Пръстенът на Борджиите

46.

Хукнаха по стълбището, като взимаха по три стъпала наведнъж. Излязоха през главния вход навреме, за да видят едно старо волво да се носи бързо към тях. То закачи бордюра и ги подмина. На светлината от уличните лампи и неоновия блясък на витрините видяха Пам Кетъридж зад волана, а на задната седалка лежеше Макс Рейнър — очевидно беше в безсъзнание, защото главата му се полюшваше насам-натам. На всичко отгоре заваля.

Влязоха в патрулката и Пендрагън грабна радиостанцията.

— До всички — каза той, като дишаше тежко и безмълвно насочваше Търнър. — Сребристо волво 340 с регистрационен номер голф, хотел, ромео, 9, 0, 6, янки. За последно видяно да поема по Алдърсгейт стрийт. В колата има двама души: Макс Рейнър и Пам Кетъридж. Жената носи огнестрелно оръжие, а Рейнър — смъртоносен пръстен. Бъдете крайно внимателни. Повтарям: бъдете крайно внимателни.

Търнър изкара колата на главната улица и пусна сирената. Понесоха се по Алдърсгейт стрийт с пуснати на максимални обороти чистачки и успяха да зърнат волвото пред тях. То лъкатушеше между другите коли, предизвиквайки гневни клаксонови концерти, присветвания с фарове и скърцане на спирачки. Няколкостотин метра по-надолу Пам Кетъридж зави вляво и подкара бързо покрай Лондонската стена. Когато стигна при Бишъпсгейт, зави рязко наляво, а след това надясно. Трийсет секунди по-късно излезе на Уайтчапъл Роуд. Търнър успяваше да следва волвото, но Пам Кетъридж караше толкова бързо в силния дъжд, че едва я настигаше.

— Шефе, къде смяташ, че отива?

Пендрагън поклати глава.

— Нямам представа. Мисля, че си е наумила нещо, а не просто бяга.

— Обаче е откачалка — подхвърли Търнър, без да отмества очи от пътя.

— Да — кимна неговият началник, — вероятно е луда, но има ясна цел. Работи по план.

— Да, планът на Господ, алилуя!

Пендрагън се размърда на седалката.

— Прав си. Това е! Отива в своята черква. Какво каза в апартамента на Рейнър? Ще го заведе в „Нашия Господ“, преди да го убие? Черквата в края на улицата се казва „Черквата на нашия Господ от Витлеем“. Ето къде отива! — Той взе радиостанцията. — Заподозряната се насочва към черквата „Нашият Господ от Витлеем“ на Манинг стрийт. Повтарям: Манинг стрийт. В момента се намираме на около две минути от нея. Докладвайте за местоположението си.

Мина малко време и пет патрулки и един хеликоптер се обадиха със своите координати и вероятното време на стигане до целта.

— Червена алфа 3 ще пристигнат първи — отбеляза Търнър. — Хеликоптерът сигурно всеки момент ще се окаже над черквата. — Чуха боботенето на въздушното конче, което прелетя над главите им на изток към черквата на Манинг стрийт. Волвото намали, когато излезе на Майл Енд Роуд, след това изскочи от редицата коли и пое срещу движението. Фаровете на кола се появиха срещу него. Шофьорът видя волвото и успя да спре до бордюра точно навреме, за да може сребристата кола да се промъкне и да задмине още две коли. След това се стрелна на червено през кръстовището, избягвайки на косъм удар с микробус. Почти без да намали, Пам Кетъридж зави в малка пряка на Майл Енд Роуд.

Няколко секунди по-късно Търнър стигна до уличката и видяха как стоповете на волвото изчезват вдясно. Той завъртя волана, осланяйки се на помощта на сервото. Пред него се виждаше друга патрулка, но нямаше и следа от волвото.

— Променила е намерението си — каза Пендрагън, залитна напред и се подпря на арматурното табло, когато Търнър наби спирачки. — Ето там! Има пряка вдясно. Видя ли я? Давай.

Търнър натисна газта докрай и патрулката се понесе напред с рев и свирене на гуми. Пендрагън отново започна да дава инструкции по радиостанцията: „Червена алфа 3. Опитайте да й пресечете пътя на Лемингтън Роуд. Синя бета 2, върнете се на «Майл Енд» и карайте на изток“.

Хеликоптерът отново избоботи над главите им, а силният прожектор разсичаше вечерния мрак. Търнър зави рязко вдясно, а веднага след това пое наляво. В продължение на няколко тревожни секунди изгубиха волвото. След това Търнър излезе на една главна улица и отново го видяха. То профуча през голяма локва и вдигна пръски кал. После зави на 180 градуса и полетя по една странична улица. Колата зад него успя да спре в последния момент, но другата зад нея нямаше толкова късмет и се заби право в бронята й. Трясъкът разкъса нощта, двете коли се завъртяха на мокрия асфалт и се блъснаха в една ограда от другата страна на улицата. Търнър натисна спирачките до края и успя да избегне удара в тях, преди да завие в страничната улица. Стоповете на волвото подскачаха нагоре-надолу, когато колата пое по лошо асфалтирана отсечка. Търнър и Пендрагън също минаха през нея и по стъклата плисна кал.

Тогава изведнъж преследването свърши. Малко пред тях стоповете на волвото внезапно светнаха ярко. Докато Търнър се опитваше да спре, вратата откъм шофьора на волвото се отвори и Пам Кетъридж слезе, облечена с дълго палто. То се плетеше в краката й, когато тя заобиколи тичешком колата, отвори задната врата и измъкна Рейнър. Дори не си направи труда да погледне към полицейската кола. Рейнър беше със завързани ръце и се просна в калта с жално стенание. Пам Кетъридж го издърпа да стане и в светлината на фаровете Пендрагън и Търнър видяха, че дългата му перука е покрита с кал.

Патрулката спря на метър зад волвото, но Пам Кетъридж вече беше изчезнала в мрака заедно с Макс Рейнър.

— Къде се изпариха? — попита раздразнено Търнър. Хукнаха в мрака, когато над тях се появи хеликоптерът. Лъчът от силния прожектор претърси калната уличка и улови две фигури на не повече от трийсет метра пред тях.

Пендрагън и Търнър затичаха още по-бързо. Проливният дъжд ги измокри за секунди. На стотина метра надолу по улицата Пам Кетъридж смени посоката — зави наляво, влачейки Рейнър зад себе си. Едва тогава двамата полицаи осъзнаха, че се намират на речен бряг. За миг светлината от хеликоптерния прожектор отслабна, докато правеше завой. След това отново ги заля ярка светлина, когато машината се върна и зависна над тях.

Пам и Рейнър се намираха на мост над реката. Тя беше накарала своя пленник да коленичи и стоеше до него, опряла пистолета в главата му.

Пендрагън погледна надолу и видя, че се намират до преливник. Дъждът биеше по надигналата се кафява вода. С Търнър хукнаха към моста, а хеликоптерът започна да се издига и светлината от прожектора се разсея, когато машината се отдалечи, а плясъкът на витлата отслабна.

— Госпожо Кетъридж… Пам! — изкрещя Пендрагън.

Тя вдигна поглед, но изглежда не го виждаше. Рейнър трепереше, кривеше лице и хленчеше.

— Пам — извика отново Пендрагън, — свали оръжието. Можем да намерим решение. Рейнър ще прекара остатъка от живота си в затвора. Повярвай ми.

Пам Кетъридж се обърна към Пендрагън и пусна широка налудничава усмивка.

— В затвора ли, главен инспекторе?

— Да, в затвора.

Тя се обърна отново към Рейнър. Перуката беше изгубила блясъка си от дъжда и кичури бяха полепнали по мръсното му лице.

Пам дръпна пистолета от главата му и за секунда изражението му се измени. Отчаянието и ужасът бяха сменени с предпазливо облекчение. Тя премести пистолета в лявата си ръка, бръкна в джоба на дългото си палто и измъкна един кръст. Беше метален и дълъг поне трийсетина сантиметра, а долният му край беше заострен като кама. Пам го вдигна с мълниеносна бързина.

— О, Господи — извика тя, — волята ти ще бъде изпълнена. — И заби кръста дълбоко във врата на Рейнър с такава сила, че острието прекърши гръкляна му и изскочи от другата страна. Рейнър падна назад, опита да се надигне, но се претърколи на една страна и потъна в придошлата река.

Пендрагън и Търнър бяха парализирани от шок. Трима униформени полицаи дотичаха при тях.

Пам Кетъридж се усмихваше и гледаше към небето, а по лицето и очите й падаха дъждовни капки, които отмиваха кръвта от нея. Тя се обърна към Пендрагън и Търнър. Лицето й сияеше. За миг изглеждаше двайсет години по-млада.

След това като в забавен кадър прехвърли пистолета в дясната си ръка, лапна го и стреля.