Жив или мъртъв

47

ДВА ЧАСА СЛЕД ЗАЛЕЗА Кларк вкара хондата на Емблинг в пътя към изоставената плевня. Изключи от скорост, угаси двигателя и остави колата да се спусне по инерция по склона и да влезе в сянката на сградата. Когато спряха, той дръпна ръчната спирачка, Чавес изключи плафона и излязоха навън.

Найджъл не ги беше излъгал за оръжейните си запаси, които съхраняваше в стар куфар в гардероба. Двамата си избраха пистолети „ЗИГ Зауер“ Р226 калибър 9 мм със заглушители. И двамата имаха зад гърба си много часове на стрелбището с този пистолет. По настояване на Емблинг двамата взеха и по една кожена палка, натъпкана с олово.

— Човек никога не знае кога ще прояви милосърдие — каза англичанинът с усмивка.

— Какъв е планът? — запита шепнешком Чавес.

— Вероятно отвън има един пазач, който стои на място или обикаля, и втори вътре. Ще оправим първия, след това ще се заемем с другия, като му дойде времето. Динг, опитай първо с палката. Колкото по-малко тела оставим, толкова по-добре.

— Съгласен съм.

Разделиха се. Кларк тръгна в западна посока през дърветата покрай плевнята, а Чавес — покрай канавката отстрани на главния път.

— На позиция съм — чу глас в слушалката си Кларк.

„Бърз е — помисли Кларк. — Ех, какво нещо е младостта.“

— Стой на място и чакай.

Без да бърза, премина през храсталака, като внимаваше да не вдига шум и се оглеждаше за трудно видими в тъмното ниски клони. След четвърт миля дърветата се разредиха и скоро той се озова в северния край на обръщалото срещу отбивката на пътя за плевнята.

— На позиция съм — прошепна той. — Ти къде си?

— В края на канавката, срещу насипа край пътя.

— Виждам един часови. Седи на градински стол до предната броня на микробуса.

— Какво?

— Седи на градински стол, пуши и гледа към мен.

Който и да беше наел тези охранители, си харчеше парите напразно.

— На бронята вдясно от него има един „Тип 56“.

„Тип 56“ беше китайското копие на АК-47. Не със същото качество, но определено достатъчно неприятен.

Чавес се обади:

— Виждам включена лампа на долния етаж, от моята страна.

— Тук е тъмно. Никакви движения. Тръгвай, когато си готов.

— Разбрано.

Макар да знаеше, че Динг идва, Кларк го забеляза чак на три метра от задната броня на микробуса. Девизът на предишната група на Чавес беше „нинджите владеят нощта“. Динг все още я владееше.

Чавес стигна до бронята, надникна край задния калник, след това клекна и зачака.

— Нищо — прошепна Кларк след минута.

В отговор получи двойно щракане в слушалките.

Чавес се върна назад, заобиколи микробуса и се загуби от погледа на Кларк. След десет секунди изникна зад седналия часови. Ръката му се изправи, а после се спусна рядко. Часовият се свлече напред и се облегна на решетката на колата. Чавес го изправи обратно на стола и смачка падналата му цигара.

— Готов съм.

— Ясно. Тръгвам.

Срещнаха се в сенките до южната страна на къщата. Верандата и предната врата се намираха вляво. Кларк поведе и двамата стигнаха до входа към верандата. Вътрешната врата стоеше отворена, но комарникът беше затворен. Двамата се качиха на верандата и застанаха от двете страни на вратата. От вътрешността на къщата се чуваха слабо звуци от телевизор. Кларк, който се намираше от страната на резето, протегна ръка и го провери. Заключено. Бръкна в задния си джоб, отвори с палец ножчето си и внимателно постави върха в мрежата, след което натисна острието надолу, докато направи двадесетсантиметров разрез. Затвори ножа и го върна в джоба си, а после бръкна през процепа и намери онова, което търсеше. Чу се леко щракане. После извади ръката си и остана неподвижен цяла минута.

Кларк кимна и Чавес отговори със същото, после мина странично пред вратата, като зае позиция зад Кларк, който посегна и натисна дръжката на вратата. Отвори я два-три сантиметра, спря и после опита още толкова. Независимо колко стари и в какво състояние са, комарниците обикновено скърцаха. Може би защото са изложени на стихиите.

Тази врата не ги разочарова. По средата пантите изскърцаха. Кларк замръзна. Чавес пристъпи напред, за да погледне под протегнатата му ръка в къщата. Отдръпна се и даде сигнал, че е чисто. Бавно, сантиметър по сантиметър Кларк отвори вратата докрай. Влезе с вдигнат пистолет. Чавес пое вратата, мина през нея и леко я затвори зад себе си, като тя пак изскърца леко.

Озоваха се в кухня. Дървени плотове, шкафове и мивка вляво, и кръгла маса в средата. Сводеста врата отдясно водеше към друга стая. Чавес я провери и вдигна палец. Минаха през нея и влязоха в хол. Отдясно стълбище водеше към втория етаж. Напред имаше къс коридор. Оттук се чуваха звуците от телевизора. Двамата застанаха до стените, влязоха в коридора и бавно, като пристъпваха и спираха, стигнаха на три метра от една отворена врата. Вътре Кларк виждаше отблясъци по стените от синьосивкавата светлина на екрана.

Кларк доближи касата на вратата. Кимна на Динг, който се промъкна покрай дясната стена, докато можеше да надникне под ъгъл през вратата. Отстъпи и даде сигнал. Двама мъже на столове. Единият до вратата е въоръжен. Кларк отвърна с жест: „Аз ще се заема с него. Ти почисти.“

Чавес кимна.

Кларк прехвърли пистолета в лявата си ръка и измъкна палката от колана. С рязко движение се наведе през касата, видя целта и удари мъжа по слепоочието. Онзи още не беше паднал, когато Чавес се озова в стаята с вдигнат пистолет. Спря. Свъси вежди. Повика Кларк с пръст и той влезе.

Техният човек спеше.

Чавес го събуди с леко почукване с цевта на пистолета по носа. Докато онзи мигаше, Чавес запита:

— Английски?

Мъжът се притисна назад на стола си.

— Английски? — повтори Чавес.

— Да, говоря английски.

Кларк каза:

— Погрижи се този и господин Градински стол да не действат. Аз ще го поема.

Чавес събори охранителя на пода, хвана го за китката и го повлече през коридора към хола, а после излезе навън.

— Как се казваш? — запита Кларк своя домакин. Не получи отговор.

— Ако не ми кажеш името си, ни чака дълга и грозна нощ. Да започнем с малкото ти име. Нищо лошо не искам.

— Абас.

Кларк дръпна празния стол на охранителя, завъртя го и седна така, че коленете му опряха в коленете на мъжа.

Комарникът се отвори и се затръшна шумно. Чавес влезе с първия часови на рамо. Безцеремонно го хвърли до другия.

— Намерих лепяща лента в колата — каза той и се зае за работа. След като привърши, дойде при Кларк.

— Хайде да започнем правилно — каза Кларк на Абас. — Нали разбираш какво ти казвам?

— Да.

— Не мисля, че се казваш Абас. Моят приятел ще огледа къщата ти за неща с име. Ако името не е Абас, ще започнем да ти причиняваме болка.

— Казвам се Обаид. Обаид Масуд.

— Добре.

Кларк кимна на Динг, който стана и започна да тършува.

— Искаш ли да промениш отговора си, докато все още има време?

— Казвам се Обаид Масуд. Вие кои сте?

— Зависи как ще ми отговориш на въпросите. Ако сътрудничиш сме приятели. Ако ли не… Кажи ми за охраната си. Защо според теб са ти нужни?

Масуд сви рамене.

— Виж, според мен ти явно не се криеш от полицията или армията, защото те щяха вече да са тук, което ме кара да мисля, че си се събрал с лоша компания. Може би някой, за когото си работил?

Чавес се появи отново. Кимна.

— Казва истината.

— Някой, за когото си работил? — повтори Кларк.

— Може би.

— Революционният съвет „Умаяд“?

— Не.

— Гледаш ли бейзбол?

Масуд вдигна вежди.

— Гледал съм.

— Ще те лишим от втори страйк — каза Кларк. — Още една лъжа и те прострелвам в стъпалото. Питал ли си се как те намерихме?

— Тайниците?

— Точно така. И откъде според теб ги знаем?

— Ясно.

— Според мен не ти е ясно. Ние те намерихме. И те могат да те намерят.

— Вие сте американци.

— Вярно е. Ти трябва да решиш дали ни мразиш повече, отколкото се боиш от тях. Защото ако не получим отговори, ще те закараме в Хаятабад и ще те изхвърлим от колата.

Това привлече вниманието на Масуд.

— Не го правете.

— Убеди ме да не го правя.

— Работех за ДМР. Аз… премествах хора. Преселвах ги.

— Като пътнически агент на черния пазар ли? — отбеляза Чавес.

— Да, може да се каже. Преди осем месеца ме потърсиха. — Кой?

— Не го познавам и не съм го виждал оттогава.

— Но са от Революционния съвет, нали?

— Това го разбрах после. Предложи ми доста пари да придвижа някакъв човек.

— Колко пари?

— Двеста хиляди щатски долара.

— Срещал ли си този човек?

— Не.

— Какво точно прави за онези?

— Паспорти, документи, частни самолети. Уреждане на плащания на когото трябва в митниците и в емиграционния отдел. Пет месеца ми трябваха, за да уредя всичко. Онези имаха много прецизни искания и ме караха да проверявам два или три пъти всяко нещо.

— Кога им предаде всичко?

— Преди два месеца.

Чавес се обади:

— Всичко ли им даде?

— Какво имате предвид?

— Запази ли копия?

— Документи ли?

Кларк се тросна:

— Всякакви копия, Обаид.

— Има един харддиск.

— Тук ли е?

Масуд кимна.

— Залепен е с тиксо отдолу на мивката в кухнята, в найлонов плик.

Чавес тръгна към вратата. Върна се след минута с найлонов плик в ръка. В плика имаше диск с размерите на тесте карти.

— Осем гигабайта — каза той.

— На английски, Динг.

— Много място за данни.

Вдигна плика и го показа на Масуд.

— Всичко, което си правил за тях, е тук, така ли?

— Да. Сканиране на документи, електронна поща… всичко. Можете ли да ме измъкнете? От страната?

— Може да ни трябва време — отговори Кларк, — но ще го направим. Дотогава ще те крием. Стани.

Масуд се подчини. Кларк го потупа по рамото.

— Добре дошъл в отбора на добрите.

Побутна Масуд към вратата. Динг стисна Кларк за лакътя.

— Може ли една минутка?

— Върви, Обаид. Чакай ни там.

Чавес каза:

— Ти при Найджъл ли мислиш да го скриеш?

— Да.

— Вероятността някой да го открие е голяма. Тогава край с Найджъл и хлапето.

— Имаш ли по-добра идея?

Чавес млъкна.

— Имаме диска. Защо не го оставим и…

Чавес наклони глава, за да погледне над рамото на Кларк.

— Мамка му.

В другата стая се чу шум от тичащи крака.

— Чу ли! По дяволите!

Чавес се спусна към вратата, мина през хола и влетя в кухнята в мига, когато комарникът се затвори с трясък.

— Ах, мамка му!

Стигна почти до комарника, но спря, след като се чу трясък от пистолет. Клекна и се върна в хола. Кларк вече стоеше там и надничаше над перваза на прозореца. Отпред два фара осветяваха земята. В един от лъчите се виждаше проснатото тяло на Масуд. От колата излезе една фигура с пистолет в ръка, приближи го, клекна и изстреля два куршума в главата му, а после стана и се върна към фаровете. Вратата се затръшна и чакълът под гумите изхруска.

Стана тихо.

— Какво стана, по дяволите? — прошепна Чавес.

— Дойдоха му гостите, от които се боеше.

— А ние?

— Сигурно са сметнали, че бяга от тях. Да се махаме, преди да премислят.