Пръстенът на Борджиите

4.

В девет и петнайсет улиците вече бяха озарени от ярка светлина и беше очевидно, че и този ден ще е горещ. През нощта температурата не беше паднала под 25 градуса и сега усещането беше като в лятна утрин някъде в Южна Франция. Дори сивата околност на Майл Енд Роуд искреше. Удивително е какво може да направи малко слънце, помисли си Пендрагън, когато колата излезе от управлението и зави по главната улица. Караше Търнър и двамата седяха в мълчание. Пендрагън гледаше прелитащите край тях обезцветени от слънцето фасади на магазините, покритите с графити стени, металните гаражни врати и строшените улуци. Помисли си колко странно изглеждат. Сякаш Лондон внезапно беше преместен няколко хиляди километра на юг. В главата му зазвуча мелодията на „Съмъртайм“. Движението още не беше натоварено. След няколко минути влязоха през тесния вход на един паркинг. На правоъгълната табела на ниската тухлена сграда на Милуард стрийт пишеше „Патологоанатомия“, а над надписа се виждаше синьо-бялото лого на столичната полиция.

Намериха д-р Джоунс пред главния вход. Той дърпаше жадно от цигарата си, а пепелта се ръсеше по буйната му брада. Патологът едва стигаше до рамото на Пендрагън.

— Прогонен съм от собствената ми сграда — обяви той, когато го наближиха.

— Така и трябва — отговори Пендрагън. — Странно, смятах, че като отваряш цял ден трупове, ти е минало желанието да пафкаш.

Джоунс се изсмя сухо и се закашля.

— Мамка му, Пендрагън, точно защото по цял ден режа трупове, не давам пет пари за това. Каквото и да правиш, пак тук ще свършиш. Последвайте ме. Тук съм от ранни зори. — Той стъпка цигарата и бутна вратата с рамо.

Патологията беше като всяка друга по света. Имаше две помещения, по-малкото от които служеше за морга. Стените му бяха покрити с метални чекмеджета до височината на рамото. Прозорците на другото бяха закрити с щори, а покрай две от стените имаше работни маси, лавици с медицински инструменти, тубуси за микроскопи и химическо оборудване. Двете маси от неръждаема стомана с дренажни канали и водни маркучи бяха до стената в дъното. Между тях имаше две колички, на които бяха подредени блестящи метални съдове. На тавана бяха монтирани голи флуоресцентни тръби. Сивият бетонен под беше измит. Цялото помещение смърдеше на препарати за почистване и на вътрешности.

Д-р Нийл Джоунс нахлузи латексови ръкавици, докато се приближаваше към една от масите за дисекция. Мъртвият лежеше на нея с отворен торс. Главата му беше повдигната леко върху стабилизиращо блокче. Пендрагън забеляза картончето, завързано за един от пръстите на левия му крак. То беше запълнено със ситни черни букви. В един от металните съдове на количките лежеше черен дроб, а в друг беше съдържанието на стомаха на мъжа. Търнър стискаше бележник и изглеждаше омаян от гледката.

— Е, имаш ли нещо за нас? — попита Пендрагън и лекичко побутна сержанта.

— Без документи. В края на трийсетте. Индиец или може бангладешец. Един шейсет и четири, леко пълен. Страстен пушач, както показват белите му дробове.

Той смушка някаква сива тъкан със скалпела и Пендрагън отклони поглед. Не можеше да свикне с клиническото пренебрежение на хора като Джоунс.

— О, господин главен инспектор, само не ми разправяй, че си гнуслив! — изкиска се Джоунс.

Пендрагън не му обърна внимание, но погледна ядосано Търнър, който беше престанал да пише.

— Продължавай.

— Виждат се тежки натъртвания… тук и тук по ръцете и раменете. Челюстта му е строшена, а гръклянът — смазан. — Той посочи лицето на мъжа и под брадичката му. Плътта беше черна и разкъсана.

— Получил е два много силни удара по главата. Всеки от тях смъртоносен. — Джоунс обърна главата на жертвата на една страна и те видяха голяма дупка на тила. — Травмата е нанесена с тъп предмет. Ударен е с тежък предмет тук и под брадичката. Ударът е строшил гръкляна му. Измерих дупката на темето и предполагам, че предметът е бил цилиндричен. Вероятно метална тръба. Под ноктите му няма кръв, нито парченца кожа или косми. Но от фрактурите и натъртванията мога да заключа, че са се били. — Джоунс се обърна към другата маса и вдигна един ботуш. — Ботуши четирийсети номер, покрити с кал. На ризата има лого на строителната компания „Бриджпорт Кънстръкшън“. Нашият човек очевидно е бил строител или поне е работил на строеж. Това трябва да ви помогне.

Пендрагън се готвеше да заговори, когато звънна телефонът на Търнър.

— Да — отзова се сержантът. — Да, страхотно… Чао.

Пендрагън въздъхна дълбоко и повдигна вежди.

— От управлението, сър. Убитият е Амал Керим. Индиец. Работил е за „Бриджпорт“, които случайно имат строеж малко по-надолу от „Джангълс“, на Фримли Уей.

— Прекрасно.

— Има и още. Криминолозите искат да видите нещо.

Мястото, където беше намерен трупът и близката околност, гъмжаха от служители на местната криминологична лаборатория, чиято задача беше да изследват местопрестъплението. Пред вратата до златарския магазин, която водеше към клуба, беше закачена жълта найлонова лента с надпис „Полиция — не преминавай“. Когато Пендрагън я повдигна, за да се промуши под нея, криминолозите се обърнаха да видят кой нахлува в територията им. Никой не го познаваше, но един от тях кимна на Търнър, който се промуши след главния инспектор.

Жена с найлонов екип се приближи към тях и каза:

— Главен инспектор Пендрагън, предполагам. Аз съм Колет Нюман, началник на криминолозите. — Говореше някак отсечено, като говорителите по Би Би Си през 60-те.

Пендрагън понечи да протегне ръка, но се усети навреме. Д-р Нюман се усмихна. Изглеждаше на около трийсет и пет, с фини черти, високи скули и големи сини очи. Непрекъснато прибираше рус кичур зад дясното си ухо.

— Имали сте нещо за мен? — попита той.

— Да, моля, последвайте ме.

Тя ги поведе обратно към малкия бетониран заден двор. От едната страна имаше стъпала, които водеха към покрива на клуба. Той беше плосък и безличен, като се изключат двата комина, които се издигаха на около метър от равнището на покрива. Защитният капак на единия беше свален и лежеше на няколко метра встрани. Един от криминолозите покриваше ръба му с прах за отпечатъци. Пендрагън видя размазана кръв по светлия метал.

— Тук горе открихме много неща. — Тя посочи голяма локва съсирена кръв, която се беше просмукала в бетона. Следа от кал и кръв завършваше при комина и около него имаше много кървави петна.

— Според кървавите пръски мога да кажа, че жертвата е била ударена най-малко два пъти.

Пендрагън кимна.

— Патологът каза същото.

— Мисля, че нападателят се е качил на покрива по тези стълби. — Тя ги заведе до края на покрива и тримата се загледаха надолу към задния двор, който току-що бяха прекосили. Оттук се виждаха съседните имоти. Отдясно бяха магазините с фасади към главната улица. Над тях имаше апартаменти, а отзад — малки градини. Отляво се издигаше висока стена. Зад нея едва се виждаше запуснат имот, който заемаше ъгъла на Глоуб Роуд. Непосредствено зад „Джангълс“, на ъгъла с Фримли Уей, имаше строителна площадка.

— Значи убийството е извършено тук горе? — отбеляза Търнър.

— Със сигурност. Последвайте ме.

Тя ги поведе надолу по стълбата и извън оградата. Алеята отвъд беше затворена с полицейска лента. Виждаха се няколко зелени кофи за боклук, суха пътека от кал, къпини и бурени. Линия червени знаменца криволичеше към откритата площ отпред. Флагчетата бяха номерирани и забити в сухата земя. В края на пътя се издигаше висока телена ограда с руло бодлива тел на върха. Имаше и врата към строителната площадка, която беше отключена. Веригата и катинарът висяха встрани.

— Както виждате, открихме следи по цялата пътека. Доста кръв, косми, люспи кожа. Тъй като е строителна площадка, последните две са нещо нормално. За съжаление, няма отпечатъци от обувки. Почвата е прекалено твърда. Все още търсим пръстови отпечатъци.

Тя тръгна напряко през втвърдената кал, далеч от знаменцата. След няколко крачки стигнаха до ръба на огромен изкоп, в който се кръстосваха мръсни талпи, закрепени върху строително скеле. Там, където земята се спускаше надолу, се виждаха още червени знаменца. Тръгнаха по наклона и по три талпи, заобикаляйки още флагчета, докато не стигнаха до яма в дъното на изкопа. Около нея имаше прясно изкопана пръст и цял грозд знаменца.

Двама криминолози се трудеха усърдно. Единият снимаше дъното на ямата, а другият беше коленичил и разравяше пръстта с малка мистрия. Този с фотоапарата се отдръпна и д-р Нюман махна на Пендрагън и Търнър да се приближат.

— Това е началото на следата, главен инспектор Пендрагън — каза д-р Нюман. — Тук има следи от борба — раздробени буци пръст и драскотини. — Тя посочи едната страна на рова. — Намерихме и това.

— Обърна се и посочи земята.

Пендрагън клекна, за да види по-добре малкия бял предмет.

— Ако не се лъжа, това е кост от безименния или малкия пръст на дясната ръка.