Пръстенът на Борджиите

10.

Степни, неделя, 5 юни, 6:20 сутринта

— Изглеждаш доволен от себе си — отбеляза Джак Пендрагън, който току-що се беше върнал на бюрото си с голяма чаша от любимото си боливийско кафе, черно и без захар.

— Наистина съм — отговори Джес Търнър, като стрелкаше очи към чашата. — Дисковете от камерите за видеонаблюдение пристигнаха в два сутринта, но не можах да устоя на изкушението.

— Обслужи се — отговори Пендрагън и кимна към кафемашината.

— Наздраве, шефе.

— И така, какво откри?

— По-добре да видиш сам.

Медийната стая беше през три врати надолу по коридора. Беше претъпкана с електронно оборудване: два големи плазмени монитора, пулт за миксиране на видеофилми и метален рафт, пълен с плейъри, хард дискове и цифрови усилватели. Търнър седна зад пулта, а Пендрагън се наведе към мониторите.

— Както предположи, по Майл Енд Роуд наистина има няколко камери. След като приех работната хипотеза, че нашият човек е обезвредил всички камери на площадката веднага щом е стигнал там, прегледах записите на камерите в района, направени между един и четирийсет и пет и два и петнайсет. — Докато говореше, Търнър прехвърляше седемте различни позиции на камерите по протежение на Майл Енд Роуд, Глоуб Роуд и Уайт Хорс Лейн — трите главни артерии около строителната площадка.

Колите, които влизаха и излизаха от района, засичани от едната камера, можеха да бъдат проследени с една или повече от останалите, преди да излязат от кадър. На пет камери се виждаше бял микробус, който се движеше по Уайт Хорс Лейн, след това наляво по Майл Енд Роуд и после надясно по Глоуб Роуд. След това изчезна вдясно от наблюдавана зона. Те искаха да видят дали някой ще се доближи до Алдърни Роуд, пряката на Глоуб Роуд, защото оттам щеше да завие надясно, в малка странична улица, която лъкатушеше до Фримли Уей. На Алдърни Роуд и Фримли Уей нямаше камери, но всеки, който завиваше от Глоуб Роуд, се виждаше на комплекта камери близо до кръчмата „Фокс Хед“, която се намираше на двайсетина метра от кръстовището.

Търнър плъзна пръсти по пулта и превъртя записа на една от камерите. Времето се втурна напред и пред очите им се мярна червена кола, последвана след миг от такси. В кадър се появи пешеходец, който крачеше енергично към затворената кръчма и след това изчезна от кадър.

В 2:07:14 една самотна фигура с черни панталони и отворена на врата риза се появи в обектива на първата камера на Уайт Хорс Лейн. Крачеше бързо към Майл Енд Роуд. Търнър превключи камерите, когато човекът стигна до главната улица и зави вляво. Превключи отново и видяха как човекът се приближава към камерата, пресича улицата и завива по Глоуб Роуд. Прехвърляйки се на камерата пред „Фокс Хед“, получиха най-ясното изображение на заснетия досега. Докато се приближаваше към кръчмата, той леко вдигна глава нагоре, оглеждайки улицата.

Търнър натисна бутона за пауза.

— Познаваш ли го? — попита той и погледна шефа си.

— Можеш ли да изчистиш изображението?

— Точно щях да го направя — кимна Търнър, наведе се към шкафа с оборудване до стената, завъртя някакъв циферблат и натисна няколко черни бутона на клавиатурата.

— Хайде да се приближим… — Натисна още клавиши и образът се промени. В центъра на екрана се виждаше ниска тромава фигура. Чертите на мъжа станаха лесни за разпознаване.

— Приберете го — монотонно нареди Пендрагън.