Убийствено просто

9

Зала 1 на Кралския съд в Луис винаги пораждаше у Рой Грейс чувството, че е умишлено проектирана така, че да плаши и впечатлява. Тя не се радваше на по-висок статут от останалите съдебни зали в тази сграда, но създаваше усещането, че е по-специална. Построена в джорджиански стил, тя имаше висок, сводест таван, галерия за публиката високо горе, стени, покрити с дъбова ламперия, тъмни дъбови пейки, подсъдима скамейка и свидетелска трибуна с перила. В този момент съдът се ръководеше от съдия Дрискол, човек с отдавна изтекъл срок на годност, който седеше полузадрямал в стол с яркочервена облегалка под герб с надпис „Dieu et mon droit“5. Мястото изглеждаше като театрален декор и миришеше на стара класна стая.

Сега, когато Грейс стоеше на свидетелската трибуна, облечен спретнато както винаги, когато се явяваше в съда — в син костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка и лъснати обувки с връзки, при все че изглеждаше добре външно, вътрешно се чувстваше отвратително. Отчасти причината беше липсата на сън заради снощната среща — която се оказа истински провал, — отчасти заради нервите. Хванал Библията с една ръка, той промърмори набързо клетвата, като оглеждаше залата, докато за хиляден път в кариерата си се заклеваше във всемогъщия Бог да каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината.

Съдебните заседатели изглеждаха като всички други съдебни заседатели — като тълпа туристи, останали безпомощни на автобусна гара. Сбирщина от размъкнати типове в ярки пуловери, разкопчани ризи и намачкани блузи под море от безизразни лица, всичките бели, подредени в две редици зад кани с вода, чаши и куп изподраскани листа. Зад съдията се виждаха видео, проекционен апарат и огромен магнетофон, наслагани без никакъв ред. Под него превзето надничаше стенографка, отрупана с електронно оборудване. Електрически вентилатор, поставен върху стол, се въртеше наляво и надясно, без да влияе особено на задушния следобеден въздух. Галериите за публиката гъмжаха от журналисти и зяпачи. Нищо не може да привлече сеирджиите така, както процес за убийство. А това беше местният процес на годината.

Големият триумф на Рой Грейс.

На подсъдимата скамейка седеше Суреш Хюсеин — пълен мъж със сипаничаво лице и зализана коса, облечен в кафяв костюм на бели райета и с морава сатенена вратовръзка. Той наблюдаваше случващото се с лаконичен поглед, сякаш мястото е негова собственост и целият този процес е организиран за негово удоволствие. Долен тип, отрепка, царят на бордеите. През последното десетилетие той беше недосегаем, но сега Рой Грейс го беше хванал с изцапани с кръв ръце. Заговор за убийство. Жертвата му беше също толкова отвратителният му съперник в бизнеса, Реймънд Коен. Ако този процес протечеше както трябва, Хюсеин щеше да отиде в затвора за повече години, отколкото може да изживее, а стотици почтени граждани на Брайтън и Хоув щяха да се радват на живота си, свободни от грозната сянка на неговите хора, превръщащи всеки час от живота им в истински ад.

Мислите му се върнаха обратно към миналата нощ. Клодин. Проклетата Клодин Ламон. Добре, никак не помогна това, че пристигна за срещата си с час и четирийсет и пет минути закъснение. Но не помогна и това, че снимката й в сайта Ю-Дейт беше поне отпреди десет години в най-добрия случай; нито че бе пропуснала да спомене в информацията за себе си, че е въздържателка и пълна вегетарианка, която мрази полицаите и чийто единствен интерес в живота са деветте й котки, прибрани от улицата.

Грейс обичаше кучета. Нямаше нищо конкретно против котките, но никога не беше срещал някоя, с която да установи връзка, както почти моментално се свързваше с всяко куче. След два и половина часа в долнопробен вегетариански ресторант в Гилфорд, в които последователно бе просвещаван и въртян на шиш за свободния дух на котките, потисническия характер на британската полиция и мъжете, възприемащи жените единствено като сексуални обекти, той си тръгна с облекчение.

Сега след нощта, прекарана в неспокоен сън на пресекулки, и деня, преминал в чакане да бъде повикан, отново щяха да го въртят на шиш. Все още валеше, но въздухът беше много по-топъл и влажен. Грейс усещаше потта, която се стичаше по кръста му.

Държавният адвокат на защитата, който изненада съда, като призова Грейс за свидетел, беше взел думата и стоеше изправен, с арогантна стойка, къса сива перука, ветрееща се черна тога и устни, извити в усмивка на пресилена сърдечност. Казваше се Ричард Чаруел. Грейс го беше срещал и преди и тогава преживяването не беше никак приятно. Мразеше адвокатите. За тях процесите бяха игра. Никога не им се е налагало да рискуват живота си, за да залавят злодеи. И не даваха пукната пара какви престъпления са извършени.

— Вие ли сте старши детектив Рой Грейс, служител на Централния отдел за криминални разследвания в Съсекс Хаус, Холингбери, Брайтън? — попита адвокатът.

— Да — отвърна Рой. Вместо обичайния му уверен глас отговорът прозвуча като изгракване.

— И вие сте се занимавали с този случай?

— Да — още един сподавен отговор с пресъхнала уста.

— Призовавам този свидетел.

Последва кратка пауза. Никой не продума. Ричард Чаруел бе приковал вниманието на целия съд. Ненадминат актьор с привлекателна външност, той умишлено направи пауза за допълнителен ефект, преди да заговори отново с внезапно променен тон, предполагащ, че той е новият най-добър приятел на Рой Грейс.

— Старши детектив, чудя се дали бихте могли да ни помогнете по един въпрос. Знаете ли нещо за една обувка, свързана с този случай? Кафява обувка от крокодилска кожа със златна верижка?

Грейс го измери с поглед за няколко секунди, преди да отговори.

— Да, знам.

Внезапно усети пронизващото острие на паниката. Още преди адвокатът да изрече следващите си думи, той вече имаше ужасното чувство къде именно ще се объркат нещата.

— Ще ни кажете ли доброволно за човека, на когото занесохте тази обувка, старши детектив, или искате да го изкопча от вас?

— Сър, не съм съвсем сигурен за какво говорите.

— Старши детектив, мисля, че знаете много добре за какво говоря.

Съдия Дрискол се намеси с раздразнителността на човек, на когото са прекъснали следобедната дрямка:

— Господин Чаруел, бихте ли минали по същество, нямаме цял ден.

Адвокатът отвърна угоднически:

— Много добре, ваша чест — след което се обърна към Грейс: — Старши детектив, не е ли истина, че сте се намесили във връзка с доказателство от ключово значение за случая? А именно обувката?

Чаруел я взе от таблата с веществените доказателства и я вдигна високо във въздуха, за да я види целият съд, така както би държал току-що спечелен спортен трофей.

— Не бих казал, че съм се намесил — отговори Грейс, разгневен от арогантността на този мъж, но в същото време съзнаваше, че именно това е планът на адвоката — да го разпали и раздразни.

Чаруел свали обувката замислен.

— О, разбирам, значи смятате, че не сте се намесили? — без да дочака отговора на полицая, той продължи: — Обвинявам ви, че сте злоупотребили със служебното си положение, като сте изнесли веществено доказателство и сте го занесли на човек, уж вещ в магиите.

Обръщайки се към съдия Дрискол, той продължи:

— Ваша чест, смятам да покажа на този съд, че ДНК пробата взета от тази обувка, е недостоверна, защото старши детектив Грейс е повлиял на нейната цялост и е причинил вероятно замърсяване на това ключово веществено доказателство.

След това се обърна отново към Рой:

— Прав съм, нали, старши детектив, че на 9 март тази година вие сте занесли тази обувка на така наречен медиум в Хастингс на име госпожа Стемп? И вероятно сега ще чуем от вас, че тази обувка е била в друг свят? Доста безплътен, нали?

— Госпожа Стемп е дама, която аз високо ценя — започна Грейс. — Тя…

— Не ни интересува вашата оценка, старши детектив, за нас са важни фактите.

Но явно любопитството на съдията бе възбудено.

— Смятам, че тези оценки имат съвсем пряко отношение към този въпрос.

След няколко секунди на безсловесен цайтнот между защитата и съдията Чаруел кимна в мълчаливо съгласие.

Грейс продължи:

— Тя ми е помагала при няколко случая в миналото. Преди три години Мери Стемп ми предостави достатъчно информация, за да идентифицирам заподозрян в убийство. Това доведе до неговия арест и осъждане.

Той се поколеба, усещайки напрегнатите вторачени погледи на всички в залата, след това продължи, като се обърна към адвоката:

— Ако разрешите да отговоря относно притесненията ви за целостта на вещественото доказателство, сър. Ако бяхте проверили в протоколите, което сте длъжен да направите, и бяхте погледнали опаковката, щяхте да видите, че етикетът има подпис и дата за деня, в който съм го взел и върнал. Защитата знае от самото начало за това веществено доказателство, открито пред къщата на господин Коен в нощта, в която той изчезна, но никога не е искала да го прегледа.

— Значи вие редовно се обръщате за помощ към магьосничеството в работата си като висш полицейски служител, старши детектив Грейс?

Ясно доловим кикот премина през залата.

— Не бих го нарекъл магьосничество — отвърна Грейс. — Бих го нарекъл алтернативен източник. Полицията е длъжна да използва всичко, с което разполага, когато се опитва да разкрива престъпления.

— Тогава дали би било точно да кажем, че сте човек на окултното? Човек, който вярва в свръхестественото? — попита адвокатът.

Грейс погледна съдия Дрискол, който го зяпаше така, сякаш той самият е подсъдим в този съд. Докато отчаяно се опитваше да измисли подходящ отговор, той хвърли бърз поглед към съдебните заседатели, след това към галерията на публиката, преди отново да погледне адвоката. И внезапно отговорът дойде.

Гласът му внезапно стана по-остър и придоби увереност.

— Какво е първото нещо, което този съд поиска от мен да направя, когато застанах на свидетелската трибуна? — попита той.

Преди адвокатът да успее да отговори, Грейс отвърна вместо него:

— Да се закълна върху светата Библия — той направи пауза, за да изчака думите му да окажат ефект. — Бог е свръхестествено същество — върховното свръхестествено същество. В съд, който приема свидетелите да полагат клетва в свръхестествено същество, би било странно, ако аз и всеки друг в тази зала не вярваме в свръхестественото.

— Нямам повече въпроси — обяви адвокатът и си седна на мястото.

Прокурорът, също с перука и копринена тога, се изправи и се обърна към съдия Дрискол:

— Ваша чест, това е въпрос, който искам да повдигна в кабинета ви.

— Доста е необичайно — отговори съдия Дрискол, — но съм доволен, че се разреши подобаващо. Както и да е — и сега погледът му се насочи към Грейс, — надявам се, че случаите, които се разглеждат в моя съд, се основават на доказателства, а не на гаданията на куку и пипе.

Почти цялата зала избухна в смях.

Процесът продължи и бе призован още един свидетел на защитата — пласьор на име Рубиро Валенте, работещ за Суреш Хюсеин. Рой Грейс остана да изслуша как това италианско едноклетъчно сипе куп лъжи, които бързо бяха изобличени от прокурора. Когато дойде време за следобедното прекъсване, залата беше силно възбудена от безочието на лъжите и полицаят започна да се надява, че историята с обувката може да бъде засенчена.

Надеждите му се изпариха, когато излезе на „Луис Хай Стрийт“ да глътне малко свеж въздух и да си вземе сандвич. От другата страна на улицата видя заглавието на цяла страница в местния вестник „Аргъс“, което огласяваше на света:

Внезапно изпита остра нужда от питие и цигара.