Жив или мъртъв

85

КЕРСЕН КАСЕКЕ излезе от къщата си в четири сутринта, отиде с колата до една денонощна бензиностанция през две преки и си купи голяма чаша кафе. Той все още не можеше да разбере дали кафето е харам — забранено за мюсюлмани, и докато намери отговора, щеше да задоволява тази своя слабост. В края на краищата друга нямаше. Не пушеше и не пиеше, нито пък позволяваше на очите си да спират твърде дълго върху относително разголените тукашни жени.

Качи се в колата и отиде до конгрегационната черква „Открито сърце“. По обикновено спокойните улици на града сега цареше особена тишина. От обед валеше и единствените хора по улиците бяха онези, които нямаха друг избор: работниците от първа смяна, шофьори на камиони за зареждане на магазини, полицаи… Не срещна такива, което означаваше, че Аллах е с него.

Обиколи черквата веднъж, след това спря две преки от нея в паркинга на магазина за видеокасети, после метна раницата на рамо и излезе. По навик не отиде направо в черквата, а пое по обиколен маршрут. Накрая, доволен, че не го следят, Касеке прекоси моравата пред черквата, спря до живия плет при стълбите на входа и коленичи.

От раницата си извади първата мина. Официално позната под името М18А1 и разговорно като „Клеймор“, тя се използваше за противопехотно оръжие и ограничаване на достъпа. Оформена като изпъкнал правоъгълник, тя имаше просто устройство: слой пластичен експлозив С4 под 700 стоманени лагерни сачми, всяка с размер на сачма за глиган № 4, разположени в смола. При детониране експлозивът изхвърля седемстотинте сачми със скорост 1200 метра в секунда. Според инструкциите и обучението предишната нощ Касеке беше свалил външния корпус на мината и внимателно поръси двеста грама отрова за плъхове на прах сред сачмите. Активната съставка на отровата. „Дифетиалон“, с противосъсирващо действие, нямаше да позволи и най-малките рани да се съсирят. Палестинските му братя бяха използвали тази тактика с голям успех в ивицата Газа и в Западното крайбрежие. Израелците скоро се досетиха какво става, но през краткия начален период мнозина умираха от загуба на кръв от иначе нищожни ранички. Тъй като не са виждали подобни неща, тукашните медици щяха да изпитат същия ужас и объркване.

След като се увери, че отровата е равномерно разпределена, Касеке я беше уплътнил с тънък слой восък за свещи, остави го да се втвърди и сглоби мината. Според наръчника трябваше да използва хартиени кърпички с напръскано по тях лепило за плат, но той знаеше, че восъкът върши същата работа. След това беше проверил всяко винтче, а после и дали правилно е сглобил корпуса на мината. В наръчника и това се споменаваше изрично: ако външният корпус е сглобен неправилно, е възможно отклоняване на ударната вълна. Тази инструкция той спази дословно.

Сега Касеке изтегли крачетата тип „ножица“. След това се погрижи надписът „предната страна към врага“ да сочи към входа на черквата, която след няколко часа щеше да е претъпкана, и заби крачетата в меката пръст сред живия плет. Легна по корем, изпълзя през храстите, обърна се и се вгледа през отворения мерник в горната страна на мината.

Добре. Идеално място. Взривът щеше да обхване не само входа и стълбите, но и част от тротоара.

Провери часовника на мината и го сравни със своя. Синхронизирани бяха. Касеке настрои хронометъра, натисна бутона „старт“ и изчака да се отброят няколко секунди, след което стана и си отиде.

Както обикновено през почивните дни, Ханк Алви се събуди рано в неделя сутринта и тихо измъкна трите деца от леглото, нахрани ги с овесена каша и гофрети с конфитюр от боровинки, след което ги настани пред телевизора с почти изключен звук, за да гледат рисувани филмчета. Дъждовните облаци от предишната вечер бяха оставили след себе си яркосиньо небе. През прозорците на хола струеше слънчева светлина и огряваше дъбовия паркет, на който седяха запленените от телевизора деца.

Малко преди седем приготви филия от квасен хляб и кафе за Кати и я събуди за закуска в леглото. Магазинът за гуми, в който беше управител, не работеше в неделя и само през този ден можеше да отмени жена си от онова, което иначе щеше да е пълна работна седмица. Тя често го уверяваше, че грижата за децата, за да може да спи час повече, е много романтична и секси и през повечето неделни вечери, след като децата си лягаха, му показваше точно колко цени жеста.

Но Ханк си каза, че това е за после, и наля кафето, което стоеше на подноса до току-що намазаната с масло филия. Повечето сутрини успяваше почти да стигне леглото, преди Кати да се обърне и да му се усмихне сънено. И сега направи така.

— Какво има за закуска? — запита тя усмихната.

— Познай.

— А, любимото ми.

Тя седна в леглото и нагласи възглавниците зад гърба си.

— Какво направи с децата, заключи ли ги в гардероба?

— Гледат Йо Габа Габа! Според мен Джереми е влюбен във Фуфа.

Кати отхапа от филията.

— Кой е това?

— Ами розовото цвете-мехур.

— Аха. Ще ходим ли на черква?

— Трябва. Пропуснахме две недели. Можем да идем в девет, а после да заведем децата в парка.

— Добре. Ще се направя красива.

— Готова си — каза Ханк и тръгна към вратата. — Сега ще пусна децата от гардероба.

Кати слезе по стълбите, облечена, сресана и гримирана още преди Ханк да стане готов с обувките. Най-големият им син, Джон, си ги връзваше сам, но Аманда и Джереми не можеха и затова Ханк се зае с едното дете, а Кати с другото, след което се изправиха и се заеха да търсят палтата си и ключовете от колата, после заключиха задната врата.

— Закъсняваме — викна Кати.

Ханк погледна часовника си.

— Още не е без петнадесет. Ще стигнем за пет минути. Добре, деца, да тръгваме…

Всички излязоха.

Половин пряка северозападно от черквата Касеке седеше на пейка на автобусна спирка и пиеше третата чаша кафе за деня. От този ъгъл виждаше идеално стълбите. Ето, вратата се отвори и хората заизлизаха. Касеке погледна часовника си: 8,48. Сега от пътеката, която обикаляше черквата и стигаше до паркинга отзад, идваха богомолците за службата в девет. Групата водеше младо семейство с три деца, две момчета и момиче, които се държаха за ръце и подтичваха пред родителите си. Касеке стисна очи и помоли Аллах да му даде сили. Имаше нужда. А децата, каквито са малки, щяха да умрат мигновено, толкова бързо, че дори няма да усетят болката.

Пристигащата група стигна края на пътеката, където започваше площадката около стълбите.

Касеке погледна часовника си. Оставаше по-малко от минута.

Седнал на сто метра от мината, той не виждаше, че планът му се проваля, и едва по-късно заловилите го полицаи щяха да му обяснят как се е издънил.

През последните пет часа мината престоя на дъжда и после на утринното слънце и восъкът, с който Касеке закрепи отровата за плъхове към сачмите, се напука заедно с придържащата ги смола. Това само по себе си нямаше да попречи на работата на мината, но Касеке не знаеше, че точно тази мина и още осем други бяха над двадесетгодишни и че последните осем години прекараха неправилно съхранявани в дървени сандъци, влажни пещери и заровени в опечената от слънцето почва на провинция Нангархар в Афганистан.

С напукването на восъка в корпуса смолата, отдавна преминала срока си на годност и станала крехка като бисквита, също се напука, но само няколко милиметра. Това се оказа достатъчно, за да разхлаби гнездата, в които почиваха четиринадесет сачми. С метално почукване, което никой на стълбите на черквата не можеше да чуе през шума от разговорите, четиринадесетте сачми изпаднаха от местата си и се спряха в долната част на мината. Това също нямаше да попречи на работата й, ако не бяха десетте часа дъжд, валял още от предния следобед, но забитите в разкаляната земя крачка поддадоха под тежестта на изпадналите сачми. В 8,49,36, двадесет и четири секунди преди детонацията, внимателно прицелената мина на Касеке се наклони напред и легна под ъгъл от 45 градуса, като половината й предна част сочеше земята, а другата — бетона.

Когато се събудеше по-късно през деня в болницата, първата мисъл на Кати Алви щеше да е, че съпругът й е мъртъв, а децата май са живи, след което щеше да осъзнае, че това всичко е въпрос на чист късмет.

Докато мината на Касеке се накланяше напред, семейство Алви се качи на предните стъпала заедно с дузина други закъснели и тръгна нагоре. Ханк вървеше най-близо до живия плет край стълбите, Джош и Аманда се качваха от лявата му страна, а Кати ги следваше с Джереми, стиснал дланта на майка си.

По-късно свидетели щяха да опишат експлозията като свистене, последвано от адска градушка. Кати не видя и не чу тези неща, но по някаква причина точно когато мината избухна, тя гледаше към Ханк. От седемстотинте сачми в мината около четиристотин се забиха в пръстта, като направиха кратер в лехата и откъртиха около метър от бетона. Останалите сачми се изстреляха в бетона, забивайки се в стъпала и прасци, трошейки кости и откъсвайки месо, или отскочиха и полетяха към стълбите под различни ъгли и с различни траектории. Онези, които нямаха късмет, загинаха на място или получиха ужасяващи наранявания на крайниците. Ханк Алви, чието тяло предпази най-големия им син и дъщеря им, получи сачма под лявата челюст, която разсече главата му на три части. Кати видя това, но не можа да реагира, да хване някое от децата или да предпази Джереми с тялото си. Оказа се, че не е трябвало да прави нищо такова.

Кати застана, като примигваше, а ушите й пищяха и мозъкът й отказваше да регистрира касапницата около нея. От двете й страни Джон, Джереми и Аманда също така стояха вцепенени, но се овладяха бързо и сълзите им потекоха. По стъпалата се лееше кръв, имаше ръце и крака, както и неразпознаваеми парчета от… кого? Тя не можеше да разпознае никого. По бетона лежаха дузини хора. Някои не се движеха, а други се гърчеха от болка или опитваха да пълзят към останалите, като движеха устни, но без да издават звук.

След това ушите й заработиха и Кати дочу писъците. И сирените.