Убийствено просто

74

В атмосферата на усилена работа в залата за тежки произшествия времето почти не се усещаше. В десет и пет, когато Грейс влезе тук отново, почти всички бюра бяха заети. В работната зона на операция „Салса“ Ник бодеше китайска храна за вкъщи, Бела ядеше ябълка, а Ема-Джейн седеше прилепена към компютърния си екран и смучеше със сламка от „Рибена“38 в картонена кутия. Никой от тях не го забеляза.

— Здрасти — поздрави ги той. — Какво става?

Моментално и тримата вдигнаха поглед. Бела Мой каза, дъвчейки ябълката:

— На Глен му се наложи спешно да се прибере вкъщи — някакъв проблем с детегледачката. Скоро ще се върне.

— Страхотно! Това ли е развитието, за което искахте да ми кажете?

Детектив Баутууд го гледаше неспокойно; най-млада в екипа, тя още не знаеше кога се шегува и кога е ядосан. Беше разумно от нейна страна да е предпазлива — в момента той беше на границата между двете, а и беше много изморен.

— Сър, намерили са ковчег в гроб, изкопан в имота на „Дабъл-М Пропъртис“ — по схемата, която донесохте.

— Супер! Фантастична новина!

В следващия момент усети три чифта очи върху себе си и разбра, че нещо не е наред.

— Да?

— Опасявам се, че новината не е толкова добра, сър. Вътре не е имало никой.

— Просто празен ковчег? В истински гроб?

— Доколкото разбирам, да, сър — тя ставаше все по-неспокойна.

— Имало ли е някой в него, имам предвид, дали някой е бил вътре?

— Очевидно по капака — отвътре — е имало следи, да, сър.

— Зарежи това сър, става ли? Наричай ме Рой.

— Да, сър… аз… ъ… тоест… Рой.

Той я дари с кратка окуражителна усмивка.

— Какви следи по вътрешността на капака?

— Следи, че някой се е опитвал да го издълбае и да се измъкне оттам.

— И Майкъл Харисън, или който и да е, е успял?

— Капакът е бил махнат, сър… Рой… но гробът е бил покрит с ламарина и някой е сложил храсти и мъхове отгоре. Явно се е опитал да го скрие.

Грейс уморено опря ръце върху плота на бюрото.

— Тогава с кого, по дяволите, си имаме работа? С Худини?

— Не изглежда много смислено — намеси се Никол.

— Този тип — Майкъл Харисън — има слава на голям майтапчия. Достатъчно смислено е — възрази Грейс раздразнено. Чувстваше се много изтощен и много кисел, изобщо не искаше да е тук, а в кръчмата и да си говори със сърдечната и прекрасна Клео Мори.

Осъзна, че може би нивото на кръвната му захар е доста ниско — не беше ял нищо след един сандвич на обяд и сега умираше от глад. Излезе от залата, мина през коридора и отиде до един автомат, от който си взе двойно кафе, бутилка вода и „Марс“.

Когато се върна в залата за произшествия, вече дъвчейки марса, Ема-Джейн му подаде слушалката.

— Ашли Харпър — настоява да говори с вас и твърди, че е много спешно.

Грейс преглътна хапката си и пое слушалката.

— Тук е старши детектив Грейс.

— Обажда се Ашли Харпър — каза тя почти в истерия. — Току-що получих съобщение от Майкъл.

— Какво пише?

— Жив, извикай полиция. Мисля, че пише това.

— Мислите?

— Правописът е малко странен — понякога съобщенията излизат малко странни, нали?

— Само това ли пише?

— Да.

Мисълта на детектива препускаше и той попита:

— От собствения му телефон?

— Да, от неговия номер.

Би могъл да прати Ник или Бела при нея, но реши, че иска да се види лично с Ашли Харпър.

— Идвам веднага.