Убийствено просто

83

Минаваше обяд, когато Грейс се върна в залата за произшествия. Свидетелката, Шели Сандлър, беше добра, мислеше си той. На около двайсет и пет, интелигентна, уязвима, тя щеше да спечели доверието на съда. Стига да не изпадне в паника и да не промени решението си в последната минута, както често се случваше. Но изглеждаше решена да си го върне на Хюсеин. Много, много твърдо решена.

Това беше толкова добра новина. След няколкото дни на сътресения през миналата седмица сега на Грейс му се струваше, че издаването на присъдата, която толкова искаше, е постижимо.

Целият екип беше в определената им работна зона, плюс двама нови помощници — млад полицай и асистентка на средна възраст, така че той реши да направи брифинг, като им каза да останат седнали.

Ник Никол заговори пръв с тих глас, тъй като другите работни зони бяха заети от екипи, които също се трудеха усилено.

— Рой, бележката, която взехме тази сутрин от дома на госпожица Харпър, онази за две хиляди четиристотин трийсет и седем лири?

— Аха.

— Получих пълна информация за нея от „Сенчъри Рейдио“ — той подаде на Грейс няколко напечатани страници с текст, свален от интернет. — Останалите са го виждали.

Старши детективът го погледна.

Той се обърна към Брансън.

— Ти си най-добрият техничар, когото познавам. Мисля, че вече отгатнах какво е това — ще го потвърдиш ли?

— Това е скенер за радиочестоти, последен писък на технологиите. Такива използват откачалките от любителското радио, за да търсят нови приятели, да подслушват полицейските радиостанции или мобилни телефони.

Грейс кимна. След това се обърна към Ема-Джейн Баутууд:

— Имаме ли някакви доказателства, че Ашли Харпър някога се е подвизавала в любителското радио с настоящата си самоличност или с някоя от предишните?

— Не, нямаме — отвърна тя.

Той погледна цветната снимка на скенера. Голяма сребриста кутия на крачета, със скала отпред и с онази озадачаваща поредица от копчета и бутони, които има всеки по-сложен радиоуред.

— Значи във вторник вечерта годеникът й изчезва. В сряда следобед в два и половина тя отпрашва за Лондон и купува радиоскенер за две и петстотин. Някаква подходяща теория защо? И откъде, по дяволите, знае как да го използва?

— Отчаяние? — предложи Ник Никол.

— Не го вярвам — заяви Грейс.

— Тя очевидно наистина не е знаела къде е — предположи Бела Мой.

Старши детективът кимна разсеяно. Това имаше смисъл, но за него не се връзваше.

— Може да е знаела, че Майкъл Харисън има уоки-токи. Сигурно се е опитвала да се свърже с него? — обади се Ема-Джейн Баутууд. — Или… какво ще кажете… да слуша с кого другиго общува той?

Грейс беше впечатлен.

— Добро предположение — отбеляза той и се огледа. — Някакви други теории? Добре, да оставим това настрана за момент. Някакво друго развитие?

— Има — обяви Ник Никол. — След като си тръгнахте от къщата на Ашли Харпър, Джо Тиндал започна да вдига дъските по пода. Открихме пощенски плик, пълен с касови бележки, зад един скрин, който преместихме — може да е паднал там случайно или да е бил скрит. Повечето бележки не са особено интересни за нас, но има една, която трябва да видите.

Беше разписка за 1000 лири от компания с адрес на „Мадокс Стрийт“ в Лондон, която се казваше „Конкуест Ескортс“. Под името пишеше „Дискретни, чаровни придружители от двата пола за всякакви случаи“. Имаше две дати — предишната събота, планираната дата за сватбата на Ашли Харпър, и предишният понеделник.

— Обърни я, Рой — каза му Ник Никол. — Погледни от другата страна.

Грейс я обърна и видя написано с химикалка името на Брадли Кънингам.

Мислите му се стрелнаха назад към разговора, който проведе с Ашли Харпър в дома й в петък вечерта. Спомняше си я как седеше напълно съкрушена и говореше за канадския си чичо: Ние сме много привързани един към друг… той си взе цяла седмица отпуска, за да може да присъства на репетицията в понеделник.

— Измислила си е фалшив чичо? — попита той озадачен.

— Измислила си е много повече фалшиви неща от чичото — Ема ще ти разкаже след малко — осведоми го Глен Брансън. — Първо виж това.

Подаде на Грейс преснимано копие на лист във формат А4. Това беше пратено по факс указание до банка Хекста на Големия Кайманов остров за прехвърляне на сума от 1 253 712 лири по сметка в Банко Алиадо в Панама. Документът беше подписан от Майкъл Харисън и Марк Уорън, а датата и часът отгоре сочеха 11:25 вечерта на предния ден.

Грейс го прочете два пъти и погледна намръщено към Глен Брансън.

— Това е пратено двайсетина минути преди да полети от балкона.

— Да, точно така.

Рой се сети за бележката, открита в джоба на Марк Уорън.

— Значи е отишъл да преведе парите, за да спаси живота на приятеля си. След което се самоубива?

— Възможно е да са имали да плащат някакъв голям дълг. Панама може да е свързана с Колумбия — колумбийската мафия — и да са се вързали с някакъв кофти заем? Плащат го и Марк Уорън се самоубива?

— Това е разумна теория — съгласи се Грейс. — Но бизнесът на тези двамата върви доста добре. Имат онзи огромен обект в Ашдаун Форест за двайсет къщи, който ще им донесе няколко милиона. Защо да се самоубива — какъв би бил неговият дял, няколкостотин хиляди лири?

— Значи прави трансфера, след което го убиват.

— Това е по-елегантна теория — отбеляза Грейс. — Току-що говорих с Клео Мори от моргата. Натам пътува криминален патолог. Вероятно ще разполагаме с малко повече информация по-късно днес.

След това детектив Баутууд докладва на Грейс, че е получила информация от телефонната компания. От Водафон, бяха засекли активност от телефона на Майкъл Харисън в периода между 10:22 и 11 часа предната вечер. Имало е няколко позвънявания от телефона му до 999, номера за спешни случаи, като при всяко от обажданията операторката не е чула никого от отсрещната страна и не е получила отговор на въпросите си.

— А какво е положението с клетката?

— Точно се канех да ти кажа, Рой. От Водафон бяха много отзивчиви тази сутрин и вече разполагаме с местоположението на най-близката клетка до телефона на Майкъл Харисън — отговори тя.

— Къде е?

Лицето й леко посърна.

— Това вече не е толкова добра новина — в центъра на Нюхейвън, като една клетка покрива целия град.

— Е, все пак е нещо — отбеляза Грейс. — Дали има някакво съвпадение в това, че Нюхейвън е морско пристанище?

— Вече пуснах сигнал до всички пристанища — осведоми го Ема-Джейн.

— За какво?

— За Ашли Харпър и Александра Хюрън — това е името, което е използвала в Канада преди четири години.

Тя явно имаше какво още да каже, затова Грейс я остави да продължи.

— Проверих и нейното ауди ТТ. Изплаща се от нейно име, взета е от търговец в Хамърсмит преди година. Всички вноски до момента са изрядни и в срок. Същото е и с къщата, взета на изплащане, но лизингът изтича този месец.

— За да съвпадне със сватбата? — предположи Брансън.

— Доста е възможно — съгласи се Баутууд. — Но водена от шесто чувство, накарах нашите нови попълнения да се свържат с всички фирми за коли и микробуси под наем в района и да им дадат предишните имена на Ашли Харпър, заедно с настоящото. Нищо не изскочи на името на Ашли Харпър — продължи тя. — Но десет минути след полунощ — тази сутрин — жена на име Александра Хюрън наела мерцедес от местен клон на Авис до летище Гетуик с кредитна карта от Торонто Доминиън Банк. Асистентът, обслужил клиентката, я идентифицира по снимките като Ашли Харпър.

— Пътните камери — започна Грейс. — Онова, което…

Глен Брансън вдигна ръка.

— Вече работим по тази следа. Проверяваме всяка камера между Гетуик и Нюхейвън от момента, в който е взела колата.

— Напуснала е къщата си около час преди да отидеш там, Ник — обърна се Рой към детектив Никол.

— Да.

— Знаем ли как е стигнала до летището?

— Не.

Грейс замълча. Известно време никой нямаше какво да каже. Той внимателно премисляше случилото се вчера по часове — кога беше видял Марк Уорън, кога двамата с Глен Брансън посетиха Ашли. Марк Уорън отива в гората да помогне за намирането на гроба. Парите биват прехвърлени. Смъртта на Марк Уорън. Ашли наема кола под друго име.

Сега вече знаеше каква е играта й; беше достатъчно ясно. И знаеше, че трябва да я намерят. Нищо друго нямаше значение в момента.

При това бързо.

Ако вече не беше прекалено късно.