Убийствено просто

87

— Току-що са профучали през полицейска бариера на разклона при Бедингхем — съобщи на Грейс оперативният служител Джим Робинсън — и сега продължават на запад по А27. Следващата им възможност за завой е на разклона след около километър и половина, където могат да направят десен завой към Луис или ляв към село Кингстън.

— Имаме ли хора на разклона?

— Един моторизиран полицай пътува натам — може да стигне навреме.

— Той няма да ни е от полза. Трябва да ги обградим. Поне не са с бърза кола, така че можем да ги хванем. Нужни са ни четири коли — къде са разположени най-близките четири?

— Имаме две, които пътуват към кръстопътя с А23 — една на път от Луис, ще е там след около четири минути; една от Шорхем с очаквано време на пристигане три минути до кръстопътя между А23 и А27; две са тук, в Съсекс Хаус, готови да потеглят, и една идва от Хейуърдс Хийт, време на пристигане след две минути.

— Хеликоптерът още ли има видимост към тях?

— Точно над тях е.

Грейс затвори очи за миг и си представи пътя. Точно в момента престъпниците, които и да са те — а той имаше силно подозрение кой е единият от тях, — бяха допуснали грешката да поемат по пътя, по който той отиваше на работа всеки ден и познаваше вероятно по-добре от всеки друг път на планетата. Познаваше всяка отбивка, всяко разклонение и отчиташе факта, че бегълците са в кола, пригодена за труден терен, и макар почвата да беше доста мокра от скорошните валежи, разполагаха с множество възможности да излязат от пътя и да минат през полето където си пожелаят.

— Можем ли да включим и два полицейски джипа в коктейла? — попита той. — Разположи ги колкото се може по-близо до пресечката на А27 и А23.

Погледна часовника си. Два без петнайсет. Вторник. Щеше да има доста голямо движение и едно от нещата, които го безпокояха, бяха другите участници в движението. През последните години полицията беше отнесла доста критики в пресата за бесни преследвания с коли и няколко трагични смъртни случаи на невинни хора при подобни мероприятия. Трябваше да направи това преследване възможно най-безопасно, доколкото позволяват обстоятелствата.

Да ги обградят би било най-добре; една кола отпред, една отзад, по една от двете страни — това ще ги принуди бавно да намалят скоростта. Това щеше да е щастлив финал по учебник.

Само дето не беше попадал на много щастливи развръзки, откакто бе станал твърде голям да чете приказки.