Жив или мъртъв

88

ШОСЕ 95 ИЗНИКНА под хеликоптера като права сива линия през кафявата пустош петнадесет мили преди пресечката с шосе 373.

— Колко близо сме до полигона „Нелис? — запита Кларк.

— Протегни ръка през своя прозорец и почти ще го докоснеш. Това ти казвам — свием ли на северозапад, ще подпалим радарите. А онези не се шегуват — отговори Марти.

— Трябва да идем в Юка.

— Мамка му, кажете ми, че не сте терористи.

— Ние сме добрите.

— От кои добри?

— Трудно е да се обясни. Можеш ли да ни закараш дотам, преди да ни догонят?

— До кой вход — северния или южния?

— Южния.

— Дам ли газ до дупка, ще вдигна до сто и деветдесет мили в час, и ако кацна… Към четири минути, след като завием от шосето. Направете ми една услуга, а?

— Каква?

— Заплашете ме отново. Като ми сложат белезниците, искам да имам някаква защита.

Пет минути по-късно забелязаха друга сива линия, която пресичаше шосе 95 от юг.

— Триста седемдесет и три — обяви Марти.

Когато минаха над пресечката, той наклони машината на северозапад и я спусна на десет метра над пустинята. Пред тях изникна един хребет.

— Бъстед Бат — информира ги Марти, като издигна машината. — Три мили. Шестдесет секунди.

Отново зави, първо наляво, а после надясно, и се спусна в една плитка долина.

Пред челното стъкло изникна застлан с чакъл участък от осем квадратни километра. В далечния ляв край се виждаше изрязан в хълма отвор с формата на ключалка и входът на огромен тунел в средата му.

— Имаме компания — викна Джак.

Един път минаваше в пустинята на север от участъка. Голям камион с нещо като гигантска гира от неръждаема стомана влизаше в него.

— Какво е това, по дяволите? — извика Доминик.

— Бъчва GA-4 — отговори Джак. — За превозване на отработени горивни пръти.

— Мислех, че тук още не е отворено.

— Не е — каза Джак, като гледаше през бинокъла към бялата и голяма колкото телефонна кабина будка на охраната. Забеляза две проснати на земята фигури.

— На пропускателния пункт има убити — викна той.

Кларк запита Марти:

— Можеш ли да ни приземиш на…

— Не и с този камион. Ще ударя носещия или опашния винт. Мога да ви сваля на петдесет метра надолу по пътя.

— Давай.

— Добре.

Марти направи рязък завой, като в спирала се върна към мястото, откъдето дойдоха, преди да зависне над пътя. Камионът в участъка беше спрял. От кабината излизаха мъже.

— Петима преброих — извика Доминик.

Докато гледаха към камиона, двама от мъжете изтичаха край него към тях. Тичешком двамата вдигнаха автомати „Калашников“ и започнаха да стрелят.

— Мамка му! — викна Марти — Какво става бе?

— Ето това са лошите — каза му Кларк.

Марти сви надясно, встрани от пътя и зад хълма.

— Тук става — каза Кларк.

Марти приземи хеликоптера, като друсна само веднъж. Всички освен пилота излязоха навън. Кларк се наведе през вратата и викна:

— Скрий се някъде и стой така. Не пускай радиото и чакай, докато се върнем.

— А, стига де…

Кларк насочи пистолета към пилота.

— Това помага ли?

— Да!

Кларк тресна вратата и изтича към останалите на десетина метра встрани. Марти вдигна хеликоптера във въздуха и ги обсипа с пясък, след което отиде надолу по пътя, зави и се скри зад една ниска могила. След двадесет секунди свистенето на винтовете затихна.

— Чуйте — каза Джак.

От другата страна на хълма камионът се движеше.

Водени от Чавес, всички затичаха нагоре по склона. Стигнаха на три метра от хребета, когато дочуха тракане на автоматично оръжие. Контролирани откоси с по три куршума. Чавес легна по корем и запълзя напред. След малко даде знак на останалите да го последват. Под тях камионът влизаше през отвора в хълма. Докато наблюдаваха, един мъж с жълта каска изтича през площадката към пътя. Чуха се три пукания едно след друго и мъжът залитна напред, падна и остана неподвижен.

— Има още четирима — каза Доминик. — Не мърдат. Вие виждате ли други?

Никой не му отговори.

Всички изтичаха надолу по склона до бетонния край на площадката, след което тръгнаха край нея към отсрещния склон, за да наближат входа. Стигнаха до него, надникнаха и отвътре ги посрещна звук от стържене на стомана. Кабината на камиона изчезваше в тунела. Бъчвата тъкмо влизаше в него и остърга тавана. Камионът спря, пак тръгна, измина няколко метра и спря отново. Двигателят угасна.

От задната страна на ремаркето изникна един мъж с автомат на рамо. В краката им затупкаха куршуми. Всички се отдръпнаха и се проснаха по корем. Чавес изпълзя напред, вдигна глава, после се изправи на коляно, изстреля три куршума и отново се просна по корем.

— Един падна — каза той.

— Знаем ли колко голямо е това нещо? — запита Джак.

— Едва ли е по-голямо от нощно шкафче — отвърна Кларк. — Двама души могат да го носят. Хайде да тръгваме.

Тръгнаха покрай бетонния бордюр, после един след друг се прехвърлиха през него и скочиха на земята. Напред край бетонната стена имаше купчини сандъци, макари с кабел, сандъци с инструменти, ацетиленови горелки и заваръчни апарати. След тях се намираше процепът в хълма.

Всички потеглиха по двойки, като се подминаваха един друг, докато Кларк можа да надникне зад ъгъла. Обърна се, посочи Джак, махна му да тръгне напред, след това направи същото с Доминик и Чавес. При входа нямаше никой. Камионът стоеше заклинен силно, като двете му страни опираха в стените, а бъчвата — в тавана

От тунела се чу шум на двигател, който заглъхна.

— Звучи като количка за голф — отбеляза Доминик.

— Това е универсална количка „Къшман“. Същото, но по-бързо.

— Запознат ли си с разположението тук? — запита Кларк.

— Виждал съм няколко схеми по интернет, но тъй като още не е завършено, не знам…

— Какво предполагаш?

— Вероятно този главен тунел отива чак до северния вход. През определени интервали по него има рампи, които водят надолу.

— Прави ли са или завиват?

— Прави.

— Колко дълбоки са?

— Почти триста метра. На дъното рампата трябва да води към хоризонтална площадка, но не знам колко голяма е тя. От площадката трябва да има тунели за съхранение на бъчвите. Добрата новина е, че онези ще искат да вкарат това нещо възможно най-долу, което означава рампа. От главния тунел до дъното вероятно ще им трябват десет минути.

По сигнал на Кларк Джак и Чавес изтичаха към задния край на ремаркето, качиха се на него и тръгнаха напред край бъчвата. Когато наближиха кабината, той и Доминик излязоха иззад ъгъла, разделиха се зад камиона и затичаха към стените от двете страни на входа. Кларк доближи стената, коленичи и погледна под шасито на камиона. Изправи се и даде знак на Джак: двама в кабината. Джак кимна и предаде същото на Динг, който го съобщи на Доминик от другата страна.

Бавно и внимателно Джак отвори задния прозорец на кабината и изчака Чавес да му помогне да се промуши в спалната секция. Спусна се бавно на пода и се промъкна към таблото. Каменните стени на тунела се намираха на тридесетина сантиметра от кабината.

Джак вдигна глава над таблото, за да надникне през предното стъкло. Тунелът се оказа по-голям от онова, което си представяше. По стените и тавана имаше огромни подпорни рамки, които напомняха за скелета на подводница. Закрепени на тавана халогенни лампи осветяваха тунела.

Над предния капак Джак забеляза горната част от главата на един мъж, която мина отдясно наляво и изчезна от погледа му. Пет-шест метра надолу по тунела друг мъж коленичеше до жълта количка „Къшман“. Като се стараеше да не се показва, Джак се изви и седна на мястото на шофьора. От спалната секция чу почукване. Едно… Две…

На три Джак натисна клаксона.

От двете страни на кабината избухна стрелба. Мъжът до количката стана и изстреля откос от своя „Калашников“. Последва едно пукане, после второ. Мъжът отстъпи назад, блъсна се в количката и падна на земята.

— Излизай, Джак — викна Кларк.

По двойки всички пропълзяха под камиона и влязоха в тунела. Първият мъж, когото Джак беше видял, лежеше неподвижен на няколко метра встрани. Доминик изтича до количката и провери другия. Обърна се и прокара палец през гърлото си.

Взеха двата автомата, след което се качиха на количката с Чавес зад волана и тръгнаха надолу в тунела.

— Колко стабилна е тяхната бомба? — запита Джак.

— Доста. Куршумът трябва да се забие в ямката с голяма сила. Доста голям заряд е необходим и трябва да се настрои. Защо питаш?

— Обмислям нещо.

Петнадесет метра пред тях редицата лампи на тавана се превърна в кръг.

— Първата рампа — каза Джак.

— Спокойно, Доминик — заповяда Кларк.

Приближиха на пет-шест метра, спряха, станаха и отидоха до входа към рампата. Осветена отгоре с още повече халогенни лампи, тя слизаше надолу под наклон четиридесет и пет градуса.

— Би трябвало да чуем тяхната количка — прошепна Джак.

Замълчаха и се заслушаха. Нищо не се чуваше.

Отново се качиха в своята количка и продължиха напред. Тунелът сви надясно. Доминик спря близо до завоя и Джак слезе от колата и надникна. Върна се и каза:

— Чисто е.

Продължиха напред. Стигнаха втората рампа и спряха, заслушани, но не чуха нищо. Същото се случи при третата и четвъртата рампа. Когато доближиха петата, чуха един глас да отеква по рампата. Всички станаха, приближиха се до ръба и погледнаха надолу.

В далечината количката се виждаше като жълто петънце, което преминава през сенчестите и осветените места под халогенните лампи.

— Три четвърти надолу по пътя са — каза Джак.

— Ако имаш някаква идея, сега му е времето — каза Кларк.

— Зависи колко си сигурен в стабилността на това нещо.

— Деветдесет процента.

Джак кимна.

— Динг, искам да ми помогнеш.

Качиха се в количката, завиха обратно и тръгнаха назад по тунела. Върнаха се след тридесет секунди. От задната седалка на количката Джак и Динг свалиха по една бутилка с ацетилен.

— Торпедо — обясни Джак.

— Пълни ли са?

— Почти празни.

— Много трудно ще е да налучкаме шибания момент.

— Оставям това на тебе. Ти си шефът.

— Добре.

Джак и Чавес занесоха бутилките до входа към рампата, сложиха ги да легнат и ги побутнаха. Бутилките веднага се затъркаляха и заудряха в стените по пътя си надолу по рампата. Джак и Чавес изтичаха обратно до количката и се качиха в нея. Доминик доближи рампата и спря. Кларк преброи до десет и каза:

— Давай.

Почти веднага стана ясно, че спирачките на количката не са достатъчно добри. След петдесет метра стрелката на километража премина с трептене цифрата петдесет. Лампите по тавана прелитаха над главите им. Доминик натисна спирачката, с което намали леко скоростта, но от спирачните барабани излезе дим. Двеста метра надолу бутилките се въртяха и търкаляха като топки за ръгби. Количката на Емира се намираше почти в долния край.

— Ще стане напечено — каза Чавес.

Кларк каза:

— Намали скоростта, Доминик.

Доминик натисна леко спирачката, но без резултат. Натисна силно педала. Нищо.

— Дръжте ръцете си вътре — викна той и зави надясно. Едната страна на количката задра в стената на тунела и от нея изхвърчаха искри. Това намали малко скоростта им. Доминик се отдалечи от стената и отново я доближи.

Сто метра надолу бутилките стигнаха количката на Емира. Едната от тях отскочи лошо и я подмина, но втората се блъсна в задната й броня. Количката отскочи, завъртя се, обърна се на една страна и се хлъзна по площадката.

— Спри — нареди Кларк.

Доминик завъртя рязко волана и се блъсна в лявата стена. Количката спря бавно. Четиримата слязоха от нея и тръгнаха надолу. На площадката количката на Емира лежеше с гумите нагоре. Няколко метра встрани от нея се виждаше тяло, проснато на бетона. Отляво тунелът продължаваше още тридесет метра, преди рязко да завие пак наляво. В него не се виждаха хора. Чавес отиде при тялото и клекна.

— Не е той — каза.

Изтичаха надолу по тунела. Зад ъгъла се разкри алея, широка десет метра. Над главите им се простираха сводести подпорни греди. Виждаха се и кръглите входове към складовите шахти през шест метра по двете стени на алеята.

— По дванадесет от всяка страна са — каза Доминик.

— Разделяме се — нареди Кларк. — Аз и Джак тръгваме по дясната стена, вие — по лявата.

Кларк и Джак изтичаха през алеята до отсрещната стена. Джак даде знак, че ще се заеме с последните шест. Кларк кимна. Джак затича, като поглеждаше във всяка шахта, покрай която минава. От другата страна на алеята Доминик правеше същото.

Джак изтича край петата шахта, не видя нищо в нея и продължи към седмата и осмата. Спря, върна се и погледна пак. Забеляза трептяща светлина на двеста метра навътре. Различи два силуета, клекнали до нещо като голяма кутия за стръв. Джак се огледа. Кларк идваше, но се намираше твърде далече. Доминик и Чавес също.

— По дяволите — каза той и се втурна тичешком в шахтата.

Измина половината от разстоянието до фигурите, когато главата на едната от тях се вдигна рязко. Последва оранжев блясък от цевта на оръжие. Джак продължи да тича. Вдигна пистолета си и изстреля два куршума. От алеята Кларк викна:

— Тук!

Мъжът пристъпи, като стреляше от кръста. Джак се наведе и се притисна до стената, за да се прикрие. Прицели се добре в средата на гръдния кош на мъжа и стреля два пъти. Мъжът се извъртя и падна. Другият не обърна внимание на падналия си другар и продължи да работи, като мърдаше ръце в кутията. Вдигна очи, забеляза Джак и продължи да работи. На десетина метра от него Джак вдигна пистолета си и стреля, докато затворът не щракна отворен заради празния пълнител. Пет метра. Иззад кутията надникна една глава и отново се скри. Джак взе последните три метра с две крачки, наведе рамо и се блъсна в кутията. Чу пукане в рамото си и почувства как по врата му нахлува болка. Кутията отскочи назад. Джак загуби опора под краката си и падна по лице на бетона. Вдигна се на колене, а от разбития му нос рукна кръв. Очите му искряха. Огледа се. Тялото на първия мъж лежеше проснато до кривата стена, а автоматът му се намираше на около метър от него. Джак изпълзя дотам, хвана ремъка с дясната ръка и дръпна автомата към себе си. Изправи се и тромаво заобиколи кутията.

Станал на крака, Емира пристъпваше към нея. Видя Джак и спря. Очите му се преместиха към кутията, а после се върнаха към лицето на Джак.

— Спри! Край. Свърши се.

Зад себе си Джак чу тропане от бягащи крака.

— Не, не е — каза Емира и коленичи пред кутията.

Джак стреля.