Убийствено просто

39

Ашли, облечена в белия си хавлиен халат, се бе излегнала на леглото си и гледаше повторение на „Сексът и градът“ на плазмения телевизор, когато телефонът внезапно иззвъня. Тя се стресна и едва не разля виното совиньон блан в чашата, която държеше. Будилникът й показваше 11:18 часа. Беше късно.

Тя вдигна и нервно, почти на един дъх каза:

— Да ало?

— Ашли? Надявам се, че не съм те събудила, скъпа?

Тя остави чашата на нощната си масичка, грабна дистанционното и изключи звука на телевизора. Беше Джил Харисън, майката на Майкъл.

— Не — отвърна й. — Съвсем не. Така или иначе не мога да заспя. Не съм мигнала от… вторник. След малко ще взема хапче — лекарят ми предписа някакви. Каза, че ще ме приспи моментално — тя дочу Боб, малкия бял ши-тцу на Джил, да лае приглушено.

— Искам да си помислиш пак, Ашли. Наистина смятам, че трябва да отмениш утрешното тържество.

Младата жена си пое дълбоко дъх.

— Джил, обсъждахме го вчера и днес. Няма да ни върнат никакви пари, ако го отменим толкова късно; има хора, които ще дойдат откъде ли не — като чичо ми от Канада, който ще ме заведе до олтара.

— Той е симпатичен човек — каза Джил. — Горкият, да бие целия този път.

— Ние сме много привързани един към друг — обясни Ашли. — Той си взе отпуска цяла седмица, за да може да присъства на репетицията в понеделник.

— Къде е отседнал?

— В Лондон, „Лейнсбъро“. Винаги отсяда на най-доброто място — тя замълча за момент. — Разбира се, аз му казах за случилото се, но той заяви, че въпреки това ще дойде, за да ме подкрепи. Успях да спра приятелките си от Канада — щяха да дойдат четири — и имам други приятели от Лондон, които убедих да не идват, телефонът направо прегря през последните два дни.

— И тук също.

— Проблемът е, че Майкъл е поканил приятели и колеги от цяла Англия и от Европа. Опитах се да се свържа с колкото се може повече хора, както и Марк, но… поне трябва да се погрижим за тези, които ще се появят. А и аз все още мисля, че Майкъл може да се появи.

— Не мисля така, мила, поне не сега.

— Джил, той е погаждал какви ли не номера на приятелите си, когато те са се женили — двама от тях са успели да стигнат до църквата само няколко минути преди да започне сватбата заради онова, което той е направил. Майкъл може още да е някъде, затворен или вързан, без да знае какво се е случило, би могъл още да възнамерява — или да се опитва — да дойде.

— Ти си прекрасно момиче и добър човек — за теб ще е съкрушително да отидеш в църквата и той да не се появи. Трябва да приемеш, че нещо му се е случило. Четирима души са мъртви, скъпа. Майкъл трябва да е чул за тях… ако е добре.

Ашли подсмъркна и започна да хлипа. Известно време плака неутешимо, като попиваше очите си с кърпичка, която бе измъкнала от кутията на нощната масичка. Накрая подсмъркна отново и каза:

— Толкова много се старая, но не мога да се справя. Аз просто… аз… непрекъснато се моля той да се появи. Всеки път, когато телефонът звънне, мисля, че е той… че ще се засмее и ще ми обясни, че всичко това е било някаква тъпа шега.

— Синът ми е добро момче — каза Джил. — Никога не е бил жесток, а това е прекалено жестоко. Не би го сторил; не е такъв.

Последва дълга тишина. Накрая Ашли я наруши:

— Ти добре ли си?

— Освен че умирам от притеснение за Майкъл, да, добре съм, благодаря. Карли е при мен.

— Тя пристигна ли?

— Да, преди два часа. Сигурно утре ще е малко замаяна от часовата разлика.

— Трябваше да дойда да я видя — тя замълча за момент.

— Разбираш ли какво имам предвид… всички тези хора, които идват от къде ли не… трябва поне да сме в църквата и да ги посрещнем… и да им предложим някаква храна. Можеш ли да си представиш да не сме там, а Майкъл да се появи?

— Той ще разбере — че сме я отменили от уважение към момчетата, които загинаха.

С още по-силно хлипане Ашли каза умоляващо:

— Моля те, Джил, моля те, да отидем в църквата и да видим какво ще стане.

— Вземи хапче и поспи, скъпа.

— Ще ти се обадя сутринта.

— Да. Ще стана рано.

— Благодаря ти, че се обади.

— Лека нощ.

— Лека! — отвърна Ашли.

Тя постави слушалката и с внезапен прилив на енергия се претърколи, гърдите й изскочиха от отворения халат, а тя се загледа в Марк, който лежеше гол под завивките до нея.

— Глупава крава, нищо не подозира! — устните й се разтеглиха в огромна усмивка и цялото й лице грейна от щастие. — Нищичко!

Обви ръце около врата му, притисна го силно и го целуна страстно, първо по устата, после бавно, постепенно, мъчително за него, заслиза надолу по тялото му.