Хайде всички да убием Констанс

Осемнайсета глава

Върнахме се до къщата на Ратиган и застанахме на брега. Беше привечер и тя все още светеше цялата, а акордите на Гершуин неуморимо се пренасяха ту в Манхатън, ту в Париж.

— Бас държа, че като е умрял са го погребали в пианото му — каза Кръмли.

Извадихме втората Книга на Мъртвите, личния тефтер на Констанс, в който повечето имена вече бяха преминали в отвъдното. За сетен път го прелистихме страница по страница, с нарастващо усещане за тленност.

На страница 30 стигнахме до буква Р.

Името на загиналия й съпруг, Кларънс Ратиган, си беше все там, със замлъкналия телефон и червения християнски кръст.

— По дяволите. Дай да погледнем пак това на Калифия.

Отгърнахме назад и то се вторачи в нас, дебело подчертано и също с разпятие.

— Което означава, че…?

— Че който и да е подхвърлил книжката, първо е означил имената на хората, сложил им е кръстчета, а после е почнал да ги избива. Поне така изглежда. Вече взех да се изчерпвам откъм идеи.

— Или е разчитал, че щом Констанс види означените имена, още докато са живи, ще изпадне в паника и ще тръгне да ги обикаля, като пътьом, без да иска ги погубва с виковете си. Дай да видим и другите. Отвори на „Света Вибиана“.

Кръмли намери телефона на отеца и изпъшка.

— Пак червено кръстче.

— Но той си е жив и здрав. Да пукна ако разбирам нещо.

Повлякох крака през пясъка до телефона край басейна и отново се обадих в катедралата.

— Кой е? — попита сприхав глас.

— Отец Ратиган! Слава богу!

— Слава богу за какво?

— Аз съм, приятелят на Констанс. Сещате се, кретенът.

— Какво има пак — изджафка свещеникът.

— Не приемайте повече изповеди тази вечер!

— Откога взехте да ми нареждате?

— Но вие сте още жив! Тоест, искам да кажа, има ли нещо, което можем да направим, за да ви защитим?

— Не, не! — извика отчаяно гласът. — Ходете си във вашата, езическата църква. Там, където дават „Джак и бобеното стебло“!

Слушалката се тресна.

С Кръмли се спогледахме.

— Виж на Грауман — казах аз.

Той погледна.

— Да, ето го. „Китайски театър“ и името на Грауман. Също оградено в червено и с кръстче. Но той е умрял още преди години!

— Вярно, но и част от Констанс е погребана там, или поне увековечена на площадката отпред. Да вървим, ще ти покажа. Последен шанс да гледаме „Джак и бобеното стебло“.

— Да, а ако имаме повечко късмет, може и да е свършил, докато стигнем.