Убийствено просто

81

След няколко минути старши детективът вече говореше по телефона с една много сънена съдебна чиновничка, която попита дали това не може да почака до сутринта.

— Разследваме вероятно отвличане и ситуацията е на живот и смърт — уведоми я Грейс. — Трябва ми заповед за обиск и се опасявам, че никак не може да почака.

— Добре — каза тя неохотно. — Дежурният съдия е госпожа Куентин.

Грейс се усмихна на себе си. Хърмайъни Куентин беше съдийка, която особено много не харесваше, след като бе влязъл в спор с нея за един заподозрян, когото той искаше да задържи в ареста; тя беше отказала. Според него Куентин беше от най-лошия вид съдии — омъжена за богат брокер, с когото живееше във вулгарно показна къща, лъскава красавица на средна възраст, която нямаше никакъв опит с истинския свят, но ревностно следваше някакъв личен план да промени начина, по който полицията като цяло разглежда престъпниците. Щеше да му достави огромно удоволствие да я изкара от леглото, за да подпише заповед за обиск в малките часове на утрото.

След това двамата с Брансън прекараха още десет минути на телефона, за да свикат екип, който да се събере в Съсекс Хаус в 5 часа сутринта. Накрая Грейс съжали приятеля си и го прати да се прибере вкъщи и да подремне два часа.

Следващото обаждане беше до детектив Никол, на когото първо се извини за безпокойството, след което го инструктира да се отправи към къщата на Ашли Харпър и да следи за някакви промени.

В 2 часа сутринта с подписана заповед в ръка, Грейс се прибра у дома, нагласи будилника си за 4:15 и се срути смазан на леглото.

Когато натисна будилника и автоматично скочи от леглото в тъмната стая, той чу първите чуруликания на птичия хор по изгрев слънце, които му напомниха, докато влизаше под душа, че макар лятото още да не е настъпило, оставаше по-малко от месец до най-дългия ден, 21 юни.

В 5 часа Грейс се върна в Съсекс Хаус, чувствайки се забележително бодър след двата часа сън. Бела и Ема-Джейн вече бяха там, както и Бен Фар, сержант с кръгло лице и брада, наближаващ петдесетте, който щеше да се занимава с доказателствата, а също и Джо Тиндал. Глен Брансън пристигна няколко минути по-късно.

На по чаша кафе Грейс набързо ги запозна със ситуацията. Малко след пет и половина всички, облечени в предпазни жилетки, потеглиха с микробус транзит и полицейска кола, която Брансън шофираше, а Грейс седеше на седалката до него.

Когато стигнаха до улицата на Ашли, старши детективът каза на приятеля си да паркира до цивилната астра на Ник и свали прозореца си.

— Всичко е спокойно — докладва Никол.

— Добро момче — похвали го Грейс, като забеляза, че аудито на Ашли Харпър беше на обичайното си място пред къщата й. Каза на Никол да покрива улицата отзад и продължиха.

Нямаше свободни места на улицата, затова паркираха до аудито. Грейс даде няколко минути на Ник Никол да заеме позиция, след което начело на полицейския отряд пристъпи към предната врата и вече на пълна дневна светлина позвъни на звънеца.

Нямаше реакция.

Позвъни повторно, сетне след минута опита пак. Накрая кимна на Бен Фар, който отиде до транзита и извади свръхтежка стенобойна машина с размера на пожарогасител. Поднесе я към вратата, засили я и тя зейна отворена.

Грейс влезе пръв.

— Полиция! — изкрещя той. — Ехо? Полиция!

Посрещнаха го безшумните мигащи светлини на музикалната уредба. Последван от останалите от екипа, той се изкачи по стълбите и спря на площадката на първия етаж.

— Ехо! — провикна се отново Грейс. — Госпожице Харпър?

Тишина.

Отвори една врата, която водеше към малка баня. Следващата врата беше на малка приветлива спалня за гости, която изглеждаше така, сякаш никога не е била използвана. Той се поколеба, след което отвори вратата на голямата спалня с огромно легло, в което очевидно никой не бе спал тази нощ. Завесите бяха дръпнати. Намери ключа за осветлението, натисна го и няколко лампички осветиха стаята.

Мястото създаваше усещане, че е изоставено, като хотелска стая, очакваща следващия наемател. Видя безупречно чист юрган върху легло с огромни размери, телевизор с плосък екран, радио с часовник и няколко снимки на басейна „Хокни“ на стената.

Но не и Ашли Харпър.

Къде, по дяволите, беше тя?

Усетил остро пробождане на паника, той размени поглед с Глен Брансън. И двамата знаеха, че някъде по трасето бяха надхитрени, но къде и как? За момент единственото, което се въртеше в главата му, бе скандалът, който ще отнесе от Алисън Воспър, ако се окаже, че е събудил съдия посред нощ, за да получи заповед за обиск без особена причина.

А можеше да има всякакви причини Ашли Харпър да не е тук тази нощ. За момент се ядоса на приятеля си. Всичко беше по вина на Глен. Той го беше въвлякъл в този проклет случай. Цялата история нямаше нищо общо с него, не беше негов проблем. А сега си беше навлякъл шибания проблем и ставаше все по-зле.

Опита се да направи преглед на ситуацията, да помисли как да си спаси задника, ако Номер 27 му се нахвърли. Смъртта на Марк Уорън. Бележката. Пръстът в хладилника. Разкритията на Ема-Джейн. Имаше един куп неща, които не бяха както трябва. Марк Уорън, толкова войнствено настроен на тържеството за сватбата. Брадли Кънингам, толкова спокоен, толкова изтупан на сватбата.

„Но тези гащи са ми страшно неудобни… Наех костюма от прекрасния ви «Мое Брос», но май ми дадоха друг чифт гащи!“

От времето, което бе прекарал в Съединените щати и Канада, и от разговорите, които бе водил за разликите в техния език, Грейс знаеше, че изисканите американци и канадци може и да нарекат обикновените панталони „гащи“, но за официалните ще използват „панталони“. Това беше моментно издаване, че Брадли Кънингам може би не е този, за който се представя.

Не че тази хилава хипотеза би задоволила Алисън Воспър.

— Разглобете до основи това място — каза той уморено на екипа си. — Погледнете под всеки проклет камък. Разберете кой притежава къщата. На кого са телевизорите, уредбата, аудито навън, килимите, фасонките по стените. Искам да знам всяка скапана подробност за Ашли Харпър. Искам да знам за нея повече, отколкото тя знае за себе си. Ясно ли е на всички?

След два часа търсене до момента никой не беше открил нищо. Все едно Ашли Харпър бе минала през къщата с някаква суперпрахосмукачка. Нямаше нищо друго освен мебели, кофичка с кисело мляко в хладилника заедно с малко соево мляко, връзка репички и изпита наполовина бутилка с шотландска минерална вода „Сейнсбъри“.

Глен Брансън се приближи до Грейс, който в този момент вдигаше матрака на леглото в спалнята за гости.

— Човече, това е толкова странно — все едно е знаела, че идваме, схващаш ли?

— Тогава как ние не сме знаели, че тя заминава?

— Ето пак започваш. Поредният въпрос.

— Да — отвърна Грейс, умората го правеше раздразнителен. — Може би защото винаги ми задаваш въпроси, вместо да ми даваш шибани отговори.

Брансън вдигна ръка във въздуха.

— Не се засягай, човече.

— Не съм.

— Тогава, къде, по дяволите, е тя?

— Не е тук.

— Това го разбрах и сам.

— Рой! Виж това — не знам дали е важно? — детектив Никол влезе в стаята с малък лист хартия в ръка, който показа на Грейс.

Беше касова бележка от магазин на име „Сенчъри Рейдио“ на „Тотънхем Корт Роуд“. На бележката пишеше: „AR5000 Cyber Scan, 2437:25 лири“.

— Къде го намери?

— В кофата за боклук в задния двор — отвърна Ник гордо.

— Две хиляди четиристотин трийсет и седем лири за скенер? — попита Рой. — Що за скенер струва толкова много? Някакъв компютърен скенер ли? — след няколко минути размисъл попита: — Защо някой би изхвърлил бележката? Дори да не можеш да прекараш разхода като служебен, адски сигурно е, че ще запазиш бележката, в случай че се развали. Нали?

— Аз със сигурност бих го направил — съгласи се Брансън.

Грейс погледна датата на бележката. Миналата сряда. Времето на закупуване беше 14:25 часът. Във вторник вечерта годеникът й изчезва. В сряда следобед тя излиза и купува скенер за две и петстотин. Това нямаше смисъл — не още. Часовникът му показваше, че до момента са минали два часа, сега беше малко след 8 сутринта.

— Не знам кога отваря „Сенчъри Рейдио“, но трябва да разберем за скенера — заяви той.

— Имаш ли някакви идеи за него? — попита Брансън.

— Доста — отговори Грейс. — Твърде много. Прекалено много — след това добави: — Трябва да съм в Кралския съд в Луис в десет без петнайсет.

— Заради добрия ти приятел Суреш Хюсеин?

— Не ми се вярва да съм му липсвал. Какво ще кажеш за закуска? Огромна порция бекон с яйца и всичко останало?

— Холестерол, човече, вредно е за сърцето ти.

— Знаеш ли какво? В момента всичко е вредно за сърцето ми.