Жив или мъртъв

58

ЗА ПЛАНОВЕТЕ на Емира и Революционния съвет съдеха по три неща: почти безполезни стари прехванати имейли, освен обявата за раждането, която, изглежда, накара всяка клетка на Съвета да пази радиомълчание, както и някои премествания на фигури върху шахматната дъска — Хади, куриер и ново лице в играта; а също и флашката, която Чавес неволно взе от един от терористите в посолството в Триполи. До момента информацията, че Революционният съвет използва стеганография, не им помагаше с нищо освен стотици гигабайта снимки от разни сайтове с дати отпреди осем години. Да намериш съобщение от пет килобайта в двеста хиляди пъти по-голяма снимка с формат JPEG не само отнемаше време, а и направо плашеше.

Петата и най-обещаваща улика се намери случайно — заради нечий пръст, задържал бутона на фотоапарата няколко секунди повече от предвиденото.

От двете дузини снимки, които Джак направи на Хади в Чикаго, три ставаха — показваха лицето на куриера в профил или в полупрофил с достатъчно добра светлина. Оказа се, че не лицето на Хади заинтересова Колежа, а дланите му. Джак знаеше, че в разузнаването невинаги е важно да намериш онова, което търсиш, а да видиш какво имаш пред себе си.

— Тази тук — каза Джак и докосна бутона за преминаване напред. На екрана в заседателната зала се появи следващата снимка. На нея се виждаше как Хади се качва на бордюра, за да отиде към вратата, като в същото време се отмества, за да заобиколи един човек. В долния край на снимката, почти незабележима в сянката, ръката на Хади стискаше ръката на непознатия, в която се виждаше неразпознаваем предмет.

— Подаване с разминаване — каза Кларк, като се приближи. — Чисто изпълнение.

— Добра снимка, Джак — каза Хендли.

— Благодаря, шефе, но става дума за най-обикновен тъп късмет.

— Няма такова нещо, тапо — обади се Чавес. — Късметът си е късмет. Гледай да не го пропускаш.

— И какво, имаме второ лице — възкликна Сам Гренджър. — Каква е ползата?

— Никаква. Не сама по себе си — отговори Джак. — Но може да ни отведе някъде.

Натисна отново бутона.

— Ето куфара, увеличен и изчистен образ. Накарах Гавин да си поиграе с „фотошоп“. Погледнете горния десен ъгъл — навитото бяло квадратче.

Джак отново натисна бутона за следващата снимка и белият квадрат се уголеми и образът стана по-ясен.

— Това е етикет за получаване на багажа.

— Мамка му — промърмори Брайън Карузо. — Страшно нещо са компютрите.

Хендли се обърна към Доминик:

— Специален агент Карузо, това може да е работа за теб.

— Заемам се, шефе.

Въоръжен с номера за получаване, приблизителен срок от време и значка на служител от ФБР, Доминик се върна след по-малко от час с едно име: Агонг Найоан, вицеконсул по икономическите въпроси в генералното консулство на Република Индонезия в Сан Франциско.

— За него няма нищо — каза Доминик. — Полет от Ванкувър до Чикаго и до Сан Франциско в същия ден както Хади. Полицията от Сан Франциско го е проучвала преди няколко години. Нищо не са открили. Няма известни връзки с екстремисти, политически е умерен, без престъпно минало…

— Това е според Джакарта — прекъсна го Гренджър. — Или просто добре се прикрива. Хванахме го да подава пратка на известен куриер на Революционния съвет. Някой някъде е объркал проверката на миналото му.

С население от почти двеста милиона мюсюлмани Индонезия според много разузнавания от Запад и от други части на планетата бързо се превръщаше в централния район за вербуване на хора за екстремистки терористични групи, от които най-мощните — „Джемаа Исламия“, Фронтът на защитниците на исляма (ФЗИ), „Дарул Ислам“ и „Лакар Джихад“ — не само имаха оперативни и финансови връзки с Революционния съвет на Емира, но и симпатизанти на всяко ниво в правителството на Джакарта. Джак не се изненада от тези склонности на Агонг Найоан, служител в консулството на Индонезия, но фактът, че Найоан е решил да помага на куриер на Революционния съвет, означаваше, че си имат работа с нещо съвсем различно.

— Нещо голямо ще да е накарало Найоан да влезе в играта — отбеляза Джак. — Ако го хванат, вероятно от нас ще получи само черен печат.

Този печат представляваше бюрократична форма на израза „вече не си добре дошъл“. Изпъждане.

— Но Джакарта е различно нещо. Там същият печат означава, че на онзи му се пише много лошо.

Индонезийската Агенция за координиране на помощта за укрепване на националната сигурност, или ИАКПУНС, имаше широките и обезпокоително неясни права да открива и елиминира заплахите за републиката, което пък означаваше малко ограничения и надзор. Ако бъде изгонен от Съединените щати с обвинението за подпомагане на Революционния съвет, Найоан можеше да се надява най-много на тъмна дупка в затвора „Ципинанг“ и доста години за размисъл над престъпленията си. Правителството в Джакарта опитваше през последните години да излезе от икономическата сянка на Китай и да се предложи на Запада като пазарен балансьор. Трудна задача за страна с репутацията на развъдник на терористи.

— Как мислите? — запита Хендли, като погледна Кларк.

— Да го проследим обратно — каза Кларк. — Знаем, че Хади е заминал за Лас Вегас и може би оттам пътува за другаде. Знаем къде е Найоан и откъде идва. Можем да го следим и да видим къде ще ни отведе.

Хендли обмисли думите му и погледна Гренджър, който кимна.

— Ти и Чавес — каза Гренджър. — Започнете от Сан Франциско, след това идете във Ванкувър. Направете му дисекция.

— А Джак? — предложи Кларк. — Тази операция е добра за него като за начало.

Хендли и Гренджър се спогледаха още веднъж. Шефът погледна Чавес и братята Карузо.

— Господа, може ли да останем сами за няколко минути?

След като тримата излязоха, Хендли запита Джак:

— Сигурен ли си, че искаш това?

— Да, шефе.

— Кажи ни защо — запита Гренджър.

— Аз вече…

— Пак ни кажи.

— Мисля, че мога да правя нещо полезно…

— Ти вършиш полезни неща и сега. Освен това не рискуваме да те изгорим, да станем причина за убийството на сина на бившия президент. Ти си лице, Джак.

— Обикновено лице. На едната си ръка мога да преброя колко пъти са ме разпознали през последните две години. Изгубят ли ме от поглед, ме забравят. Двамата с Джон вече сме водили този разговор. И нямам някакви страхотни представи за теренната работа.

Хендли погледна Кларк и разпери ръце.

— Или е добър актьор, или казва истината.

Джак се усмихна.

— Вижте, в най-лошия случай ще видя как е от онази страна и ще стана по-добър аналитик, нали така? Всички печелят.

— Добре, в екипа си. Но внимавай с обноските. Този път никакво боцкане на разни хора с игли, ясно ли е?

Джак кимна.

— Ясно.

— Джон, какво е положението с Дрискол?

— Говорих с него сутринта, поразучих нещата. Мисля, разбира, че онези му искат главата. Но не се предава — по-добър е от мнозина. Обича си работата. Според мен ако има възможност да се измъкне и пак да прави същото, ще се съгласи. А какво става от твоя страна?

— Мисля, че имаме достатъчно конски сили да накараме прокурора да се отдръпне малко и да запазим Дрискол в строя. Когато се върнеш от Чикаго, иди да поговориш с него.

Кларк кимна.

— Викни останалите, Сам.

Когато Чавес и братята Карузо влязоха, Брайън каза:

— Мисля, че сега, когато най-после се захващаме сериозно с тия дивотии… Революционният съвет е очистил онзи кучи син Дирар с основание. Искате ли да идем до Триполи, за да разтърсим пак дървото?

— Какво очакваш да падне от него? — запита Гренджър.

Доминик отговори:

— Дирар е очистен от Революционния съвет или от негова помощна организация. Както и да е, ще разберем кой го е сторил и ще открием още едно късче от картинката — начини за връзка, за финансиране… Кой знае?

Хендли кимна.

— Подгответе си документите и накарайте отдела за командировките да разработи маршрута. Потърсете контакт в Триполи — може би човек от посолството, с когото няма проблем да си поговорите. Вижте дали не можем да дадем повече информация на Брайън и Доминик — Джак, може би за новата система, по която двамата с Гавин работите?

— Може, шефе.

Хендли стана и огледа всички на масата.

— Добре, господа, вършете си работата. Трябва да намерим нещо, за което да се захванем и да го превърнем в предимство.

Хади знаеше, че всеки ще има нужда от собствена стая в мотел, на час път с кола от съоръжението, и никой не биваше да е разточителен, за да не породи любопитство по време на десет — до четиринадесетдневния си престой. Чужденците, които идват в нова страна в търсене на работа, нямат достатъчно пари за изискани хотели и въпреки че е логично приятелите да остават заедно при подобно пътуване, четирима мъже с вид на араби в едно и също място може да предизвикат интереса на местните правораздавателни органи.

Двузвездни хотели в Сао Паулу имаше много и Хади не се тревожеше за това, но за първи път работеше на терен и не искаше да оставя нищо на случайността — нали така работиха и за прикритията си.

Всеки един беше учил или знаеше достатъчно за този вид промишленост и пристигането им и запитванията за работа нямаше да привлекат внимание или поне не за краткото време, което планираха да прекарат тук. Новото преимущество на Бразилия доведе до наплив на работници, много от които идваха от Близкия изток, уморени от изтощителната и опасна работа и заплатите, които ги държаха на границата на бедността. Хади смяташе, че ако не правят нищо, с което да се отличават от останалите, никой нямаше да забележи още четирима араби, които си търсят работа.

Трудното се състоеше в събирането на информация. Трябваше да проучат много километри железопътни линии и стотици вагони, да разучават разписания и маршрути и да изследват топографски особености и инфраструктура. Самото съоръжение, което съвсем не беше непробиваемо, имаше охрана и предварителните проучвания на Ибрахим показваха, че охраната редовно тренира заедно с военните и полицията, а те поддържаха сили за бързо реагиране. Разбира се, тези сили щяха да са полезни само до определен момент. Ако той и останалите си направят плановете добре и ако останат твърди под ръката на Аллах, нищо няма да ги спре.