Хайде всички да убием Констанс

Двайсет и втора глава

Във фоайето ме очакваше замразена армия от китайски работници-кули, наложници и императори, облечени в древни восъчни одежди, манифестиращи за никъде.

Една от фигурите ми намигна — „Е?“

Става все по-хубаво, помислих си. Лудница отвън, лудница отвътре, а сред всичко това Клайд Ръстлър, гниещ някъде към деветдесет и петата си година.

Времето се измести. Ако се покажех обратно навън, щях да видя дузина автокина и чевръсти сервитьорки на ролкови кънки, разнасящи сандвичи между колите.

„Е?“ настоя отново китайският восъчен манекен.

Минах бързо през първата входна врата и надолу по пътеката под балкона, откъдето се вторачих нагоре.

Това беше голям, тъмен, подводен аквариум. Човек лесно можеше да си представи хилядите филмови призраци, сепнати от шепота на изстрели, издигащи се, за да обсипят като снежинки тавана и да изчезнат през вентилационните отвори. Тук невидимо плуваше белият кит на Мелвил, носеха се пиратски кораби, преминаваше „Титаник“. Също и бунтовният „Баунти“, вечно плаващ и никога недостигащ пристанище. Фокусирах погледа си върху няколкото реда балкони, които навремето се наричаха „негърският рай“.

Господи, помислих си, отново съм тригодишен.

Това бе годината, когато китайските приказки витаеха край леглото ми, прошепвани от любимата ми леля, когато смятах, че смъртта е просто нещо като вечна птица, или кротко куче на двора. Тепърва предстоеше дядо ми да легне в ковчега си в погребалното бюро, а Тутанкамон да стане от своята гробница. Защо е толкова прочут, питах аз? Затова, че е останал мъртъв четири хиляди години. Майчице, как ли е успял?

И ето, че сега бях тук, в огромната гробница под пирамидата, където винаги съм искал да бъда. Ако повдигнех килимите на пътеката, щях да намеря изгубените фараони, погребани с пресни самуни хляб и свежи стръкове лук; храна за дългото пътуване нагоре по реката към Вечността.

Никога не бива да го разрушават, рекох си. Аз трябва да бъда погребан тук.

— Това не ти е гробището „Грийн Глейд“ — рече старият восъчен китаец, стоящ недалеч от мен.

Явно бях проговорил на глас.

— Кога е бил построен театърът? — прошепнах едва.

Той явно чакаше случай, за да се отприщи:

— През 1921 г., един от първите. Тук нямаше нищо — само палмови дървета, ферми, няколко къщи, прашна главна улица и малки бунгала, построени, за да примамят Дъглас Феърбанкс, Лилиан Гиш и Мери Пикфорд. Радиото беше просто дървена кутия с бакелитени слушалки. Никой не можеше да чуе бъдещето на него. Откриването бе мащабно. Хората идваха пеша, или с автомобили от север, откъм Мелроуз. В събота вечер се събираха истински пустинни кервани от филмови фанатици. Холивудското гробище още не беше започнало да се пълни, един от първите му клиенти беше Рудолф Валентино със своя перитонит през 26-а. На премиерата на Грауман, Луис Майер пристигна право от зоологическата градина на Селиг в Линкълн Парк. Ето къде се появи лъвът в емблемата на „Метро Голдуин Майер“. Страховит, но без зъби. Имаше трийсет танцьорки. Уил Роджърс показа каубойски номера с ласо, а Трикси Фриганца изпя няколко от знаменитите си песни. Слез долу, заври си носа в старите гримьорни в сутерена и ще откриеш още останало бельо от онези девойчета, които примираха от любов по Лоуъл Шърман. Докаран мъж беше, с мустаци, но ракът го повали през 34-а. Слушаш ли ме изобщо?

— Клайд Ръстлър — изломотих.

— Мили боже! Него пък кой го помни! Виждаш ли ей онази стара операторска кабина там горе? Погребаха го жив в нея през 29-а, когато построиха новата, на втория балкон.

Загледах се в призраците на мъглата, дъжда и снега, на Шангри-Ла, търсейки Върховния Лама.

— Няма асансьор — добави безплътният ми приятел. — Дотам са двеста стъпала!

Доста дълго изкачване, без шерпи, до междинното фоайе и мецанина, а след това до втория балкон и до още един след него, посред три хиляди места. Как се угажда на три хиляди клиенти, зачудих се аз. Но ако успееш да заинтригуваш осемгодишните хлапета така, че да не пикаят по три пъти на прожекция, значи си успял!

Потеглих нагоре.

На половината път седнах да почина, запъхтян, сякаш от дете внезапно се бях превърнал в старец.