Жив или мъртъв

36

ПОСЛЕДВАХА колата — тъмносин ситроен — през Сьодерхамн към източните предградия, а после излязоха извън града. Четири мили по-късно влязоха в друг град, голям около една четвърт от Сьодерхамн.

— Форсбака — прочете от картата Брайън.

Ситроенът отби от главния път, после направи серия леви и десни завои и спря пред една тревистозелена къща с два етажа отпред и един отзад. Доминик я подмина, сви надясно на следващия ъгъл и спря до бордюра под едно дърво. През задното стъкло виждаха предната врата на къщата. Запалянковците вече стояха пред нея. Единият почука. Тридесет секунди по-късно светна лампата и вратата се отвори.

— Какво мислиш? Сега ли да идем, или да чакаме? — запита Доминик.

— Чакай. Ако е Ролфс, значи е достатъчно умен да се крие цяла седмица. Няма да избяга, преди да помисли.

Двадесет минути по-късно предната врата се отвори и двамата запалянковци излязоха през нея. Качиха се в колата си и заминаха надолу по улицата. Брайън и Доминик изчакаха задните светлини да изчезнат и отидоха до къщата. Жив плет от избуяли люлякови храсти я отделяше от съседната къща. Двамата тръгнаха край плета, подминаха два затъмнени прозореца и стигнаха до гараж, който заобиколиха и застанаха срещу задната страна на къщата, където се виждаше врата с два прозореца отстрани. Светеше само единият. Докато чакаха, край прозореца мина силует на мъж, спря пред един кухненски шкаф и го отвори и затвори. Десет секунди по-късно мъжът излезе с куфар в ръка. Брайън и Доминик се прикриха. Страничната врата към гаража се отвори, а след това се чу отварянето и затварянето на вратата на кола. Вратата на гаража тракна отново, след което задната врата на къщата се затръшна шумно.

— Заминава. Трябва да допуснем, че Антон е запалянко като приятелите си.

— И аз си мислех същото. Съмнявам се, че има пистолет. Шведските закони са много кофти по този въпрос, но е по-добре да се пазиш, отколкото да съжаляваш. Нападаме го и го събаряме здраво.

— Добре.

Заеха позиции от двете страни на задната врата и зачакаха. Изминаха пет минути. Двамата чуваха как мъжът се движи из къщата. Брайън отвори комарника на вратата и опита да завърти дръжката. Отключено. Погледна Доминик, кимна му и завъртя дръжката, после отвори вратата и спря. Изчака. Нищо не се случи. Брайън влезе и задържа вратата отворена за Доминик, който го последва.

Намираха се в тясна кухня. Отляво, отстрани на хладилника имаше трапезария. Малък коридор отдясно водеше към предната част на къщата, в нещо като хол. Отнякъде се чуваше телевизор. Брайън пристъпи към стената и надникна иззад ъгъла. Прибра се назад и даде сигнал на брат си: „Виждам човека. Тръгвам.“.

Доминик кимна.

Брайън направи стъпка напред, спря, след това тръгна отново и стигна по средата на коридора.

Дъската под крака му изскърца.

Антон Ролфс, който стоеше пред телевизора в хола, вдигна поглед, видя Брайън и се втурна към предната врата. Брайън затича, наведе се, опря двете си ръце на дървената масичка за кафе, засили я като булдозер и притисна Ролфс към полуотворената предна врата. Ролфс загуби равновесие и падна по гръб. Брайън вече прескачаше масичката за кафе. Грабна Ролфс за косата и блъсна челото му в касата на вратата, после повтори и потрети. Мъжът се отпусна.

Намериха кълбо въже за простиране в едно чекмедже и завързаха Ролфс. Докато Брайън го пазеше, Доминик претърси къщата, но не откри нищо необичайно освен куфара, който онзи опаковаше.

— Приготвил се е набързо — каза Брайън, който ровеше из натъпканите в куфара дрехи. Изглежда бързото решение на Ролфс да тръгне беше предизвикано от посещението на приятелите му.

Отвън изпищяха спирачки. Брайън се приближи до предния прозорец, погледна и поклати глава. Доминик отиде в кухнята. Стигна до прозореца на мивката навреме, за да види как една жена заобиколи къщата и се насочи към задната врата, която се отвори точно когато Доминик се пъхна зад нея. Жената влезе. Доминик рязко затвори вратата, направи крачка напред, притисна дясната си ръка върху устата на жената, извъртя главата й и я притисна на рамото си.

— Тихо — прошепна той на шведски. — Говориш ли английски?

Жената кимна. Повечето шведи говореха английски, както и хората в доста страни в Европа. Американците се оказаха уникални в това отношение — повечето говореха само английски език, и то невинаги добре.

— Ще си махна ръката. Няма да ти причиним болка, но ако викаш, ще ти запуша устата. Разбрано ли е?

Тя кимна.

Доминик отпусна ръката си и леко побутна жената към един 01 столовете в трапезарията. Брайън дойде при тях.

— Как се казваш? — запита Доминик.

— Мария.

— Антон гадже ли ти е?

— Да.

— Търсят го разни хора.

— Вие сте от тях.

— И други го търсят — отговори Брайън. — Сервитьорката от „Ряпата“ ни каза, че някакви от Близкия изток питали за него.

Мария не отговори.

— Казал ти е за това, нали?

— Не.

— Сигурно не е искал да те тревожи.

Мария вдигна очи нагоре и Брайън се засмя.

— Понякога ние, мъжете, правим точно такива глупости.

Мария се усмихна.

— Да, знам.

Доминик запита:

— Антон каза ли ти защо се крие?

— Свързано било с полицията.

Братята се спогледаха. Дали Антон не смята, че полицията го търси по друга причина? Различна от заявлението на леля му?

— Къде щяхте да отидете? — запита Доминик.

— Стокхолм. Той има приятели там.

— Добре, чуй сега. Ако искахме да ви нараним, досега да сме го направили. Разбираш ли?

Тя кимна.

— Кои сте вие?

— Не е важно. Искаме от теб да накараш Антон да проумее едно нещо. Ако отговаря на въпросите ни, ще се постараем да му помогнем. Ясно ли е? Ако не, нещата стават лоши.

— Добре.

Брайън взе кана студена вода от кухнята и я изля върху главата на Антон. След това двамата с Доминик се дръпнаха в далечния край на хола, а Мария клекна до стола и заговори шепнешком на Антон. След пет минути се обърна и кимна на братята.

— Леля ми е пуснала съобщение за мен — каза шведът.

Доминик кимна.

— Не те е виждала. Притеснила се е. Ти сигурно мислиш, че има друго нещо? Онзи самолет може би?

— Вие откъде знаете за това?

— Имах усещане — отговори Брайън. — Досега. Пипа ли приемо-предавателя?

Антон кимна.

— Какво му прави?

— Дублирах кодовете.

— За друг самолет ли? За един „Гълфстрийм“?

— Да.

— Кой ти плати?

— Онзи, собственикът.

— От „Хласек Еър“, ли? Ларс?

— Да.

Брайън запита:

— Ти не му правиш такава услуга за първи път, а?

— Не.

— Как ти плати?

— С пари… в брой.

— Ти беше ли на работа онази нощ, когато самолетът „Дасо“ е кацнал и излетял?

— Да.

— Разкажи ни — подкани го Доминик.

— Четирима пътници, от Близкия изток, дойдоха с някаква лимузина. Качиха се на самолета и той излетя. Това е.

— Можеш ли да опишеш някой от тях?

Ролфс поклати глава.

— Много тъмно беше. Вие споменахте „Ряпата“. И че и други са ме търсили?

— Така каза сервитьорката — отвърна Брайън. — Четирима от Близкия изток. Имаш ли представа защо те търсят?

Ролфс го изгледа.

— На смешни ли се правите?

— Не, извинявай.

Братята оставиха Мария с Антон и отидоха в коридора.

— Мислиш ли, че казва истината? — запита Брайън.

— Да. Насира се от страх и е адски щастлив, че сме с бели лица.

— Но това не променя особено нещата. Не ни казва нищо полезно. Няма имена, лица, документи — само някакви от Близкия изток, които пътуват инкогнито за някъде си. Ако Службата за вътрешна сигурност или ФБР бяха хванали Хласек или пилота, нямаше да искат Цюрих и Стокхолм да ги търсят.

— Сигурно си прав — отвърна Доминик. — Какво да правим с тези двамата?

— Можем най-много да ги закараме в Стокхолм. Ако Антон е умен, ще се предаде на полицията и ще се моли да се заинтересуват от онова, което ще им разкаже.

Доминик хвърли поглед към Антон и Мария, които си събираха багажа. Брайън излезе през задната врата, за да докара колата. Върна се задъхан след три минути.

— Проблем. Гумите на колата ни са срязани.

Доминик се извърна към Антон:

— Твоите приятели ли са?

— Не. Казах им да не се връщат.

Отвън се чу шум от спирачки. Доминик угаси лампата на масата. Брайън заключи предната врата и погледна през шпионката.

— Четирима мъже — прошепна. — Въоръжени. Двама идват отпред, а други двама заобикалят.

— Проследили са те — каза Доминик на Мария.

— Не видях никого…

— Това е идеята.

— Имаш ли пистолет, Антон? — запита Брайън.

— Не.

Братята си размениха погледи. Знаеха какво мисли всеки от тях: твърде късно е да се вика полицията. А дори и да не е, участието им щеше да създаде повече проблеми, отколкото решения.

— Идете в кухнята — нареди Доминик на Антон и Мария. — Заключете вратата и легнете на пода. Не вдигайте шум.

Братята тръгнаха след тях.

— Ножове? — прошепна Брайън на Антон, който посочи едно чекмедже. Клекнал под нивото на прозорците, Брайън се приближи, отвори чекмеджето и намери чифт малки ножове от неръждаема стомана. Подаде един на Доминик, после посочи себе си и хола и се отправи натам. Доминик го последва и заедно двамата поместиха дивана, масичката за кафе и един фотьойл до вратата. Те нямаше да спрат онези, но щяха да ги забавят и може би да изравнят шансовете. Очакваше ги неизбежна престрелка, в която двамата влизаха с ножове. Доминик махна за късмет на брат си и се върна в кухнята. Брайън застана в края на коридора с очи, вперени в предната врата.

От пода Мария прошепна:

— Какво…

Доминик вдигна длан и поклати глава.

От външната страна на кухненския прозорец се чуха приглушени гласове. Изминаха десет секунди. Дръжката на задната врата се завъртя, като проскърцваше първо на едната страна, после на другата. Доминик заобиколи клекнал Антон и Мария, след което се прилепи към стената откъм дръжката на вратата.

Стана тихо.

Отново се чуха приглушените гласове.

Отстрани на къщата се посипаха строшени стъкла. Доминик чу звук като от падане на камък на пода. Знаеше, че това е за отвличане на вниманието и че Брайън би решил същото. Външната врата с мрежа за комари изскърца.

Нещо тежко блъсна вратата. Ударът се повтори. Дървената каса до главата на Доминик се сцепи. На третия удар вратата влетя навътре. Последва я една ръка с револвер, а след секунда и лице. Доминик изчака целта — мекото място под месестата част на ухото — и силно заби ножа чак до дръжката, а после с нея придърпа мъжа още навътре. Онзи изпусна пистолета. Доминик го ритна по коридора, откъдето Брайън го взе. След това извади ножа, протегна ръка, хвана вратата и я затръшна, като избута с нея мъжа навън.

От предната страна на къщата се чуха два изстрела. Прозорците се пръснаха. Брайън коленичи и насочи пистолета към предната врата. Доминик заобиколи Мария и Ролфс, коленичи и погледна през кухненския прозорец. Отвън двама мъже клечаха над своя партньор. Един от тях вдигна глава, забеляза Доминик и стреля два пъти в прозореца.

Застанал на ръце и крака, Доминик запита Мария:

— Олио?

Тя посочи отсрещното шкафче. Доминик ги накара да идат в хола с Брайън, а после взе олиото и го изля на метър от вратата, след което и той отиде в хола. Тъкмо заобикаляше брат си, когато задната врата се отвори рязко. Първият от мъжете се подхлъзна на олиото и падна, като повлече и партньора си. С протегнат револвер Брайън направи крачка напред, притиснал дясното си рамо до стената, и откри огън. Вкара два куршума в първия мъж и три във втория, а после им взе пистолетите и подхвърли един на Доминик, който вече буташе Мария и Ролфс пред себе си по коридора.

Като внимаваше да не се подхлъзне на олиото, Доминик прекрачи телата, погледна през задната врата и се дръпна назад.

— Чисто…

Предната врата в хола изтрещя, после се чу стърженето на краката на мебелите по паркета.

— Иди в колата — каза Доминик на Брайън. — Запали я, вдигни шум.

— Готово.

Брайън се зае да избутва Мария и Ролфс през задната врата, а Доминик се обърна към коридора навреме и видя как един силует влезе в стаята и се прехвърли през натрупаните мебели. Излезе през задната врата, изтича през ливадата и се скри зад гаража. Брайън запали колата в него и даде газ. Доминик се спусна на коляно и надникна иззад ъгъла. Тъмната и обрасла ограда зад него го правеше невидим.

Последният нападател се показа на вратата. След като беше видял мъртвите си другари в кухнята, се държеше по-предпазливо — огледа се, преди да излезе. Спря, после тръгна край стената и преди да пресече ливадата, провери пътя пред гаража. Доминик изчака ръката на онзи да стигне до дръжката на вратата и кресна:

— Хей!

Изчака мъжът да се завърти достатъчно като за добър, солиден изстрел и натисна спусъка два пъти. И двата куршума удариха онзи в гръдната кост. Той пристъпи назад, отпусна се на колене и се свлече на земята.