Жив или мъртъв

86

СЛЕД КАТО СЕ УБЕДИХА, че всички пердета са спуснати, те включиха осветлението в къщата, а Джак се обади на Пастермак и го накара да вкара колата в гаража. Докторът влезе през кухненската врата и спря.

— Това той ли е?

— Не, това е Тарик, охранителят на Емира — отговори Джак. Всъщност цели десет минути го бяха уговаряли да им каже името си. Обаче друго не измъкнаха от него. Чавес и Доминго претърсваха къщата, но тъй като по-голямата й част беше необзаведена, не откриха нищо.

— Изглежда сме изпуснали човека — каза Джак. — Иди седни в хола, докторе. Ще те повикаме.

Той седна при Кларк на масата срещу Тарик. Вързали бяха ръцете и глезените му с тиксо, а самия него — към крака на кухненската маса.

— Какво е станало с ръцете ти? — запита Кларк.

Тарик дръпна ръце от масата и ги сложи в скута си.

— Пожар.

— Така реших и аз. Какво точно е станало?

— Нахлувате в дома ми, измъквате ме от леглото. Не сте полиция. Кои сте и какво искате?

— Знаеш защо сме тук — отговори Джак. — Кога замина той?

— Кой? Аз живея тук сам.

— Шазиф Хади ни каза друго нещо — обади се Кларк.

Като чу това име, Тарик присви очи съвсем леко, след което възстанови нормалната си гримаса.

— Не искаш ли да знаеш как намерихме Хади? — запита Джак. — Хванахме го в Рио де Жанейро. След нападението над рафинерията в Паулиния Емира му наредил да преустанови контакта с Ибрахим, Фаад и Ахмед. Казал му, че те са го предали.

— Това не е… — каза Тарик и спря посред думата.

Кларк каза:

— Не е вярно ли? Прав си. Истината е, че ние разбихме шифрите ви. Всичките еднократни пароли в картинките във вашите сайтове… Разбихме ги, качихме съобщение на сайта на Хади за дадения ден и го накарахме да бяга — точно към нас.

Кларк погледна към Джак.

— Колко, десет минути ли му трябваха да се пречупи?

— Нямаше и толкова. И ето една новина, Тарик: товарният кораб „Лосан“ — и това спряхме. Братът и сестрата са мъртви, а пожарната служба в Нюпорт Нюс разтоварва бутилките за пропан точно в този момент.

Този път Тарик не се сдържа:

— Лъжете!

— За кое? — запита Кларк. — За Хади или за „Лосан“?

— За двете.

— Значи признаваш кой си и че познаваш Емира.

Тарик постави ръце на масата пред себе си и се загледа право напред.

От коридора Динг извика:

— Джон, ела да видиш нещо.

Кларк и Джак намериха Динг и Доминик в голямата спалня. Върху един скрин имаше лаптоп. Динг обясни:

— Намерихме го в нощното шкафче.

След това натисна един клавиш.

След няколко мига лицето на Емира се появи на екрана. Записът беше направен на фона на дивана и стената в хола.

— Казвам се Саиф Рахман Ясин. Известен съм още като Емира и съм командир на Революционния съвет „Умаяд“. Днес ви говоря като благоверен мюсюлманин и скромен слуга и войник на Аллах. Светът вече стана свидетел на отмъщението на Аллах над безбожната нация на Америка…

Кларк натисна бутона и спря видеото.

— Това са последните думи на този кучи син.

Джак запита:

— От коя дата е записът?

— От вчера — отвърна Доминик.

— Исусе.

Последваха Кларк в коридора и се върнаха в трапезарията. Кларк седна на масата, а другите останаха зад него.

— Тарик.

— Какво?

— Искам да ми кажеш къде е Саиф и какво прави. Преди да отговориш, трябва да разбереш едно правило: имаш една възможност за отговор, след което…

Тарик продължи да гледа напред.

— Ще ме убиете? Давайте, не ме е страх от смъртта. Ще ме посрещнат в рая като…

— Няма да те убием, Тарик, но преди края на този час ще искаш да те убием.

Тарик се обърна и изгледа Кларк.

— Не се страхувам.

Кларк го изгледа сериозно, след което, без да сваля очи от Тарик, каза:

— Динг, иди напълни ваната.

Кларк така и не беше разбрал спора дали давенето е мъчение. Всеки, който го е правил или преживял, знаеше, че е мъчение. Но то даваше резултати, чиято валидност можеше да се провери само от изключително добър следовател или чрез събиране на разузнавателна информация. Кларк беше благословен с първото, но нямаше време и ресурси за второто.

Трябваха им само осем минути, една накисната кърпа и точно десет литра вода. Доволен, Кларк се изправи над почти изпадналия в безсъзнание и кашлящ Тарик и се обърна към Динг, който стоеше облегнат на стената на банята със скръстени ръце.

— Извади тапата — нареди Кларк. — Да го почистим и заключим.

— Ти вярваш ли му, Джон?

— Да.

Кларк погледна часовника си.

— Освен това нямаме време.