Дар за бурята

30

Острият студ и влагата навън се промъкнаха в дневната, състезавайки се с живата топлина на камината.

Флора носеше Ибай на ръце и се усмихваше, очарована, докато му тананикаше някаква песен, придружавайки думите с малки подскоци.

Sogina pirulina erratza gainean,

Ipurdia zikina, kapela buruan.

Sorgina sordina ipurdia Zilina,

Tentela zara zu?

Ezetz harrapatu.[22]

Ибай се заливаше от смях и Амая я погледна учудено: очите на сестрите ѝ направо изтичаха по бебетата, вероятно защото и двете бяха останали бездетни, но никога не беше виждала Флора да се прави на палячо и да говори галено на някое дете. Стори ѝ се любопитно и учудващо, това беше едно от действията, на които не вярваш, че са способни някои хора. Спомни си думите на леля си по повод чувствата на Флора към Ибай.

Джеймс я поздрави с кратка целувка и леко сериозен, но наля вино и подавайки ѝ чашата, попита:

— Много работа, а?

— Да, закъснях и реших да дойда при леля.

— После ще поговорим — прекъсна я той и раздаде чаши и на другите.

Флора настоя тя да нахрани Ибай. Разказаха накратко за погребението, за чудесната служба, която бе изнесъл свещеникът, и за многото присъстващи, но за тяхното отсъствие не отвориха дума. Амая беше убедена, че категоричният отказ на Енграси да отиде е изиграл съществена роля. Лелята беше глава на семейството, жена, която през целия си живот бе изразявала твърдо мнението и становищата си, бе живяла по собствени правила и продължаваше така до ден днешен. Тя беше от жените, които зачитат желанието да правиш каквото си решил, но само в случай че поемаш отговорност за последствията и не се опитваш да я убеждаваш да постъпва и да мисли по същия начин.

Амая сложи Ибай да си легне, помогна на леля си да извади на масата печеното агънце с картофи и бирен сос и всички седнаха да обядват.

— Има един въпрос, по който исках да поговорим, но изчаквах всички да се съберем — поде Флора, гледайки към сестрите си, — най-вече за да избегнем недоразуменията. — Тя обиколи с очи присъстващите и продължи: — Днес сутринта станах много рано, излязох да се поразходя и ми се допи кафе, така че отидох до пекарната, но когато опитах да отворя вратата с моя ключ, установих, че не мога. Да знаете нещо по въпроса?

— Да — каза Амая. — Онзи ден същото се случи и на мен, когато се опитах да вляза…

— Смених ключалката — обади се Рос.

— Гледай ти! — възкликна Флора. — И не смяташе ли да ни кажеш?

— Смятах, разбира се, но и аз като теб изчаквах да се съберем всички, за да избегна недоразуменията — отвърна тя, гледайки втренчено сестра си.

Флора издържа погледа ѝ, вдигна чашата си и каза:

— Ще трябва да ми дадеш дубликат.

Рос остави приборите си в чинията, без да откъсва очи от нея.

— Не, няма да ти дам — отвърна, с което привлече всеобщото внимание. Всички я погледнаха с очакване, дори Флора замръзна неподвижно с чашата в ръка насред път. — Сега аз ръководя пекарната, работата, графика, рецептите, подредила съм всичко по свой начин. Винаги сте добре дошли, когато решите да ми дойдете на гости, но мисля, че след като аз отговарям за поръчките, сметките, документацията, няма причина някой да влиза в работилницата в мое отсъствие, тъй като и най-дребната промяна или отклоняване от моята система може сериозно да обърка работата. Надявам се да го разберете.

Амая погледна към леля си и към Джеймс, преди да отговори.

— Според мен имаш право, ние продължаваме да я караме така, както когато айта[23] беше жив, и влизаме в работилницата като у дома си. Уважавам решението ти, Рос, намирам го за правилно, това е твоето работно място и не е редно да влизаме в твое отсъствие.

— На мен въобще не ми изглежда редно — възрази Флора. — За теб, Амая, може и да е, понеже никога не си работила в пекарната, но нека ти напомня, че допреди година аз я управлявах.

— Хубаво, но сега съм я поела аз — отвърна спокойно Рос.

— Половината от пекарната е моя — възрази Флора.

— За което всеки месец ти превеждам твоя дял. Обаче сега не живееш тук, не работиш в пекарната, не си в течение на поръчките на клиентите, не знаеш нищо за дейността ни. Не виждам кое може да е толкова важно, че да влизаш в мое отсъствие в работилница, с която вече почти нищо не те свързва.

Флора вирна глава и отвори уста, за да отговори, но се спря за няколко секунди, докато хапваше поредния залък и усмихнато подготвяше артилерията. Сдъвка храната бавно, остави приборите върху чинията, отпи глътка вино и едва тогава заговори:

— Винаги си била глуповата, сестричке. — Рос заклати отрицателно глава, а на устата ѝ се изписа лека и непредсказуема усмивка. — Да — продължи Флора, — все чакаше някой да ти извади кестените от огъня. Познавам много хора като теб, винаги стоят в сянка, мълчаливи и неподвижни, но при първия удобен случай хоп, скачат върху чуждия трон. Какво си въобразяваш? Клиенти, поръчки, работа, рецепти… Клиентите ги привлякох аз, ако имаш поръчки, те са благодарение на мен, а що се отнася до рецептите… Боже Господи! Та аз пиша книги с рецепти за сладкиши, а ти намекваш, че ще вляза в пекарната да ти ги крада? Ще ме умориш от смях!

Амая се намеси.

— Флора, Рос не каза това.

— Ти мълчи, Амая — прекъсна я Рос. — Не се бъркай, това трябва да го решим двете с Флора — отсече тя и отново се обърна към по-голямата си сестра. — Имам двойно повече поръчки от теб преди година и нови клиенти, а най-важното е, че старите са по-доволни, разполагам с цял куп нови рецепти и няколко традиционни, адаптирани, които жънат голям успех. Но това трябва вече да си го забелязала по парите, които внасям по твоята сметка ежемесечно.

— Това не е най-важното — заяви Флора. — Въпросът е, че пекарната е толкова моя, колкото и твоя, а аз обмислям възможността да се установя отново в Елисондо. Запознах се с един мъж — каза тя, поглеждайки многозначително към Амая — и връзката ни е стабилна. Освен това телевизионната програма е национална и с едно пътуване в седмицата до студиото ще мога да записвам всички предавания.

В очите на Рос се четеше объркване. Флора продължи:

— Не виждам защо да не поема отново пекарната, както преди, но ако не си съгласна, според мен има само едно решение: да изкупя твоя дял и сбогом.

— Флора, не говориш сериозно, нали?! — намеси се лелята.

— Не го казвам аз, лельо. Ако Рос смята, че в работилницата няма място за двете ни, едната ще трябва да се оттегли. Ще откупя нейния дял и тя дори ще излезе на печалба.

— …Или аз ще откупя твоя — отговори Рос с учудващо спокойствие.

Флора се обърна към нея с престорена изненада.

— Ти? Не ме карай да се смея! Или лъжеш в сметките и работилницата върви по-добре, отколкото казваш, или си ударила печалба от лотарията, защото, доколкото ми е известно, къщата, в която живееше с Фреди, е ипотекирана, а твоето мъжленце пропиляваше всичко, което ти спечелеше, че и отгоре, така че не ми е ясно откъде смяташ да вземеш парите.

Рос я гледаше безмълвно и устояваше на погледа ѝ по необичаен за нея начин. Флора също го усети и Амая разбра, че за най-голямата ѝ сестра това беше още по-невероятно, отколкото за другите. Видя я как отклонява очи и се усмихва, преди да продължи, сякаш искаше да покаже, че още владее положението, макар да беше очевидно, че в нея започва да пониква съмнението, че може би нещичко ѝ се изплъзва.

— Добре, значи, всичко е ясно, ще поискаме одит и оценка и ако можеш да се оправиш…

Рос кимна и вдигна чашата си за мълчалив тост. Довършиха обяда, като разговорът бе поет почти по задължение от Джеймс, лелята и от самата Амая, макар че преди да седнат на масата, тя бе готова да се закълне, че ако накрая се скарат, то ще е заради нея и леля ѝ. Енграси, гледайки лукаво Флора, попита:

— Флора, кажи ми кой е мъжът, който успя да покори сърцето ти и да те накара да се откажеш от живота край морето?

— Попитай Амая, тя също храни хубави чувства към него — каза Флора и стана, поглеждайки часовника си. — Всъщност налага се да ви оставя, имам среща с него и ще закъснея.

Амая я изчака да излезе и поклати невярващо глава.

— С Флора нямате ли чувството за постоянно дежавю, когато си тръгва? Мисля, че тя е експерт по драматичните напускания, в Холивуд би трябвало да я изучават, за да си върнат обаянието на Грета Гарбо… Събрала се е с Фермин Монтес.

— С Фермин, инспектор Монтес? — удиви се Джеймс.

— Да, с Фермин, със самия инспектор Монтес, който замалко не си пръсна мозъка заради нея. Затова се сдърпахме онзи ден.