Пръстенът на Борджиите

18.

Лондон, понеделник, 6 юни

Сержант Джес Търнър спря пред жилищната кооперация и си погледна часовника. Беше 8:30 и червеникавокафявите тухли на преустроения склад на Източноиндийската компания бяха залети от ярката слънчева светлина на утрото. Зад него се къдреше черната вода на пристанището, където някога бяха стояли на котва търговските кораби, пренасящи екзотични стоки от далечни места. В далечината се издигаха пламтящите кули на Докландс, над които властваше Канари Уорф, свидетелство за социалната революция, преобразила този район.

— И е много хубаво — тихичко каза Търнър, докато гледаше към прозорците. Беше проучил досието на Софи Темплър. Двайсет и шест годишна, завършила бизнес администрация в колежа „Голдсмит“. Сега работеше за „Удруф & Холм“ — най-голямата компания за връзки с обществеността в Британия. Софи отвори вратата на апартамента. Носеше тясна черна пола с цепка, кремава копринена блуза и обувки с високи токчета. Дългата й до раменете кестенява коса миришеше на тропически плодове. С мимолетна усмивка и едно „здрасти“ тя пусна сержанта в широкото пространство със сводест таван, бели стени и полиран бетонен под. Вътре имаше огромен бял каменен кухненски плот, мека светлина от невидими лампи и чифт големи сиви дивани от чортова кожа. Сводест коридор водеше до спалнята. До нея имаше малък кабинет, в който се забелязваше големият екран на един „Макинтош“ върху стъклена маса. Търнър усети аромата на кафе.

Тя посочи един стол до кухненския плот.

— Еспресо?

— Благодаря.

Търнър извади бележника си и се загледа в стегнатия задник на жената, докато тя наливаше кафето.

— Открихте ли нещо за… за това как е умрял Тед? — попита Софи, без да се обръща. Търнър реши, че акцентът й на жена от средната класа е заучен, защото долови някои от есекските гласни, с които беше израснала. И въпреки привидната й изисканост, не беше трудно да си представиш как с нейните приятелки пищят с фалшиво вълнение на голото мъжко шоу в „Чипъндейл“ или псуват като войници след няколко водки с тоник.

— Прекалено рано е — отговори той. — Очакваме доклада от токсикологията.

— Значи не е било хранително отравяне?

— Ние го смятаме за убийство.

Тя ахна тихо и му подаде кафето — гъста кафява течност в мъничка чашка.

— С господин Мидълтън сте били… гаджета до скоро?

— Да. — Тя го погледна право в очите. Разстроената млада жена от вчерашния следобед вече я нямаше. — Скъсахме преди няколко месеца.

— Дълго ли бяхте заедно?

— Две години.

— Значи е било сериозна връзка.

Тя се върна при кафеварката, за да я изключи.

— Аз нямам случайни връзки.

— Мога ли да попитам защо не се получи?

Тя се изненада, но добре го прикри. Облегна се на кухненския плот и отпи глътка кафе.

— О, обичайното. Просто се отчуждихме. Искахме различни неща.

— Разбирам. Раздялата груба ли беше?

— Какво целите?

— Вие и вашият… приятел, Маркъс Кембъл, сте имали кавга с Мидълтън в ресторанта.

Тя вдигна рамене, гледаше го с леко наклонена глава.

— Да, това не е тайна. Отговорих още вчера.

— Вчера за пръв път ли видяхте господин Мидълтън след скъсването?

— Всъщност да. Нарочно се избягвахме — отговори Софи. — Не е трудно. Градът е голям.

— А господин Кембъл? Откога се познавате?

— За бога, какво общо има това?

Той не й обърна внимание. Тя въздъхна и изпи кафето си.

— Маркъс е мой клиент.

Търнър погледна в бележника си.

— Административен директор на холдинг „Тревелиън“?

— Да. Те са една от най-големите фирми в моя портфейл.

— Господин Кембъл беше ли причина вие с Тим Мидълтън да се отчуждите?

— Не! — Тя се разгневи, хладното лустро беше зарязано. — Тим има… имаше някои добри качества, но с него се живееше много трудно… О, за бога!

Очите й пламнаха и Търнър реши, че не е от жените, които изглеждат красиви, когато се ядосат. Усещаше, че крие доста, и вероятно беше сгрешил, като я настрои срещу себе си.

— Госпожице Темплър, съжалявам, ако приемате тези въпроси твърде лично — отговори сержантът, опитвайки се да смекчи гласа си, — но съм сигурен, че искате да открием убиеца на господин Мидълтън.

Тя сякаш се смали, когато чу това.

— Да, съжалявам. Още не съм свикнала. Изглежда толкова нереално. Вижте, Тим и аз… няколко месеца беше страхотно, но после… е, предполагам, че с всички е така, нали? Първоначалната тръпка изчезва.

— Какъв човек беше той?

— О, много умен. Творческа натура. Забавлявахме се, но както казах, движехме се в различни посоки.

Тя изглеждаше много уморена и започна да си поглежда часовника.

— Вижте, съжалявам… трябва да хвана влака.

— Разбира се. — Търнър слезе от столчето до кухненския плот. Софи Темплър взе кремава кожена чанта от пода и го поведе към входната врата, като пътьом си облече якето.

Тръгна по стълбите пред него и излязоха на кея, където тя измъкна чифт големи слънчеви очила „Шанел“.

— Сержант Търнър, съжалявам, ако не съм била от голяма полза. — Беше прегърнала кожената чанта с две ръце и го гледаше с наклонена глава.

Всичко, което прави, е внимателно нагласено, помисли си Търнър.

— Станцията на метрото е в тази посока. — Тя посочи зад гърба му и му протегна ръка.

— Госпожице Темплър — започна той, пренебрегвайки очевидното й желание да се отърве от него, — имате ли представа защо господин Кембъл е искал да си тръгне от ресторанта след смъртта на Тим Мидълтън? Знаели сте, че полицията ще дойде.

Очилата скриваха лицето й и беше трудно да се каже какво въздействие имаше неговият въпрос.

— Предполагам, че е мислил за мен. Маркъс е крайно внимателен човек. И — добави тя с лека усмивка — аз бях много разстроена, ако си спомняте.

— Да, така и предположих — отговори той и се загледа след нея, докато тя се отдалечаваше.

Търнър точно стигна до колата си, когато телефонът му иззвъня.

— Нещо полезно? — попита Пендрагън.

— Само че крие нещо.

— Добре, засега я остави на мира. Няма смисъл да я притискаме твърде силно. Върни се в управлението и изрови всичко за Мидълтън. Искам пълна картина на миналото му. Говори с всеки, който може да помогне. Отбий се и в централния архив.

— Няма проблеми, шефе. А ти къде си?

— Извадих малко късмет — отговори главният инспектор. — Джоунс успя да намери връзки и получи по-рано токсикологичния доклад.