Пръстенът на Борджиите

1.

Степни, събота, 4 юни, 2:16 сутринта

Още беше много влажно. И горещо като в бомбайска нощ, помисли си Амал Керим, докато минаваше през строителната площадка. Земята беше спечена. Не беше валяло от седмици. По-голямата част от Англия се беше пържила на жегата в продължение на тринайсет дни и този следобед термометърът беше наближил 38 градуса. Беше почти достатъчно горещо, за да затвори профсъюзът строежа.

Керим остави якето си в строителния фургон, но дори по риза с къси ръкави се потеше обилно. Беше много тъмно, но очите му се бяха приспособили и той различаваше формите на тежките инсталации и купчините пръст по цялата площадка. Вдиша дълбоко горещия въздух и се огледа. Стоеше до изкоп, широк трийсетина метра и може би десет дълбок, а калните му стени бяха подпрени със стоманени греди. Дървени талпи покриваха на кръст дупката, опрени на скелета и щедро покрити с изсъхнала кал и бетон. Около изкопаните основи имаше строителни машини: мощен багер, булдозер и два огромни камиона с двуметрови гуми, покрити с кал. Керим едва различаваше сребристия надпис на единия от камионите — логото на строителната компания „Бриджпорт Кънстръкшън“. Запали цигара и хвърли клечката.

Зад гърба му се чу звук. Той се завъртя и насочи фенерчето си към черния изкоп. Каза си, че е твърде нервен. Направи няколко крачки по една от талпите и дръпна дълбоко от цигарата. Застана неподвижно и започна да проучва мрака под себе си с лъча на фенерчето. В малка вдлъбнатина в изкопа беше просната сива мушама. Той знаеше, че под нея лежи древен скелет.

Когато вчера следобед колегите му откриха костите, той беше в другия край на строителната площадка, но бързо узна за находката. Изтича дотам и видя управителя на площадката Том Кетъридж и един от архитектите, Тим Мидълтън, наведени над останките. Архитектът правеше снимки с мобилния си телефон, а Кетъридж изглеждаше дълбоко разстроен от откритието. През последните седмици той беше подложен на голямо напрежение, защото строежът беше доста изостанал от сроковете. Последното, което им трябваше, беше бюрократично разтакаване заради открити човешки останки.

Керим слезе от талпата, хвърли цигарата на втвърдената кал и я стъпка. След това започна бавно да се спуска по наклона към останките. Внимателно отмести мушамата и освети скелета. Останките изглежда бяха на висок мъж. Предната част на черепа беше строшена над окото и пукнатина се спускаше оттам към слепоочието. Костите бяха почти черни и изглеждаха ужасно стари. Около скелета не се виждаше нищо, само няколко парчета паднала кал и големи късове гранит.

Керим се върна в мислите си към вчерашния следобед. Тогава избухна караница какво да правят с костите. Кетъридж искаше да ги махнат веднага и да се правят, че нищо не е намирано, но някои от строителните работници възразиха. Тогава двамата обърнаха скелета и всички видяха пръстена. Беше златен, с плоска кръгла горна част, направена от зелен камък, може би смарагд.

Повече спорове нямаше. Районът беше покрит с видеокамери, но Кетъридж поиска и един доброволец да охранява площадката през нощта. Керим се зарадва на възможността за двойна надница.

Приклекна, за да разгледа по-добре скелета. Пръстенът беше на кутрето на дясната ръка. За миг му мина през ума да го открадне и просто да изчезне. Щеше да остави семейството си и да започне нов живот някъде, където никой не може да го намери.

Отново онзи шум.

Сега беше по-близо, шум от стъпки по чакъла. Той понечи да се изправи, но една ръка се плъзна около шията му и опъна главата му назад. Амал реагира бързо и се опита да отхвърли нападателя. Падна напред, когато хватката се разхлаби, и коляното му се удари болезнено в твърдата кал. Нападателят опита да го ритне в корема, но Керим залитна назад, препъна се в мушамата и се стовари на купчина изсъхнала кал. Когато обърна глава, видя, че до него стоят двама мъже. Онзи, който го беше нападнал, беше по-нисък. И двамата носеха плътно прилепнали вълнени шапки с отвори за очите, черни тениски, черни панталони и ръкавици. По-високият стоеше няколко крачки назад и нервно се озърташе. Другият беше съвсем близо до Керим и той видя, че около черните му очи се стича пот.

Керим се отдръпна малко по сухата кал. От другата страна на купчината пръст имаше редица планки, които водеха до наклонената пътека. Ниският заобиколи бързо купчината и отряза пътя му за бягство. Керим замахна и успя да го удари по рамото. Мъжът изпъхтя и го сграбчи за яката, юмрукът му се стовари право върху носа му и две струйки кръв потекоха от ноздрите му право в устата. Керим го изрита и това ядоса още повече нападателя. Индиецът беше много по-дребен, но не беше слаб противник. Замахна лъжливо и се опита да бръкне в очите на мъжа, но успя единствено да сграбчи шапката. Мъжът отскочи назад и маската му се плъзна чак до челото.

Беше много тъмно, но Керим видя лицето му и, смаян, едва не загуби равновесие. Когато мъжът посегна да дръпне надолу шапката, той бързо се съвзе и хукна по наклона.

Когато стигна горе, беше останал без дъх. Лицето го болеше много. Цялата предница на ризата му беше в кръв. Озърна се назад и видя, че двамата маскирани тичат след него по наклона. Хукна отново, без да обръща внимание на болката. Тук горе беше по-светло, но на места имаше тъмни участъци, където светлината от уличните лампи се сблъскваше с купчини земна маса и тромавите форми на машинарии. Отдясно се издигаше бараката за строителите, а зад нея беше телената ограда, която завършваше отгоре с навита на руло бодлива тел.

Керим стигна до оградата там, където тя пресичаше терен зад редица магазини с жилища на горния етаж по улица „Майл Енд“. В мрежата имаше порта, обезопасена с дебела верига и катинар. Той зарови из джобовете си за ключа и замушка катинара, но няколко пъти не улучи. От носа му се стичаше кръв и лицето ужасно го болеше. Двамата мъже бързо се приближаваха. Заобиколиха купчина пръст на десетина метра от него и той видя, че единият се навежда. Когато се изправи, държеше парче метална тръба.

Керим улучи дупката на ключалката, завъртя ключа и катинарът щракна. Издърпа веригата, отвори вратата и я блъсна зад себе си. Отчаяно се опита да я заключи отново, но те вече бяха там. Единият сграбчи веригата, Керим я пусна и побягна.

Хукна по тесния проход зад магазините. Пред него имаше тухлена стена. В единия й край видя отворена дървена врата и се втурна към нея, препъна се в едно стъпало и се стовари на земята в малък двор. Изруга и се надигна. На две крачки от него имаше къса стълба, която водеше към плосък покрив. Той се поколеба. Не искаше да се окаже в капан, но вече беше късно. Преследвачите му бяха на алеята и той чуваше стъпките им. Щяха да го настигнат след секунда. Хукна нагоре по стълбите. Покривът беше голям, с два метални комина, които стигаха до кръста му. В този миг най-големият му страх се потвърди: от покрива нямаше друг изход. Обърна се и видя, че двамата нахлуват в двора. Единият пошляпваше отворената си длан с металната тръба.

Керим отстъпи към близкия комин и надникна в него. Мрак. И тогава, преди да предприеме нещо, двамата мъже се втурнаха към него. Успя да избегне първия удар с тръбата и тя се стовари върху комина с кух трясък. Той хукна към другата страна, но там го чакаше вторият мъж, който сграбчи ръцете му и ги изви зад гърба. Индиецът успя да се извие, ритна го в чатала и побягна, но ниският с тръбата вече го чакаше. Той стовари тръбата точно под челюстта му и смаза трахеята му. Керим се стовари по лице на покрива и мъжът го удари с пълна сила по тила. Керим въздъхна веднъж и умря.

По лицето му започна да се стича кръв, която образува локвичка на бетона. По-високият дишаше тежко и ръцете му трепереха. Стоеше вторачен в тялото на покрива. Стисна главата си и започна да повтаря:

— О, мамка му, о, мамка му!

Другият ритна Керим, за да се увери, е свършил работата и каза:

— Хвани го за краката.

— Какво?

— Глух ли си? Хвани го за краката.

Заедно обърнаха мъртвия. Той ги гледаше с невиждащи, покрити с кръв очи, а косата му беше слепена от червени и сиви петна.

Високият изстена.

— Да не си посмял да гъкнеш! — изръмжа другият и остави тръбата върху гърдите на Керим.

Завлякоха трупа до комина и ниският взе тръбата. Вдигнаха тялото вертикално и го подпряха на комина. Главата му се килна напред и кървави капки изцапаха ризата на по-високия.

— Окей… на три! — изсъска убиецът. — Едно… две… три!

Повдигнаха Керим и го прехвърлиха през ръба на комина. С последно усилие обърнаха тялото в тесния отвор и то падна надолу в мрака.