делън съм признателна за търпението и за редакторските бележки.
Както винаги искам да благодаря на най-добрия литературен агент в света — Тереза Крие. Изпрати ми сребърно сърчице, когато предишната ми книга попадна в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ (как да не го спомена!). Тереза е много повече от агент. Тя е прекрасен и грижовен човек.
Също така благодаря на добрите си приятелки Сюзън Макензи и Лили де Гранпре за помощта и подкрепата.
И накрая искам да кажа няколко думи за поезията, която цитирам в тази книга, както и в другите си романи. Колкото и да ми се иска да премълча това и да повярвате, че аз съм написала стихотворенията, всъщност трябва да благодаря на чудесните поети, които ми дадоха разрешение да използвам техните думи и техния труд. Както навярно сте забелязали, обожавам поезията. Тя наистина ме вдъхновява — с думи и с чувства. Винаги казвам на младите писатели да четат поезия, което, струва ми се, е литературният еквивалент на съвета да ядат брюкселско зеле. Не ги въодушевява особено. Но е срамота, ако един писател поне не опита да открие стиховете, които му въздействат.
Поетите успяват да съберат в една строфа всичко онова, което аз се боря да постигна чрез цяла книга.
Мисля, че е време да го призная.
В този роман както обикновено съм използвала творби от едно малко томче на Маргарет Атууд, озаглавено „Утрин в опожарената къща“. Да, името не е много весело, но стиховете са блестящи. Цитирала съм и прекрасно старо стихотворение, наречено „Райските камбани“, от Ралф Ходжсън. И една чудесна творба от младия канадски поет Майк Фрийман — „Нулева гравитация“ от стихосбирката „Кости“.
Исках да ви кажа за тях. И се надявам, че тези стихотворения ще въздействат и на вас така, както въздействат на мен.