Пръстенът на Борджиите

34.

Степни, четвъртък, 9 юни, 9:05 вечерта

Макс Рейнър затвори документа, върху който беше работил, и излезе от мрежата. Стана от бюрото и отиде в другия край на кабинета си, където имаше четириместен светлокафяв кожен диван. Взе преносимия си компютър от него, пъхна го в лъскав калъф от неопрен и затвори ципа. След като огледа за последен път кабинета, загаси осветлението и заключи вратата.

В приемната беше спокойно. Другите три кабинета по коридора вече бяха тъмни, бюрото в приемната беше празно. На бледото осветление зад рецепцията се виждаше надписът „Рейнър & партньор“. Буквите бяха високи трийсет сантиметра, направени от изкуствено състарен метал.

Мозаечният под кънтеше под токовете му, докато пресичаше приемната и минаваше през двете големи врати от опушено стъкло. Срещу слабо осветеното фоайе имаше стълба, която водеше до приземния етаж. Той се обърна да заключи вратата и усети остра болка в основата на черепа, която сякаш се разнесе до темето и надолу по гръбнака. Той смътно осъзнаваше нечие присъствие зад себе си, отразено в стъклените врати. Залитна напред, удари главата си в стъклото и се свлече на земята.