Хайде всички да убием Констанс

Двайсет и пета глава

Карахме през града и сред топлата тишина аз се опитах да му опиша огромното, черно море в театъра на Грауман.

— Там има дълъг коридор с гримьорни, вероятно пълни с неща от 20-те и 30-те години. Имам усещането, че тя може да е вътре.

— По-добре не си хаби приказките.

— Някой трябва да влезе и да провери.

— Ти да не би да се уплаши?

— Не точно.

— Значи си напълнил гащите. Стой кротко и си трай.

Скоро стигнахме у тях. Той донесе една студена бира и я долепи до челото ми.

— Дръж я, докато не усетиш, че мозъкът ти се прояснява.

Послушах съвета му. Той включи телевизора и започна да сменя програмите.

— Не знам кое е по-лошо — изпъшка. — Твоето бръщолевене или местните новини.

„Отец Сиймъс Ратиган“ — произнесе телевизорът.

— Стой! — изкрещях.

Той върна канала обратно.

„… Катедралата «Света Вибиана».“

Последва вихрушка от пращене и снежинки на екрана.

Кръмли хлопна телевизора с юмрук.

„… следствие на естествени причини. Според слуховете бил готвен за бъдещ кардинал…“

Нова вихрушка и екранът угасна.

— Отдавна се каня да го поправя — оправда се той.

И двамата се вторачихме в телефона, молейки го да звънне.

После и двамата подскочихме.

Защото той звънна!