Жив или мъртъв

79

ДВЕ МИНУТИ ПО-КЪСНО Биъри влезе в кабинета на Хендли.

— Открих една закономерност — обяви той. — Ако пратите информацията в обикновен текст, Хади ще разбере, че има нещо.

Спирането на Рик Бел в последната секунда се дължеше на една нощ, която Гавин Биъри прекара в наблюдение как неговият новонаписан алгоритъм предъвква еднократните пароли на Революционния съвет. Въпреки че буквите в еднократната парола трябва да са произволни и следователно неразбиваеми от никой, който не знае текущия код, Биъри винаги търсеше закономерности там, където, изглежда, ги нямаше. Веднъж беше обяснил на Джак, че това е нещо като проекта за търсене на извънземен интелект — „Там май няма нищо, но щеше да е супер, ако имаше, нали?“. В този случай Биъри откри закономерността в еднократните пароли на Революционния съвет.

— Еднократните пароли са велико нещо и може би най-простата форма на „неразбиваемо“ шифроване в света, въпреки че няма нищо истински неразбиваемо — обясни той, след като Рик Бел се върна. — То всъщност е въпрос на вероятности…

Гренджьр го прекъсна:

— Друг път, Гавин.

— Добре… Е, както разбрахте, Емира или който е измислил всичко това, вероятно се тревожи за хората си на терен. Малко глупаво ще е да носиш еднократните пароли със себе си или да ги качиш на лаптопа си и затова са измислили система за дешифриране, докато си в движение. Отнема време, но е възможно.

— Казвай да чуем — обади се Бел.

— Използват формула, която се нарича метод на средния квадрат. Създадена е от един математик на име Фон Нойман през 1946 г. Всъщност вземаш едно начално число — дължината му не е от значение, стига да е с четен брой цифри, — след това го вдигаш на квадрат, после вземаш средната част на полученото число, и то пак колкото цифри желаеш, и го използваш като ново начално число. Тъй като тези вероятно правят всичко на хартия, ще използват малки числа. Ето…

Биъри взе тефтера от бюрото на Хендли и се захвана да пише:

49 х 49 = 2-4-0-1. Новото начално число е 40.

— Тъй като не можеш да използваш нули, го закръгляш. Та новото число е 41. След това го вдигаш на квадрат и така нататък, докато попълниш мрежата за еднократните пароли.

— И цифрите са случайни? — запита Гренджър.

— Псевдослучайни, но не би могъл да го разбереш, ако не предъвчеш цял куп еднократни пароли. Колкото по-сложна е формулата, толкова по-случайни са числата, но в един момент изчисленията с молив и хартия стават невъзможни.

— И каква формула ползват?

— Месец, ден и година, събрани едно с друго. Например днес е май, 21, 2010 г.

Биъри написа: 5 + 21 + 2010 = 2036

— Трябва да използваме само средните две цифри. Закръгляйки нулата, разбира се.

— И новото начално число е 13 — обади се Хендли.

— Точно така.

— И всичките други еднократни пароли използват същия метод?

— Всички, които имаме от сейфа на Алмази.

— Добра работа, Гавин.

— Благодаря.

Гавин излезе.

— Това момче току-що ни спаси задниците — каза Гренджър.

Тъй като знаеше, че Аллах ще приеме това за липса на вяра, Хади отказваше да вярва в поличби, но близостта на ботаническата градина в Рио до статуята „О Кристо Редентор“, или „Христос Спасителят“, го изнервяше. Издигащ се на 700 метра, на върха на планината Корковадо, загледан към стотиците хиляди квадратни километри джунгла и големи градове, монолитът от несмлян талк и бетон с височина 37 метра и тежест 600 тона представляваше най-известната забележителност на града и напомняше на Хади, че се намира в голяма страна на езичници.

След като се раздели с Ибрахим и останалите, Хади напредна бързо, но първите два часа пътува, стиснал волана с ръце до побеляване, и поглеждаше през двадесет секунди в огледалото за обратно виждане.

Един час след зазоряване стигна в община Серопедика, в далечния източен край на Рио. Тридесет мили на изток се виждаше самият град Рио: петстотин квадратни мили с около двадесет милиона души — почти половината население на Саудитска Арабия в един град. Сао Паулу се оказа още по-голям, но Хади беше кацнал там през нощта и мина по северния му край на път за хотела в Каейрас.

На входа на градината си купи от касиера билет и брошура с карта. Брошурата показваше най-доброто на градината — 350 акра, 7000 вида тропически растения, изследователски лаборатории… Прелисти страниците, докато намери списъка на специфичните места. Птичарникът се намираше в началото на този списък. Хади се ориентира на картата и тръгна. Влагата в този светъл и слънчев ден се оказа непоносима. Далече на изток виждаше черния дим над Сао Паулу, толкова гъст, че над тази част от брега сякаш беше нощ.

По средата на пътя към целта си мина край един магазин за сладолед и погледна през прозореца. Един малък телевизор в ъгъла на магазина беше включен на канала на „Рекърд Нюс“. До лицето на говорителката се показваха снимки от пожара в рафинерията, някои от земята, други от хеликоптера. Говорителката се обърна към друга камера, за да смени темата, и изведнъж на екрана се появи рисунка. Приликата не беше пълна, но достатъчна, за да накара сърцето на Хади да подскочи.

„Не може да бъде — каза си той. — Кой ме е видял?“ Сигурен беше, че няма живи свидетели. Пикапът на охраната на рафинерията, който дойде, докато слагаха зарядите, се намираше твърде далече, за да го видят. Дали не е имало наблюдателни камери? Не, не е това. Ако имаха неговата снимка, щяха да показват нея, а не рисунка.

Остана загледан в телевизора, като очакваше да последват рисунки на Ибрахим, Фаад, Ахмед, но на екрана оставаше само неговата физиономия.

Трябваше да мисли…

Забеляза един магазин за сувенири на отсрещния край. Отиде до него и влезе. Провери дали няма телевизор или радио и като не видя такива, се огледа още веднъж, за да не изглежда, че бърза, после си избра една бейзболна шапка с емблемата на ботаническата градина. Плати за нея в брой, отказа да вземе чанта и излезе, като си сложи шапката и я дръпна надолу до веждите си. Погледна часовника си. Имаше почти седемдесет минути до срещата. Отиде до бетонния корниз около една леха с папрат и седна.

Дали Ибрахим и останалите са чули за рисунката? Ако е така, може да не дойдат. Обсъждали бяха варианти в случай на залавяне или смърт на членове на екипа по време на мисията, но не и това.

Остана така пет минути, загледан в пространството и замислен, след което взе решение. Прелисти брошурата, докато намери онова, което търсеше.

Интернет кафето се намираше в източния край на градината. Плати за половин час и му дадоха един терминал. Седна в кабинката и отвори програмата за сърфиране в интернет. Припомни си адреса на сайта. Днес беше пето число и затова отиде в… bitroup.com.

Когато сайтът се появи на екрана, той влезе в него и отиде в зоната за съобщения. С изненада откри, че в секцията „качени“ го чака един текстов файл. Щракна два пъти върху него — съдържаше два реда двойки цифри и букви. Записа двойките на гърба на брошурата. Общо 344. Затвори сайта и излезе.

За тридесет минути начерта таблицата и за още двадесет разшифрова и провери два пъти съобщението:

„Видях рисунката по телевизията. Подозирам, че се е компрометирал някой от твоя екип. Иди в „Та Лигадо Сайбър кафе“ на улица „Браулио Кордейро“ за инструкции. 14,00 часа. Потвърди, че си получил съобщението с код 9М, 6V, 4U, 4D, 7Z.“

Хади прочете съобщението два пъти. Компрометиран? Зави му се свят. Не беше възможно. Ибрахим или някой от другите го е предал? Защо? В това нямаше смисъл, но съобщението беше истинско. Трябва да изчезне. Погледна часовника си: 11,45. Припряно шифрова посочените двойки цифри и букви, върна се в кафенето, написа отговора в текстов файл и го качи на сайта.

Ибрахим подмина колите на Фаад и Ахмед, когато влезе в паркинга. Намери място, паркира и изключи двигателя. Фаад и Ахмед бяха паркирали един ред пред него, като ги деляха половин дузина коли. През прозореца забеляза Хади, който излезе от главния портал на градината. Бързаше и изглеждаше напрегнат. „Полиция ли има?“ — учуди се Ибрахим. Продължи да гледа, като почти очакваше някакви мъже да погнат Хади, но нищо не се случи. Какво ставаше?

Хади стигна при колата си и се качи в нея.

Ибрахим взе решение. Изчака колата на Хади да тръгне към входа, след което излезе от мястото си и я последва. Забави ход при колата на Ахмед и му махна да го следва. Какво ли е намислил приятелят им?