Пръстенът на Борджиите

23.

Лондон, сряда, 8 юни, 8:15 сутринта

Кухнята миришеше на мляко и беше изпълнена с класацията на хитовете по „Радио 2“. Джули Силвър въздъхна тежко, когато отвори вратата на съдомиялната машина и видя, че вечерта е забравила да я пусне. Затвори я, сложи чашите и купите за закуската на децата в мивката и пусна топлата вода. Остави ги да се накиснат и се обърна към пералнята, измъкна един възел от джинси и тениски, отвори вратата на сушилнята и ги напъха вътре.

Откъм вратата за градината се чу драскане. Джули се обърна и видя Рекс, колито на семейството. Имаше нещо в устата. Тя пусна сушилнята и прекоси кухнята да отключи вратата. Отвори я само сантиметър, но Рекс я избута и хукна покрай нея, оставяйки кални следи по прясно измития под.

— О, за бога! — извика тя. — Ти малък…

Рекс застана в средата на кухнята и махайки с опашка, пусна онова, което носеше, на пода. То издрънча на плочките и кучето излая силно. Джули направи няколко крачки към него, а кучето се присви игриво. Опашката му тактуваше бурно по пода, а от устата му капеха слюнки. Джули клекна, за да разгледа по-добре предмета. Той беше бял и почти кръгъл. Тя не можа да си представи как Рекс е успял да го захапе. Побутна го с пръст и той се претърколи. Когато видя горната половина на човешки череп с празните очни орбити, Джули изпищя и скочи. Десет секунди по-късно вече звънеше с трепереща ръка в полицейския участък.