Хайде всички да убием Констанс

Четвърта глава

В шест часа утрото сигурно беше някъде навън, но не се виждаше от плътната пелена дъжд. Мълниите още бляскаха и правеха снимки на прибоя, удрящ се в брега.

Една особено ярка освети стаята ми и аз се пресегнах към другата половина на леглото, но тя беше празна.

— Констанс!

Входната врата беше като изход към сцена, дъждът барабанеше по килима, а двете книги, голямата и малката, бяха оставени на прага, за да ги намеря.

— Констанс — извиках пак тревожно и се огледах.

Поне си е облякла роклята, мина ми през ума.

Набрах номера й. Тишина.

Навлякох дъждобрана и закрачих покрай плажа, заслепяван от дъжда. Стигнах подобната й на арабска крепост къща, ярко осветена отвътре и отвън.

Но никъде не се забелязваше движение.

— Констанс! — изкрещях.

Светлините не трепнаха, нито тишината.

Гигантска вълна се стовари върху пясъка.

Потърсих да видя следите й, влизащи в океана.

Такива нямаше.

Слава богу, помислих си. Но от друга страна, дъждът можеше и да ги е отмил.

— Добре, както искаш — викнах.

И си отидох.