Убийствено просто

77

Успя да се обади по телефона. Но му трябваха пет опита, за да изпрати проклетия факс. Първия път, понеже се опитваше да го направи прекалено бързо, не беше сложил писмото както трябва и то се надъвка. Прекара десет ценни минути в опити да го извади, без да го скъса.

Беше шофирал, което беше глупаво предвид погълнатото количество алкохол, но беше прекалено далеч, за да отиде пеша до офиса и да се прибере навреме, а не искаше да поеме риска да не успее да хване такси.

Сега влетя през вратата на апартамента си по-малко от три минути до крайния срок и се отправи директно към шкафа с напитките, сипа си три пръста „Балвени“ и го пресуши на един дъх. Усети паренето в гърлото си, след това потрепна, когато почувства още по-силно изгаряне в стомаха си, и затвори очи за момент.

Телефонът му избръмча. Сигнал за съобщение.

Извади го от джоба си и погледна дисплея.

Браво, приятел! Току-що стана.

Телефонът подскачаше в ръката му от нерви. Къде, по дяволите, беше този човек, Вик? Натисна бутона за опции, опитвайки се да разбере откъде идва съобщението. Непохватно написа отговор: Всичко наред ли е вече? След това натисна бутона за изпращане. Моментално се чу тихо избръмчаване, показващо, че съобщението е изпратено.

Уискито не помагаше, поне не на нервите му. Приближи се с олюляваща се походка към шкафа с напитките. Но преди да стигне до него, телефонът отново избръмча. Още едно съобщение.

Излез на балкона, приятел. Погледни към улицата отдолу!

Марк се запъти към балконската врата, отключи я и излезе на платформата от тик, прекоси тесния балкон, минавайки покрай два шезлонга, сложи ръце на оградата и погледна надолу. Чуваше се силна музика от гей клуба на няколко метра по-надолу по улицата и той видя плешивите кубета на двамата охранители. Минаваше двойка влюбени, хванати ръка за ръка. Три пияни момичета се препъваха и се блъскаха една в друга с кикот. По улицата се движеше поток от коли.

Погледна към далечния й край, като се чудеше дали това е мястото, което има предвид Вик, но видя единствено двама души, които се целуваха страстно. Хванал телефона в ръка, той написа: Не те виждам, и го изпрати. Отново огледа улицата.

След секунди чу ново избръмчаване. Отговорът на екрана гласеше: Аз съм точно зад теб!

Но преди да успее да се обърне, една силна ръка го сграбчи отзад за колана, а другата се вкопчи в яката на ризата му. За части от секундата и двата му крака се озоваха във въздуха. Той изпусна телефона си, като отчаяно се опитваше да се хване за балконския парапет, но беше твърде високо и пръстите му не хващаха нищо друго освен въздух.

Преди дори да има време да извика, той полетя през преградата като копие и се понесе към тротоара.

Приземи се по гръб и при удара гръбнакът му се счупи на седем места, а черепът му се разби с ефекта на кокосов орех, ударен с чук.

Едно от пияните момичета изпищя.