Дар за бурята

42

Любопитно. Не беше усетила присъствието на Йонан в собствения му дом, а сега, докато гледаше през прозореца на управлението, както толкова често преди, отсъствието му придобиваше учудващо присъствие, пространство, в което едва ли не се очертаваха границите на мястото, което би заемал. Йонан, който си бе отишъл, оставяйки ѝ товар от интриги и подозрения. Йонан и всичко около него, което го бе подтикнало да води тайно паралелно разследване. Йонан и неговите причини и доводи. Йонан да я шпионира! Дали се бе съмнявал в нея? А ако е било така, тогава защо ѝ бе пратил целия този материал ден след смъртта си! И чрез кого? Йонан и думите му пред Марк, издаващи опасенията му. Йонан и странната загадка, която ѝ бе завещал.

„По дяволите, Йонан, какво си направил?“

Амая разбираше Клемос и хората от Вътрешния отдел; пряко волята си трябваше да признае, че ако тя водеше разследването и ставаше дума за непознат човек, щеше да се усъмни в него. Но това беше Йонан, тя го познаваше и дори паролата, която бе избрал, за да ѝ изпрати посланието си, показваше неговата честност. А товарът беше тежък, вече се бе опарила при опита да го отхвърли сама. Съзнаваше, че не бива да споделя всичко, защото това би било предателство към последната воля на Ечайде, който се бе обърнал само към нея, обаче чувството, че не знае на кого може да има доверие, силно я разстройваше. На Монтес можеше да разчита, той със сигурност щеше да я последва; за Сабалса се колебаеше, но най-много грижи ѝ създаваше, естествено, Ириарте. Видима бе тревогата, която пораждаха у него определени аспекти, които не успяваше да възприеме, както в момента на смъртта на Елена Очоа. Всички тези истории за празни гробове бяха твърде далеч от това, което практичен полицай като него би определил като нормално при изпълнението на задълженията си. За него спазването на правилата беше религия, а това, което тя щеше да им разкаже, и най-вече това, което щеше да поиска от тях, влизаше в разрез с паралелното разследване, водено от памплонския екип… Амая погледна тъжно стелещата се по склоновете мъгла и отново ѝ домъчня за Йонан; изведнъж усети присъствието му толкова силно, че се обърна, убедена, че ще го намери зад гърба си.

До вратата бе застанал младши инспектор Сабалса с порцеланова чаша в едната си ръка, която вдигна пред очите ѝ, сякаш за да оправдае появата си.

— Помислих, че може би ще искате едно кафе.

Амая го погледна, после погледна и чашата. Йонан винаги ѝ носеше кафето… Какво, по дяволите, си въобразяваше тоя глупак? Очите ѝ се наляха със сълзи и тя отново се обърна към прозореца, за да ги скрие.

— Оставете го на бюрото — отвърна — и повикайте, ако обичате, Монтес и Ириарте. След десет минути да са тук, имам да ви казвам нещо.

Сабалса излезе, без да продума.

Ириарте носеше два листа, от които им прочете някои от своите бележки.

— Установихме, че последното посещение на семейство Балярена на гробището, преди да забележат, че нещо не е както трябва, е било предишния следобед. Гробарят не е обръщал специално внимание на този гроб, така че не можем да бъдем сигурни кога са били преместени цветята, обаче всичко навежда на мисълта, че ако са поели риска да повдигнат плочата, това трябва да е станало предната нощ. Предупредихме, както знаете, пътните патрули, но рутинните проверки не дадоха никакъв резултат.

Думата взе Монтес.

— Аз пак разговарях със семейство Балярена. Младата майка е в състояние на шок, Инес е малко по-спокойна и смята, че явно някой, който е знаел за намеренията на Валентин Еспарса, е изпълнил желанието му и е отнесъл тялото, макар че напълно разбира дъщеря си, която е убедена, че мъжът ѝ се е надигнал от гроба. Старата амачи беше най-оригинална. Тя заяви, че никак не е изненадана и че бебето е отнесено от Ингума. Каза дословно следното: „Откакто умря, то си беше за него, нашето момиченце се превърна в дар“.

Амая вдигна глава.

— „Дар“ ли казахте?

— Тя е стара жена — вметна Ириарте, разбирайки, че Амая търси потвърждение на споменатите думи.

— Говорихме и с роднините на Валентин Еспарса — продължи Монтес, — установихме къде са били през последните часове, всъщност всички имат алиби, изглеждаха страшно уплашени от факта и силно възмутени от подозренията. Наели са адвокат.

Амая отново се изправи и отиде до прозореца, търсейки сякаш вдъхновение в мъглата, която вече бе превзела цялата долина.

— Сигурно ще се съгласите с мен, че изчезването на трупа на малката Еспарса отваря отново случая. Искам да ви покажа нещо — продължи тя, обърна се към бюрото и извади плик с отпечатани страници, които започна да подрежда върху масата. — Вероятно помните, че в деня на смъртта на Йонан очаквахме да получим от него увеличенията на снимките, които направи в Еноа в нощта, когато Йоланда Беруета взриви гробницата на синовете си. Е, ето ги тук. Йонан явно ми ги е пуснал в пощенската кутия, взех ги вчера от дома си в Памплона.

Ириарте веднага реагира.

— Пуснал ги е в пощенската ви кутия? Това е абсолютно нередно. Защо ще ги пуска там, вместо да ги прати по имейла в управлението?

— Не знам — отвърна Амая. — Може би е искал да вникна в подробностите по увеличените снимки…

— Трябва веднага да съобщим това на Вътрешния отдел и на инспектор Клемос.

— Аз вече им го съобщих сутринта, но като шеф на отдел „Убийства“ смятам, че тези снимки са доказателство и по случая, който ние водим; не мисля, че спазването на правилата е пречка да продължим разследването.

Ириарте като че ли остана доволен, макар че хвърли недоверчив поглед към снимките.

— Пред вас са увеличенията на заснетото вътре в гробницата в Еноа и освен ковчезите на възрастни хора, се виждат ясно още три други, по-малки. Потвърди се, както знаете, че децата на Йоланда Беруета са вътре, но Йонан е обърнал внимание на третия ковчег — каза тя и го посочи с пръст, като в същото време разстилаше пред тях нова поредица от снимки, — и най-вече на неговото съдържание. Увеличил е снимките, сравнил ги е и е установил, че торбата в ковчега, за която решихме, че съдържа прах от кремацията, не е била от тези, които обикновено се използват за целта, а опаковка на хранителен продукт, по-конкретно захар.

— Мамка му! — възкликна Монтес. — Чий е бил прахът тогава?

— На първото дете на Йоланда Беруета и Марсел Тремон, момиченце, родено една година преди близнаците, което починало малко след раждането си в дома на родителите на Йоланда в Ойереги. Да видим дали ще отгатнете от какво.

— Внезапна детска смърт — прошепна Ириарте.

— Внезапна детска смърт — повтори Амая. — Има и още. Както бащата на Йоланда, така и собственикът на погребалната агенция в Ойереги, който се погрижил за траурната служба и превозването на ковчега до гробището в Еноа, са готови да се закълнат, че момиченцето не е било кремирано. Че в този ковчег е имало тяло.

— Не ми се вярва съдийката да разреши повторен оглед, но мога да говоря с началника на жандармерията и да го помоля да провери.

— Излишно е. Още на следващата сутрин Марсел Тремон се разпоредил плочата на гроба да бъде сменена. Според свещеника от „Успение Богородично“ членовете на семейство Тремон били толкова разстроени, че не позволили дори на гробаря да слезе в гробницата да почисти парчетата и да изправи преобърнатите ковчези. Наредили му да я запечата незабавно и той се подчинил.

— Мръсник! — възкликна Монтес.

Амая кимна в знак на съгласие.

— И то какъв. Бащата на Йоланда Беруета ми разказа, че след смъртта на първото бебе дъщеря му изпаднала в ужасна депресия и съпругът ѝ насила я накарал да забременее, въпреки препоръките на лекарите.

— Защото така щяла да забрави мъката по починалото дете… — обади се Ириарте.

— Изкарала трудно бременността, но когато децата се родили, тя изцяло им се посветила, водена от чувството за мъка и вина. — Амая замълча, за да даде време на колегите си да осмислят казаното дотук. — Не можем по никакъв начин да проверим подозренията си, нито да докажем, че момиченцето не е в ковчега си в Еноа, напълно изключено е да получим съдебно разрешение за повторно влизане в гробницата. Въпреки това този нов случай трасира доста ясна карта на долината по протежението на река Бастан — добави тя и разгърна върху масата географска карта, на която отбеляза с червени кръгчета крайречните селища до границата с Гипускоа. — Следващи стъпки. Трябва да уточним поведенческия профил и начина на действие на заподозрените. Какво свързва тези семейства освен факта, че децата им са починали внезапно в люлката, в повечето случаи, или докато са били още съвсем малки? Какво знаем?

Първо: всички деца са били момичета. Второ: финансовото положение на родителите в момента на смъртта на децата им не е било цветущо. Трето: всички семейства са се замогнали финансово през следващите години. Четвърто: поне за четири от случаите — двата, проучвани от социалните служби, този на Йоланда Беруета и този на Еспарса, знаем, че след смъртта на бебетата родителите са заявили, че оттам насетне щяло да им потръгне в живота.

Тя спря и ги погледна очаквателно.

— Можем ли да добавим още нещо?

— Бихме могли да предположим, че някой им е платил или ги е обезщетил парично за смъртта на дъщерите им — обади се Монтес.

— Да, но за какво са му на някого труповете на момиченцата? — запита Ириарте.

— Можем ли да установим дали наистина са били починали? Поне в случая с малката от „Арги Белц“ смъртният акт не беше открит заради историята, която родителите разказват за пътуването си до Англия. Може би се касае за незаконно осиновяване или за продажба… Имало е подобни случаи с празни гробове на откраднати деца — каза Сабалса.

— Да, и на мен ми хрумна същото, когато не открихме тялото на собствената ми сестра, но в случаите, при които е била направена аутопсия, тази теория беше отхвърлена, а при бебето Еспарса аз лично видях трупа. Така или иначе, няма да е излишно да се провери за какво би могло да се използва един бебешки труп.

— Аз се сещам за медицинските или съдебните цели, но тогава за телата не се плаща толкова, че семейството да забогатее. За незаконна търговия с органи, която щеше да излезе наяве при аутопсиите. И за още една, наистина отвратителна практика, при която някои наркокартели използват предварително изкормени и после напълнени с дрога трупове на новородени, за да прекарат през летищата големи количества наркотици, понеже бебетата не минават през скенера, нито биват проверявани.

— Това би обяснило забогатяването.

— Но едва ли някой наркокартел плаща толкова много. Възможно е да са получили еднократна сума, но тези хора са се замогнали значително, освен това бизнесът им е привидно законен.

Монтес се намеси.

— Има нещо, което забравяме. Освен финансовото благополучие, мен ме впечатли и чудодейното излекуване на една от майките от рак в последен стадий. Не че е нещо нечувано, срещат се и такива случаи, но все пак е доста изненадващо отписан от лекарите човек внезапно да се възстанови дотолкова, че да оздравее напълно. Проверих я специално — от доста години тази жена вече не се води като пациент с онкологично заболяване. Не казвам, че няма нищо общо, но трябва да признаем, че такива хора винаги имат едно наум: едно е да извадиш късмет и друго да заживееш под щастлива звезда, както, изглежда, е станало с всички тях.

Амая изпръхтя.

— Това е друг аспект от разследването, за който искам да поговорим — каза тя, поглеждайки остро Ириарте. — Тръгваме от необходимостта да отворим съзнанието си и да не пренебрегваме нито една възможност. Установихме връзката между доктор Берасатеги и родителите на децата, всички знаем какво е правел той с телата на жертвите, които в ролята си на Тартало е карал да бъдат убивани, знаем също — от останките, които открихме в дома му, че канибализмът не му е бил чужд. Мисля, че предвид странното поведение на Еспарса след смъртта на дъщеря му и факта, че някой е довършил работата му, отнасяйки трупа няколко дни по-късно, не би следвало да отхвърляме друг тип практики. Имам свидетелка, която може да потвърди част от изявленията на Елена Очоа, че през шейсетте години в чифлика „Арги Белц“, точно тук, в Бастан, се е установила секта, извършваща близки до сатанизма ритуали, включително жертвоприношения на животни, а един много достоверен информатор, чието име не мога да разкрия, ми потвърди, че подобни практики са прилагани и в друг чифлик в Лесака, под ръководството най-вероятно на един и същи човек, техния жрец, церемониалмайстор, нещо като водач или гуру, мъж, който по онова време е бил някъде към четиресет и пет годишен и е сновял между двете групи, макар че не е живеел с никоя от тях. Информаторът заяви, че в „Арги Белц“ се е родило момиченце, факт, потвърден от другата свидетелка, според която детето е починало при странни обстоятелства. Спомняте ли си? Аинара Мартинес Байон. Родителите ѝ обявиха, че малката е получила мозъчен удар по време на пътуване в чужбина. В момента на смъртта си младши инспектор Ечайде работеше по въпроса и беше успял да установи, че момиченцето най-вероятно никога не е ходило в Англия, тъй като никога не е напускало Испания, което обяснява липсата на смъртен акт, доклад от аутопсия и документ за погребение. Родители на същото момиченце са настоящите собственици на чифлика — богата двойка, домакини на сбирките на Берасатеги, на които понякога са присъствали акушерката Идалго, бившият съпруг на Йоланда Беруета и Валентин Еспарса. Това няма начин да е случайно и макар че отначало го оправдавали с терапевтични сеанси за превъзмогване на траура, моят информатор ме увери, че сбирките са били от съвсем друго естество.

Ириарте скочи на крака.

— Госпожо инспектор, за какво намеквате? За вещерски практики? Не можем да основаваме едно разследване на недопустими теории, освен ако, разбира се, не ни кажете кой е информаторът ви.

Амая се замисли за секунда.

— Добре, ако ми дадете дума, че това ще си остане тук. Лицето има интерес случаят да бъде разкрит, действията му бяха добронамерени, но ако всичко стане публично достояние, ще си навлечем сериозни усложнения. Вече бях предупредена, че ще отрече всичко.

Тримата кимнаха в знак на съгласие.

— Става дума за отец Сарасола.

Ириарте явно не очакваше това и отново седна.

— Той призна, че са открили в клиниката архивни материали за дейностите на доктор Берасатеги, свързани с проучванията му на нещо, което те наричат „Нюанс на Злото“ и би могло да се преведе като търсене на сатанински, демонични или зловредни аспекти, примесени с психологически разстройства и практики от всякакъв друг род. Отец Сарасола ми обясни, че тези материали, заради кощунственото им съдържание, са били изнесени от страната с дипломатическа поща и изпратени във Ватикана. Нищо не може да се направи по въпроса. Той ще отрече, Светият престол ще отрече и правителството ще удари нас, ако ни хрумне да раздухаме нещата; но Сарасола ми каза също така, че документите съдържали толкова зловещи данни, че като чул за убийството на младши инспектор Ечайде, сметнал, че е редно да сме уведомени за това обстоятелство, в случай че в разследванията си сме се доближили неволно до нещо много опасно.

Всички замълчаха, замислени над думите ѝ.

Пръв заговори Ириарте.

— Виждам, че доктор Сарасола всичко е навързал… Дано вие да имате някаква идея, защото аз, честно казано, не знам с какво да продължим. Не ни остава нищо друго, освен да проверим алибито на близките и приятелите на Валентин Еспарса, за да видим дали някой от тях има нещо общо с оскверняването на гроба, но засега няма изгледи за резултат по тази линия. Еспарса и Берасатеги са мъртви. Да искаме отново съдействието на френската съдийка, е изключено, а ако не успеете да представите пред съдията приемлива връзка между Еспарса, родителите на другите момиченца и Берасатеги, която да оправдава отварянето на гробовете на останалите бебета, той няма да промени становището си. Така че вие кажете какво ще правим оттук нататък.

— Забравяте акушерката Идалго. Без съмнение, тя е свързващото звено. Като помощник на брат си и като медицинско лице е имала информация от първа ръка за бременностите в долината. Известно ни е, че е присъствала редовно на предполагаемите сбирки за преодоляване на траура в „Арги Белц“. Още нещо, което не бива да пропускаме — тя ми намекна най-безсрамно, че е помагала на родители да „разрешават проблеми“ с някои от новородените. Мисля, че трябва да продължим да я проучваме.

— Оставете я на мен — каза Монтес.

— Искам да прегледате отново всички случаи на внезапна детска смърт, но не само в долината, а и в цяла Навара, като обърнете специално внимание на тези, при които починалите са от женски пол и са родени в селища по течението на река Бастан. Ако изникне нов случай, проверете финансите на семейството преди и след смъртта на детето. Успеем ли да установим, че са се облагодетелствали по някакъв начин от смъртта на дъщерите си, ще можем да очертаем някакъв модел. Засега не ми хрумва нищо друго. Продължавайте да разпитвате близките и приятелите на Еспарса и ако изникне нещо подозрително, ще издействаме разрешение за претърсване на имотите им, макар че, откровено казано, силно се съмнявам, че ще открием тялото на това дете.

— Може би Сарасола ще ви насочи към някаква следа — процеди презрително Ириарте.

Амая го погледна.

— Щом сте такъв специалист по подобни практики, ще знаете къде обикновено занасят телата.

Вече се бе изправила на крака, когато ги спря.

— Преди да приключим, има нещо, което искам да ви кажа за младши инспектор Ечайде. През годините, в които съм работила с него, той ми доказваше постоянно своята лоялност и почтеност, освен това имайте предвид, че разследването на Вътрешния отдел още не е завършило. Йонан беше наш колега и нямаме никаква причина да мислим лошо за него.

Всички закимаха в знак на съгласие, вървейки към вратата.

— Сабалса, вие останете. Имам един въпрос, свързан с компютрите, и се боя, че сега вие сте най-сведущ по темата. — Той потвърди с глава. — Въпросът ми е много лесен: възможно ли е електронната поща да се програмира така, че да изпраща съобщенията в зададен ден и час?

— Да, възможно е, всъщност спамът се изпраща точно по този начин.

— Така и предполагах, но ще продължа. Има ли начин да се програмира пощата така, че да изпраща автоматично съобщения при конкретно обстоятелство?

— Бихте ли се доуточнили? — каза той, заинтригуван.

— Представете си, че аз реша да изпратя имейл, съдържащ поверителна информация, която искам да бъде разкрита, ако поради някаква причина аз например не съм в състояние да го изпратя.

— Може да се програмира определен вид таймер, който да се включва ежедневно и да бъде спиран или реактивиран с парола. В деня, в който паролата не се въведе, след като изтече зададеното максимално време, съобщението ще се изпрати автоматично.

Амая се замисли.

— Така ли ви е изпратил снимките?

Тя не отговори.

— Би било съвсем типично за него… Пратил ви е и още нещо, нали? — Сабалса направи пауза и се втренчи в нея, знаейки, че няма да получи отговор. — Аз не съм къртицата, не съм казал и дума за заповедта, не съм говорил с никого дори случайно.

Амая го погледна, изненадана от това откровение.

— Никой не ви е обвинявал.

— Знам, че сте си го помислили. Може да не сме се разбирали много добре, но извън личните разногласия, никога не бих предал другарите си, нито работата си.

Тя кимна с разбиране.

— Не е… нужно да се оправдавате…

— Имайте ми доверие.

Тя си го спомни как стоеше покрусен пред вратата на Йонан. Как се бе опитал да ѝ препречи пътя, как слушаше унило разговора на приятелите на Ечайде на събирането в дома на родителите, съсипан така, сякаш този ден го бяха разчленили, а после отново го бяха сглобили от парчетата на мъртвото му тяло.

В този миг телефонът ѝ звънна; тя погледна екрана и видя, че е доктор Гонсалес, от Уеска. Сабалса стана, кимна за сбогом и излезе, докато тя приемаше обаждането.

— Докторе, не се надявах на новини от вас толкова скоро.

— Инспектор Саласар, боя се, че не очаквате точно такъв тип новини. Вчера по пътя за насам жена ми е била блъсната от някаква кола и е излетяла от шосето.

— Боже мили, да не би…

— Жива е, слава богу. Неколцина шофьори станали свидетели на случката, спрели да ѝ помогнат и веднага повикали „Бърза помощ“… Госпожо инспектор, пожарникарите са се мъчили четиресет минути да я извадят. Има счупен таз, тазобедрена става, крак, нос, ключица и грозна рана на главата, обаче е в съзнание, знаете колко е корава. Не се сетих да ви се обадя веднага, разберете ме, мислех само за нея.

— Разбирам ви, не е нужно да се извинявате.

— Още е в реанимация и не ми позволяват да стоя при нея, но преди малко ми позволиха да я зърна за минута и тя ме помоли да ви звънна. Не си спомня много ясно как е станала катастрофата, но очевидците твърдят, че в инцидента е замесена и трета кола, спряла на банкета — видели са двама мъже, които се покатерили по склона, качили се в тази кола и избягали. Полицията потвърди, че автомобилът ни е бил претърсван, цялото съдържание на чантата ѝ е било разпиляно, ровено е под седалките, в жабката, във всички кухини на колата. Когато днес ѝ го казах, тя ме попита за нещо, което почти ми бе излязло от ума: явно вие сте ѝ дали нещо, което сте я помолили да анализираме. Вчера, точно когато ми се обадиха от полицията, пристигна плик по куриер. С изненада установих, че подателят е жена ми и е изпратен от Памплона. Мисля, че мъжете, претърсвали колата, са искали да открият точно този плик.

Объркана, Амая се опитваше да мисли, но в главата ѝ изплуваше само образът на тежко ранената Такченко.

— Докторката ми каза, че било мостра от някаква тъкан.

— Така е.

— Е, имате късмет: ние едва ли щяхме да измъкнем много от нея освен точния ѝ състав, но познавам идеалния човек за тази работа. Андреас Сантос е съдебен експерт по тъкани. Знаем се от години, по-добър от него няма. Веднъж развалиха едно щъркелово гнездо в Алфаро, провинция Ла Риоха, и от там излязоха голямо количество тъкани, които той изследва и датира. За всеобща изненада, някои от тях идваха от Средновековието. Щъркелите събират всякакъв вид материали при строежа на гнездата си, всеизвестно е, че нерядко отмъкват дори дрехи от прането на хората. С платовете и калта гнездата им стават толкова здрави, че се задържат с векове върху кулите. Сантос е работил с различни музеи и притежава най-големия регистър с тъкани и текстилни основи, произведени в Европа през последните десет века. Ако ми разрешите, ще му изпратя вашата мостра, аз няма да мога да я обработя. Докторката ми нареди да се прибера вкъщи, но аз нямам намерение да мърдам от тук.

— Щом вие му се доверявате, ще му се доверя и аз — предаде се Амая.