Хайде всички да убием Констанс

Единайсета глава

Карайки към подножието, Кръмли успяваше да взема завой след завой с таратайката си без да ни стоварва в пропастта. По пътя в гърлото ми сякаш заседна буца.

— Не казвай нищо — изгледа ме крадешком той. — Не искам да чувам.

Преглътнах с мъка.

— Три пожара и едно земетресение. И още предстоят!

— Е, сега вече го прекали! — Кръмли наби спирачките. — Нали ти казах да си траеш. Естествено, че ни предстои бедствие — Ратиган! Тя ще разкаже играта на всички ни! Слизай сега и върви пеш!

— Страх ме е от височини.

— Добре, тогава си затваряй устата!

Продължихме надолу под двайсет хиляди левги тишина. Вече в града, сред уличния трафик, аз започнах да преглеждам вестниците един след друг.

— Да пукна, ако знам защо ни накара да ги вземем — казах.

— Защо, какво пише?

— Нищо. Дупка. Пълно капо.

— Дай да видя — дръпна ги от ръката ми той, хвърляйки по едно око към пътя. Навън започваше да вали. — „Емили Стар, починала на двайсет и пет“ — прочете.

— Внимавай! — извиках, когато насмалко не се качихме на бордюра.

Той разгърна друг вестник.

— „Корин Кели се развежда с Фон Щернберг“.

Метна го зад себе си и взе следващия.

— „Ребека Стандиш в болница. Състоянието й се влошава“.

И този полетя зад гърба му, а аз му подадох още един.

— „Женевиев Карлос се омъжва за сина на Голдуин“. Е, и какво?

Накрая всички вестници се озоваха на задната седалка.

— Той каза, че не бил съвсем изкукал. Какво мислиш?

— Явно пропускаме нещо — отвърнах, преглеждайки страниците. — Не би ги пазил просто ей така.

— Защо не? Откачалки колкото щеш, събират какви ли не боклуци.

— Но защо Констанс ще… — Аз млъкнах. — Я чакай малко.

— Чакам — Кръмли стисна кормилото.

— Вътре, на светската страница. Голяма снимка. Констанс, двайсет години по-млада, заедно с оня тип там горе, мумията. Той също е по-млад, дори има месо по костите и не изглежда зле. От едната им страна е Марти Кърбс, помощник на режисьора Луис Б. Майер, а от другата — Карлота Калифия, известен астролог!

— Която посъветвала Констанс да се омъжи горе на Маунт Лоу. Астроложката предсказва и нашето момиче се хвърля смело. Намери сега страницата с некролозите.

— С некро…?

— Намери я! Какво виждаш?

— Мили боже! Дневният хороскоп, съставен от Кралица Калифия!

— А прогнозата? Умерена? Благоприятна? Добър ден да засадиш градина или да се омъжиш за лапнишаран? Чети, де!

— „Щастлив ден, щастлива седмица. Приемайте всякакви предложения, малки и големи“. Е, и сега какво?

— Трябва да открием Калифия.

— Защо?

— Не забравяй, и нейното име също е оградено. Може да нямаме много време, преди да я сполети беда. Какво според теб означава червеното кръстче, ако не смърт и погребение?

— Да — рекох аз, — но ето че господин Тутанкамон още не е гушнал китката, а и неговото име е оградено и с кръстче.

— Но чувства, че някой скоро ще му разкаже играта.

— Кой, Констанс? Тази малка креслива сврака?

— Добре де, старецът е жив. Но това не значи, че Калифия е в безопасност. Той не ни каза много, затова не пречи да проверим какво знае тя. Трябва ни само адресът.

— Адресът, казваш. Ей — плесна се той по челото и рязко спря до тротоара. — Как не ни е дошло наум досега — нито на нас, нито на Констанс. Разбира се, че има откъде да го научим. От „Жълтите страници“! Ама че сме глупаци!

Кръмли прекоси улицата, влезе в една телефонна кабина и запрелиства опърпания брой на „Жълти страници“. Откъсна един лист и бързо се върна в колата.

— Номерът е стар, не ни върши работа. Но адресът може да е верен.

Той ръгна листа в лицето ми и аз прочетох: „КРАЛИЦА КАЛИФИЯ. Хиромантия. Френология. Астрология. Египетска некрология. Животът ви е в моите ръце. Заповядайте.“

Следваше местонахождението на повелителката на звездите.

— Е — каза Кръмли, зачервен като рак. — Констанс ни насочи към египетското изкопаемо, а изкопаемото ни назова пророчицата, която пък ги е сватосала!

— Още не сме сигурни, че е така!

— Не сме сигурни, друг път. Още сега отиваме да проверим.

Той включи на скорост и ние потеглихме бързо, за да проверим.