Убийствено просто

11

Санди стоеше над него засмяна и нарочно скриваше светлината, за да го предизвика. Русата й коса се спускаше от двете страни на обсипаното й с лунички лице и докосваше бузите й.

— Хей! Имам да чета… този доклад… аз…

— Толкова си скучен, Грейс, винаги имаш да четеш! — тя го целуна по челото. — Четене, четене, четене, работа, работа, работа! — отново го целуна по челото. — Не ме ли желаеш вече?

Беше облечена в тясна рокля с огромно деколте, което откриваше гърдите й; той зърна дългите й почернели крака, линията, очертаваща бедрата й, и внезапно почувства, че се възбужда.

Протегна ръце да покрие лицето й, притегли я към себе си, вгледан в тези доверчиви сини очи, и усети, че е толкова невероятно, силно, дълбоко влюбен в нея.

— Обожавам те — каза й.

— Така ли, Грейс? — флиртуваше. — Наистина ли ме обожаваш повече от работата си? — тя отдръпна глава назад и издаде устни в изпитателно цупене.

— Обичам те повече от всичко на…

Внезапно стана тъмно. Сякаш някой е извадил щепсела.

Грейс чу ехото на гласа си в студения, празен въздух.

— Санди! — изкрещя той, но звукът заседна в гърлото му.

Слънчевата светлина избледня до слабо оранжево мъждукане; улична лампа, процеждаща се през завесите на спалнята.

Електронният часовник край леглото показваше 3:02 часа сутринта.

Беше облян в пот, с широко отворени очи, а сърцето му се мяташе в гърдите като шамандура в бурно море. Чу да изтрополява кофа — сигурно ровеше някоя котка или лисица. Секунди след това се чу шум на дизелов двигател — най-вероятно беше съседът през три врати, който караше такси и работеше до късно.

Известно време лежа неподвижен. Затвори очи, успокои дишането си, опита се да се върне в съня си, като се вкопчи колкото се може по-силно в спомена. Подобно на всички често повтарящи се сънища за Санди, този също изглеждаше толкова реален. Сякаш все още бяха заедно, но в различно измерение. Ако само можеше да намери начин да открие портала и да прекоси разделителната черта, те наистина ще са заедно отново, ще са добре, ще са щастливи.

Толкова щастливи.

Огромна вълна тъга се разля в него. След това премина в ужас, когато започна да си спомня. Вестникът. Проклетото заглавие в „Аргъс“ миналата вечер. Припомняше си всичко. О, Господи, о, Господи. Какво щяха да кажат сутрешните вестници? С критиките щеше да се справи. С присмеха беше по-трудно. Вече доста полицаи го бяха критикували, че се занимава със свръхестественото. Беше получил предупреждение от предишния началник на полицията, също искрено заинтригуван от паранормалното, че ако показва интересите си открито, може да осуети шансовете му за повишение.

— Всички знаят, че си специален случай, Рой, това, че загуби Санди. Никой няма да те обвини, че преобръщаш всеки камък на проклетата планета. Ние всички бихме сторили същото на твое място. Но го дръж за себе си, не го пренасяй в работата си.

Имаше моменти, в които смяташе, че я преодолява, че отново става силен. Но имаше и мигове като този сега, когато осъзнаваше, че изобщо няма никакъв напредък. Просто отчаяно искаше да може да я обгърне с ръка, да се гушне в нея и да обсъдят проблема. Тя беше от хората, за които чашата е наполовина пълна, винаги положително настроена и толкова умна. Беше му помогнала да се справи с дисциплинарен съд в началото на кариерата му в полицията, който можеше да сложи края й, когато от Отдела за оплаквания срещу полицията го обвиниха, че е използвал неправомерно сила срещу арестуван нападател. Тогава беше оправдан, до голяма степен защото бе следвал съветите на Санди. Щеше да знае какво трябва да направи сега.

Понякога се чудеше дали тези сънища бяха опити от нейна страна да общува с него. Откъдето и да се намира.

Сестра му Джоуди казваше, че е време да продължи нататък, че трябва да приеме Санди за мъртва, да изтрие гласа й от телефонния секретар, да махне дрехите й от спалнята и тоалетните й принадлежности от банята, накратко — а Джоуди можеше да е много кратка, — да престане да живее в нещо като нейно светилище и да започне отначало.

Но как би могъл да продължи нататък? Ами ако беше жива, ако беше заложница на някой маниак? Трябваше да продължи да я търси, да държи досието отворено, да подновява снимките, които показват как би изглеждала сега, да сканира всяко лице, което подминава на улицата или вижда в тълпата. Щеше да продължи, докато…

Докато.

Точка.

На сутринта на трийсетия му рожден ден Санди го събуди с поднос, върху който имаше малка торта с една свещичка, чаша шампанско и много семпла картичка. Той отвори подаръците, които му даде, и после правиха любов. Тръгна от къщи по-късно от обикновено, в 9:15 часа, и стигна до офиса си в Брайтън малко след 9:30, като така закъсня за оперативка относно случай на убийство. Беше обещал да се прибере рано и да излязат на празнична вечеря с друга двойка — най-добрия му приятел по това време, Дик Поуп, също детектив, и съпругата му Лесли, с която Санди се разбираше добре, — но денят беше много напрегнат и той се прибра близо два часа по-късно, отколкото бе възнамерявал. Нямаше и помен от Санди.

Първоначално реши, че му е сърдита, задето е закъснял, и по този начин протестира. Къщата беше подредена, колата и ръчната й чанта липсваха, нямаше следи от борба.

След това, двайсет и четири часа по-късно, откриха колата й в ниша на платения паркинг при летище „Гетуик“. Имаше две трансакции на кредитната й карта от сутринта на изчезването й — една за 7:50 лири в „Буутс“7 и една за 16:42 лири за бензин в местен клон на „Теско“8.

Не беше взела със себе си никакви дрехи, нито каквито и да било лични вещи.

Съседите му на тази спокойна жилищна улица, съвсем близо до крайбрежието, не бяха видели нищо. От едната страна на къщата му живееше изключително приятелски настроено гръцко семейство, което притежаваше няколко кафенета в града, но те бяха заминали на почивка, а от другата страна съседка му беше застаряваща вдовица с проблем със слуха, която спеше с усилен до максимум звук на телевизора. В момента, в 3:45 часа сутринта, той чуваше американска полицейска драма през общата стена между техните долепени къщи. Гърмяха оръжия, свистяха гуми, виеха сирени. Тя не беше видяла нищо.

Норийн Гринстед, живееща отсреща, беше единствената, която може би е забелязала нещо. Неспокойна шейсетинагодишна жена с орлов поглед, тя знаеше всичко за всеки на улицата. Когато не се грижеше за съпруга си Ланс, който неотклонно вървеше към края на дните си с Алцхаймер, тя непрекъснато беше отпред и екипирана с жълти гумени ръкавици, миеше сребристия си нисан, поливаше с маркуч и търкаше алеята или прозорците на къщата, или нещо друго, което се нуждаеше или не се нуждаеше от миене. Дори изнасяше разни неща от къщата, за да ги почиства на алеята.

Много малко неща убягваха от погледа й. Но кой знае как изчезването на Санди й бе убягнало.

Той включи осветлението и стана от леглото, като се спря пред снимката им със Санди на тоалетката. Беше направена в хотел в Оксфорд, на конференция за ДНК на пръстови отпечатъци, няколко месеца преди да изчезне. Той се беше излегнал с костюм и вратовръзка на шезлонг. Санди, облечена във вечерна рокля, се бе облегнала на него, косата й беше вдигната на руси къдрици, а на устата й бе изписана вечната й лъчезарна усмивка, насочена към сервитьора, когото бяха повикали да ги снима.

Той се приближи, взе рамката, целуна снимката, след което я остави на мястото й и отиде в тоалетната да се изпикае. Да се събужда посред нощ, за да пикае, беше новопоявил се недъг, резултат от скорошната му мания по здравословен живот, според която трябваше да изпива най-малко осем чаши вода на ден. Щом приключи, той се запъти към долния етаж, облечен само в тениската, с която спеше.

Санди имаше страхотен вкус. Къщата беше скромна като всички други на улицата, сграда в псевдотюдорски стил с три спални, построена през трийсетте години, но тя бе успяла да я направи красива. Обичаше да разглежда неделни притурки, женски списания и издания за дизайн, като често късаше страници и му показваше различни идеи. Прекараха цели часове заедно в сваляне на тапети, циклене на подовете, лакиране, боядисване.

Санди се запали по фън шуй и направи малка водна градина. Напълни къщата със свещи. Купуваше здравословна храна винаги когато можеше. Мислеше за всичко, поставяше под въпрос всичко, интересуваше се от всичко и той обичаше това. Бяха хубавите времена, когато градяха бъдещето си, циментираха съвместния си живот, правеха всичките си планове.

Тя беше и добър градинар. Разбираше от цветя, растения, храсти, дървета. Кога да се засадят, кога да се подрязват. Грейс обичаше да коси ливадата, но уменията му се простираха дотук. Сега градината стоеше занемарена и той се чувстваше виновен, като понякога се чудеше какво би казала тя, ако се върне.

Колата й продължаваше да стои в гаража. Специалистите от съдебна медицина щателно я изследваха, когато бе открита, след което той я докара вкъщи и я прибра в гаража. В продължение на години зареждаше акумулатора за всеки случай… по същия начин както държеше чехлите й на пода в спалнята, нощницата й на закачалката, четката й за зъби в чашката.

Чакаха я да се върне.

Вече съвсем разсънен, той си наля два пръста „Гленфидих“, след което седна в белия си фотьойл в изцяло бялата всекидневна с дървен под и натисна дистанционното на телевизора. Превключи три филма един след друг, после мина през цял куп други канали, но нищо не грабна вниманието му за повече от няколко минути. Пусна си музика, като неспокойно премина от „Бийтълс“ през Майлс Дейвис на Софи Елис-Бакстър и отново се върна към тишината.

Взе една от любимите си книги, „Окултното“ от Колин Уилсън, от редиците с книги за паранормалното, които изпълваха всеки сантиметър от рафтовете на библиотеката му, седна и прелисти апатично страниците, отпивайки от уискито, но не успя да се съсредоточи над повече от два абзаца.

Този проклет адвокат на защитата, който важничеше в съда днес, му беше влязъл в главата и сега се перчеше в мислите му. Проклетият Ричард Чаруел. Надуто гадно копеле. Още по-лошо — Грейс знаеше, че онзи го е надхитрил. Изиграл и надхитрил. А това наистина го бе засегнало.

Взе отново дистанционното и пусна новините по телетекста. Нищо освен историите, които се въртяха от два дни и вече ставаха банални. Нямаше избухнал политически скандал, нито терористична акция, нито земетресение, нито самолетна катастрофа. Не желаеше никому зло, но се бе надявал нещо да запълни сутрешните заглавия на вестниците и новините по телевизията и радиото. Нещо друго освен процеса за убийство на Суреш Хюсеин.

Нямаше този късмет.