Жив или мъртъв

84

ХЕНДЛИ И ГРЕНДЖЪР ги чакаха с един джип на летище „Дълес“.

— Къде отиваме? — запита Кларк.

— „Андрюс“. Чака ни един „Гълфстрийм“ — отговори Хендли. — На борда има оборудване и дрехи. Но всичко по реда си: корабът „Лосан“. Ти беше прав, Джак. Онези двамата са имали две дузини самоделни бомби. Според митническата декларация на кораба е имало четиридесет и шест бутилки за пропан, до една дефектни и празни, които се връщат от Сенегал на производителя „Тарки Индъстрис“ от Смитфийлд.

— Е, сега знаем, че не са празни — обади се Кларк.

— Да. Няма да са сигурни до два дни, но екипите за борба с опасни материали предполагат, че във всяка бутилка е имало седемстотин и шестдесет литра амоняк или натриев хипохлорид.

— Белина — каза Джак.

— Да, така изглежда. Обикновена белина. Смесиш ли ги, получаваш газообразен хлор. Ти направи аритметиката, но говорим за най-малко тридесет и пет тона суровина за получаване на хлорен газ. Но са се смесили само седемстотин и шестдесет литра. Ситуацията е овладяна.

— Мамка му! — възкликна Джак. — Тридесет и пет тона. Това какви поражения е можело да направи?

Отговори му Гренджър:

— Много зависи от вятъра, влажността и температурата, но можем да говорим за хиляди мъртви. И други хиляди с изгаряния по кожата и лигавиците, белодробен едем, слепота… Грозна работа.

Хендли каза:

— А сега другото. Чавес и Карузо са хванали Хади.

— Ами останалите от неговата група? — запита Кларк.

— Мъртви са в квартала „Росинха“. Може смъртта им да е причината, но след като Хади проговорил, доста време не е спирал.

— При нас ли е?

— Не, овързали са го като коледна пуйка и са го пуснали в някакъв полицейски участък със закачена бележка. Никога няма да види бразилския затвор отвън.

— Прави сме били за Хади. Дългогодишен куриер е на Революционния съвет и са го вкарали в операцията в „Паулиния“ в последната минута. При последната си куриерска задача — от Чикаго до Вегас и до Сан Франциско — се отбил да се види със стар приятел.

От изражението на Хендли Кларк и Джак разбраха отговора на въпроса си, преди още да го зададат.

— Бъзикаш се, нали?

— Не. Емира е пристигнал със самолет „Дасо Фолкън“ преди около месец. Оттогава живее край Вегас.

— И Хади е знаел къде…

— Да.

— Глупости — обади се Джак. — Има причина той да е тук. „Паулиния“, корабът „Лосан“… Динг е прав. Възелът се разплита.

— Съгласен съм — каза Гренджър. — Затова ще го заловите. Чавес и Карузо вече летят. Ще кацнат около час след вас.

— Значи го залавяме и го оставяме на прага на ФБР, така ли? — запита Кларк.

— Не веднага и не, докато не го поизстискаме.

— Това може да отнеме време.

— Ще видим.

Хендли каза това с усмивка, която Джак можеше да опише единствено като леко злобна.

В базата „Андрюс“ реактивният „Гълфстрийм“ ги чакаше готов, с отворена врата и спусната стълбичка. Джак и Кларк си взеха нещата от задната седалка на автомобила, стиснаха си ръцете с Хендли и Гренджър и се качиха на самолета. Вторият пилот ги посрещна на вратата.

— Сядайте където искате.

Прибра стълбичката, завъртя вратата, за да я затвори, и я заключи.

— Тръгваме към пистата след пет минути и излитаме след десет. Вземете си нещо от хладилника и минибара.

Джак и Кларк отидоха в задната част на салона. На последния ред седалки видяха едно познато лице: доктор Рич Пастермак.

— Гери не ми обясни много — каза той. — Моля ви, кажете ми, че ще летим посред нощ през цялата страна по адски хубава причина.

Кларк се усмихна.

— Нищо не е гарантирано, докторе, но мисля, че си струва да си прекарате времето с нас.

Заради разликата от четири времеви зони и четирите часа и двадесет минути полет самолетът кацна на северното летище в Лас Вегас само двадесет минути след като излетя от базата „Андрюс“. Естествено, Джак разбираше това явление, но човек можеше да си докара главоболие, ако се замисли прекалено много за чудноватата гъвкавост на темпоралния свят.

Когато не дремеха, двамата с Кларк обсъждаха подробно мисията в кораба „Лосан“, говореха за бейзбол и се ровеха в хладилника и минибара. Пастермак седеше на стола си, като от време на време задрямваше, но най-вече гледаше в празното пространство. Джак знаеше, че докторът трябва да мисли за много неща. Загубил беше брат си в онова грозно септемврийско утро и сега, осем години по-късно, летеше през цялата страна, за да се срещне евентуално с човека, който е планирал цялата операция. Но пък и думата „среща“ не подхождаше на случая. Джак не пожелаваше на никого онова, което Пастермак пазеше за Емира. Или почти на никого.

Самолетът спря и двигателите му затихнаха. Джак, Кларк и Пастермак си събраха личните вещи и тръгнаха към вратата. Вторият пилот излезе от кабината, отвори вратата и спусна стълбичката.

— Докторе, искате ли да ви изпратим нещата с кола?

— Не, ще ги чакаме.

На пистата Кларк запита доктора:

— Какви неща?

— Оръдията на моя занаят, господин Кларк.

Пастермак го каза без най-малък намек за усмивка.

Един автобус ги закара до залата и след десет минути всички седяха в миниван „Форд“ на път за „Ранчо Драйв“ на юг. Спряха в паркинга за кратковременен престой „Маккарън“ и намериха място за колата. Джак набра телефона на Доминик, който отговори на второто позвъняване.

— Кацнахте ли? — запита Джак.

— Преди пет минути. Вие къде сте?

— Ще спрем пред изхода за пристигащи.

Чавес и Доминик хвърлиха саковете си в багажника и се качиха в колата. Всички се поздравиха. Чавес каза:

— По дяволите, Джон, не съм мислил, че ще те видя зад волана на такъв женски миниван.

— Задник.

Кларк потегли към шосето.

Пътуването отне само петнадесет минути и не след дълго колата навлезе в новостроящ се богаташки квартал. Като следваше указанията на Чавес, Кларк подмина къщата, без да спира, след което зави на ъгъла и се насочи обратно към входа за квартала. Спря колата при знака стоп и изключи фаровете.

— До изгрева остават към два часа, а ние не знаем какво има вътре, нали, Динг?

— Хади е видял гаража, кухнята и хола. Само това.

— Аларма?

— Не си спомня да е виждал панели за аларма. Знае със сигурност, че Емира има един охранител. Казва се Тарик. Нормален на вид, среден на ръст, с кафява кола, но ръцете му са изгорени. Хади не знае нищо за него.

— Значи със сигурност вътре има двама души — отбеляза Кларк. — Сигурно доста време е минало, откакто Емира си е играл на войници, но нека приемем, че и двамата са кофти типове. Имате ли въпроси?

Никой не каза нищо.

— Влизаме тихо през страничната врата в гаража, а оттам — в кухнята. Два екипа. Някой има ли друго предложение?

— Не — отговори Чавес.

Джак забеляза, че Доминик наклони леко глава и погледна през страничното стъкло.

— Дом? — запита Кларк.

— Добре се справихме заедно. Аз малко се поосрах, но изгладихме нещата, нали?

Динг кимна.

— Готови сме за действие.

— Окей — каза Кларк. — Два екипа. Стандартно прочистване на къща. Трябва да заловим колкото се може повече живи, но първостепенната ни цел е Емира. Най-добре ще е, ако не стреляме изобщо. В този квартал полицията ще дойде за пет минути. Докторе, ще те помоля да останеш тук и да пазиш колата. Ще те викнем, когато сме готови. Ако има място в гаража, вкарваш колата там. Ако не, спираш пред гаража.

Паркираха минивана на края на квартала и изминаха оставащата част от пътя пеша. Месечината светеше в ясното небе и лъхаше студ, какъвто може да има само нощем в пустините.

Кларк поведе групата, отвори портичката и отиде до страничната врата. Ключалката се оказа елементарна и той успя да я отвори за четиридесет секунди. Четиримата се вмъкнаха в гаража един след друг. Доминик, който влезе последен, затвори леко вратата. Гаражът се оказа празен. Нямаше кола. Всички останаха неподвижни цяла минута, като се ослушваха и чакаха очите им да привикнат с тъмнината.

Кларк отиде до вратата към кухнята и хвана дръжката. Погледна назад към другите и кимна. Всички извадиха пистолетите си. Кларк завъртя дръжката, спря, заслуша се и рязко отвори вратата. Двадесет секунди стоя на прага, без да мърда, заслушан за издайническото пиукане на таблото на алармената система. В къщата цареше тишина. Кухнята и килерът се намираха вдясно, а отляво през една арка се виждаше холът.

Кларк прекрачи прага и сви надясно, последван от Джак, Доминик и Чавес, и след това тръгна наляво. Кимна и всички се пръснаха из къщата. От другата страна на кухнята се виждаше отворена врата, а зад нея — коридор. Кларк надникна иззад ъгъла. Три метра вляво от него, иззад друг ъгъл, се появи главата на Динг. Коридорът се простираше надясно от Кларк. Три врати — по една от всяка страна и една в края. Кларк даде знак на Динг и Доминик да се заемат с лявата врата. След като доближиха, Кларк и Джак застанаха до дясната врата. И двата екипа влязоха едновременно и излязоха след десет секунди. Двете стаи се оказаха спални за гости, но бяха празни.

Наредиха се пред вратата в края: Кларк, Джак, Чавес и Карузо. Кларк направи знак: двама по двама, отдясно и отляво. Всички кимнаха. Кларк опита дръжката, после се извърна и кимна. Минаха през вратата, като стъпваха надясно и наляво, с насочени напред пистолети. Кларк вдигна юмрук — знак да спрат — и посочи купчината под одеялата на леглото. След това посочи Чавес и гардероба. Динг го провери и поклати глава.

Кларк отиде до леглото. Джак и Доминик застанаха в края му, а Динг мина от другата страна. Четиримата насочиха пистолетите си към фигурата под завивките. Кларк прибра своя пистолет в кобура и включи фенерчето си, хвана чаршафа и рязко го отметна.

— Мамка му — изруга той.