Убийствено просто

57

На всеки два месеца Рой Грейс водеше осемгодишната си кръщелница Джей Сомърс на неделна разходка. Родителите й Майкъл и Виктория, и двамата полицаи, бяха сред най-близките им приятели със Санди и му оказаха огромна подкрепа през тежките години след изчезването й. Заедно с четирите си деца, на възраст от две до единайсет години, те почти се превърнаха в негово второ семейство.

Днес трябваше да разочарова Джей, като й обясни, още щом я взе от тях, че има само два свободни часа и трябва да се върне на работа, за да помогне на някой, който е в беда.

Никога не й казваше предварително какво неделно развлечение й е приготвил, така че тя винаги с радост се впускаше в игра на отгатване през първите няколко минути на пътуването им в колата.

— Мисля, че днес ще видим животни! — започна Джей.

— Така ли?

— Да.

Тя беше хубаво дете с дълга златисторуса коса, ангелско ведро лице и заразителен смях. Днес беше както обикновено добре облечена, със зелена рокля с бяла дантела и маратонки на краката. Понякога израженията й и нещата, които казваше, изглеждаха невероятно зрели. Имаше моменти, в които Грейс изпитваше чувството, че е излязъл с миниатюрен възрастен, а не с дете.

— Какво те кара да мислиш така?

— Хм, да видим — Джей се наведе напред, завъртя копчетата на радиото на Грейс, избра диск и натисна номер. Засвири първата песен от албум на „Блу“.

— Харесваш ли „Блу“?

— Аха.

— Аз харесвам „Сизър Систърс“.

— Така ли?

— Те са жестоки. Знаеш ли ги?

Грейс си спомни, че Глен Брансън си падаше по тях.

— Разбира се.

— Определено ще видим животни.

— Какви животни ще видим според теб?

Джей увеличи музиката и замаха с ръце в такт с нея.

— Жирафи.

— Искаш да видиш жирафи?

— Жирафите не сънуват много — осведоми го тя.

— Наистина ли? Говорила си с жирафи за сънищата им?

— В училище имаме проект за сънищата при животните. Кучетата сънуват много. Също и котките.

— Но не и жирафите?

— Не.

Той се засмя.

— Добре, откъде го знаеш?

— Просто го знам.

— Ами ламите?

Джей сви рамене.

Беше приятно утро през късна пролет, слънцето беше ярко и топло и грееше право в предното стъкло, затова Грейс извади слънчевите си очила от жабката. Днес поне имаше леко загатване, че най-сетне може би идва край на лошото време. А Джей беше слънчев човек, компанията й му беше много приятна. Обикновено забравяше грижите си през няколкото ценни часа, които прекарваше с нея.

— Какво друго правите в училище?

— Разни неща.

— Какви неща?

— Училището е пълна скука в момента.

Шофираше много внимателно, когато возеше Джей, и сега бавно напускаше Брайтън в посока към провинцията.

— Последния път, когато излизахме, каза, че много ти харесва в училище.

— Учителите са толкова глупави.

— Всичките ли?

— Не и госпожа Дийн. Тя е симпатична.

— Какво преподава?

— Сънищата на жирафите — изкиска се тя.

Грейс спря, когато колоната от коли се нареди на опашка за кръговото движение.

— Това ли е всичко, което преподава?

Момиченцето замълча за момент и накрая внезапно изтърси:

— Мама смята, че трябва да се ожениш отново.

Изненадан, той попита:

— Така ли смята?

Тя кимна много убедено.

— А ти какво мислиш?

— Мисля, че ще си по-щастлив, ако имаш приятелка.

Стигнаха до кръговото. Грейс пое по втория изход, който излизаше на брайтънското околовръстно шосе.

— Да — каза той замислено, — кой знае?

— Защо нямаш приятелка? — попита го Джей.

— Защото… — поколеба се той. — Ами, нали знаеш… не винаги е лесно да намериш подходящия човек.

— Аз имам приятел — обяви кръщелницата му.

— Наистина ли? Разкажи ми за него.

— Казва се Джъстин и е от моя клас. Каза, че иска да се ожени за мен.

Грейс я погледна косо.

— А ти искаш ли да се омъжиш за него?

Тя поклати енергично глава в знак на отрицание.

— Той е гаден!

— Той ти е гадже, но е гаден! Що за гадже е това?

— Обмислям да приключа тази връзка — заяви Джей адски сериозно.

Това беше още една причина да обича дните с нея, защото усещаше, че чрез нея поддържа връзка със света на младите. Сега за момент се почувства напълно объркан. Дачи е имал гадже, когато е бил на осем? Няма начин…

Мобилният му телефон иззвъня в джоба на вратата. Поднесе го към ухото си, вместо да използва хендсфрий устройството, в случай че ще му съобщят лоши новини, които могат да разстроят Джей.

— Рой Грейс — каза той.

От другата страна се чу млад женски глас:

— Ало? Старши детектив Грейс?

— На телефона.

— Обажда се детектив Баутууд.

— Ема-Джейн? Здравей, добре дошла в екипа.

Гласът й звучеше нервно.

— Благодаря. Аз съм в Съсекс Хаус — детектив Никол ме помоли да ви се обадя — има развитие по случая.

— Какво?

Още по-нервно, тя отвърна:

— Ами, сър, новините не са много добри. Някакви хора на разходка са открили тяло в Ашдаун Форест, на около три километра източно от Кроубъро.

Точно в района, който подозират, моментално си помисли Грейс.

— Млад мъж — продължи тя. — Между двайсет и трийсет години. Изглежда, отговаря на описанието на Майкъл Харисън.

Той хвърли бърз поглед към Джей и попита:

— В какво състояние е?

— Нямам сведения. Доктор Чърчман вече пътува натам. Детектив Никол иска да знае дали ще можете да присъствате?

Грейс отново погледна момиченцето. Нямаше избор.

— Ще съм там след час.

Когато затвори, тя го информира:

— Мама казва, че хората не трябва да използват мобилните си телефони, докато карат. Много е опасно.

— Майка ти е съвсем права. Джей, съжалявам, но ще трябва да те върна обратно вкъщи.

— Още не сме видели жирафа.

Включи индикатора, за да отбие от пътя на следващия изход и да обърне.

— Съжалявам. Един млад мъж е изчезнал и трябва да помогна да го намерят.

— Мога ли и аз да помогна?

— Не и този път, Джей. Съжалявам.

Той взе телефона и набра домашния номер на Джей. За щастие родителите й си бяха вкъщи. Грейс представи цензурирана версия на събитията пред майка й и обърна колата. Обеща в замяна да я изведе отново следващата неделя. Щяха със сигурност да отидат да видят жираф.

След десет минути, хванала го за ръка, тя се клатушкаше по пътеката към входната врата на къщата й, а разочарованието й беше явно.

Той се чувстваше като мерзавец.