Пръстенът на Борджиите

36.

Степни, петък, 10 юни, 10:00 сутринта

— Това е доктор Сю Латимър — обърна се към екипа Пендрагън. — Сю е преподавател по психология в колежа „Куин Мери“. Помолих я да дойде, защото има интересни идеи за криминалната мотивация, които може да ни помогнат. — Той й махна да продължи и седна на едно от бюрата.

— Темата възникна, когато говорех с Джак… главен инспектор Пендрагън за идеята за прехвърлянето — започна тя. — Аз му я описах абстрактно, но сега, след като видях бележките по случая, мисля, че ще е важна за разследването. — Тя огледа хората, събрани в помещението за инструктаж. Целият екип беше тук, включително началничката.

— Криминално прехвърляне е, когато някой извършва убийство, използвайки някакъв тотемен предмет…

— Извинете, д-р Латимър, може ли да ни го обясните на обикновен английски? — прекъсна я инспектор Тауърс.

Сю се усмихна и обясни:

— Като казвам тотемен, имам предвид, че убиецът влага някакво специално значение в даден предмет. Може да е всякакъв, но е пряко свързан с начина, по които се извършват престъпленията. В случая с тези три убийства, последните две са извършени почти по един и същи начин. Всички три убийства изглеждат свързани със строителната площадка на „Бриджпорт Кънстръкшън“ и са извършени след намирането на стария скелет в изкопа.

— Искате да кажете, че скелетът е тотемният предмет? — попита Грант.

— Не самият скелет, а пръстенът, който е бил на ръката му, а после е изчезнал.

Грант вдигна вежди и погледна към Пендрагън.

— Как може един пръстен да е оръжие на убийството? Между другото, Мидълтън и Кетъридж бяха отровени.

Сю не се смути.

— Бих могла да предположа, че отровата е в пръстена. — В стаята настъпи мълчание. — Фактически пръстенът е съвършеният тотем. Той е лична вещ и като такава се носи близо до тялото. И нещо по-важно, пръстените обикновено притежават някаква форма на емоционален резонанс. Те се използват при много ритуали, за „да се подпечата сделката“ — спомнете си брачната халка.

— Съжалявам — обади се пак Тауърс. — Отново не разбирам. Пръстенът, който е бил на скелета, е поне на неговите години, ако не и по-стар. А вие твърдите, че днес някой, който живее и работи някъде наблизо, използва този пръстен, за да трови хората? Това звучи доста… пресилено, за да не кажа нещо друго.

— Мисля, че това е най-добрият модел, по който можем да работим — обяви началник Хюз от дъното на помещението. Всички, освен Пендрагън се обърнаха да я погледнат. — Той ни предоставя вид оръжие на убийството. Свързва се с изкопаването на скелета и представлява поне стъпка по пътя към мотива. Също така подсказва защо убийството на Керим не се вписва в модела на двете по-късни убийства. Не може да е чиста случайност, че беше убит в нощта, когато скелетът е бил изкопан. И ако теорията на доктор Латимър е вярна, поне неговото убийство не е било планирано. Той просто се е оказал пречка за убиеца, който е искал да вземе пръстена.

— Но как нашият убиец е могъл да знае, че пръстенът изобщо ще бъде открит и после толкова бързо да научи какво да прави с него — да си набави четирите отрови и всичко останало? — попита Търнър. — Не е ли прекалено голямо съвпадение?

— Не мога да отговаря на въпроса ви — каза Сю. — Все още няма достатъчно информация. Нямам представа каква би могла да бъде психологическата връзка между убиеца и пръстена. Мога обаче да предположа какъв тип съзнание може да се окаже податливо към криминалното прехвърляне.

— Моля, направете го — покани я Хюз.

— Убиецът може да е мъж или жена. Истината е, че жените са по-склонни да бъдат привлечени от тотеми…

— Ако нашият убиец е жена, как е успяла да победи Керим и да му счупи черепа? — прекъсна я Маклиби.

— Просто теоретизирам — отговори Сю. — Очевидно всеки случай трябва да се преценява отделно. Възможно е Керим да е бил убит от съучастник мъж, но смятам, че е твърде невероятно. Тотемното убийство е много лично. Двама души никога не споделят един и същи тотем. Вариантът за съучастник е приемлив единствено ако жената след това е извършила сама двете отравяния.

— Мисля, че се отклонихме — намеси се Хюз. — Докторе, бихте ли се върнали отново на профила?

Сю си пое дълбоко дъх.

— Убиецът е интелигентен, опитен, добре образован, вероятно хомосексуален, макар това да не е необходимо условие. Те обвиват процеса на убийството в слоеве лични ритуали.

— Какво точно означава това? — попита сержант Викърс. — В убийствата не е открит ритуален момент.

— Не и такъв, който да сме видели. Ние не говорим за разполагането на телата по определен начин или за изписване на символи по тях. Аз казах „личен ритуал“. Убиецът преминава през процес, който спазва като религия. Ще приготви отровата при специални условия, следвайки някаква формула. И вероятно ще се наконти, за да извърши убийството.

— Наконти?

— Да. Нямам представа каква форма може да приеме. Всеки документиран случай, който съм чела, е различен. Най-добре известният, който всъщност е измислица, е Норман Бейтс от „Психо“. Неговият тотем е собствената му майка. Може да убива само когато се облече като нея. През останалото време е кротък момък, който управлява мотел. Хичкок стига до крайности. Много е необичайно някой да използва човек като тотем и да се превърне в този тотем. Но както вече споменах, връзката между убиеца и тотема е много силна.

— Златната нишка и пантофките — внезапно изстреля Пендрагън. — Ако носенето на златотъкани пантофки не е наконтване, не знам какво друго би могло да се нарече така.

— Сю, високо ценя помощта ти — каза й Пендрагън.

— Няма защо.

Бяха в кабинета му, а вратата беше затворена.

— Поне екипът ще може да разчупи малко рамките на мисленето си — допълни тя.

— Да, права си. О, за малко да забравя. — Пендрагън се наведе, за да вземе найлоновия плик, облегнат на крака на бюрото. — Купих ти това — каза той и извади една плоча. — Като израз на благодарност, че ми спести време…

— Джак! Нямаше нужда.

— Надявам се, че ще ти хареса. Чарли Паркър, „Джаз в Мейси Хол“. Неговият първи запис. Това е ранно производство от 1956-а.

Сияеща, тя оглеждаше корицата.

— Обичам този албум.

За миг настъпи мълчание. Джак я докосна по ръката и тя вдигна очи.

— Ти нямаш грамофон, нали?

— Не — отговори и леко наклони глава. Двамата избухнаха в смях. — Важен е жестът — каза тя и го целуна по устните.