Хайде всички да убием Констанс

Пета глава

По-късно през деня се отправих по пътеката, виеща се сред джунгла от тропически дървета и дива азалия, с два пакета от по шест бири в ръце. Почуках на резбованата в африкански стил врата на Кръмли и изчаках. Почуках пак. Тишина. Оставих единия пакет върху изтривалката и се отдръпнах.

Мина време колкото за десетина вдишвания, после вратата се открехна, пожълтели никотинови пръсти сграбчиха пакета и го вкараха вътре. Резето щракна отново.

— Кръмли! — изкрещях и изтичах до вратата.

— Махай се — отвърна глас отвътре.

— Кръмли, аз съм, Лудият. Пусни ме да вляза.

— Няма начин — отвърна гласът на Кръмли, вече леко влажен от първата бира. — Жена ти се обади.

— По дяволите — рекох си тихо.

— Каза, че всеки път, когато те остави сам, започваш да се въргаляш в тор, по възможност в компанията на джуджета-лесбийки.

— Не е казала такова нещо!

— Виж, Уили, аз не съм първа младост и вече ми е минало времето за подобни изпълнения. Затова просто остави и втория пакет бира и се благодари, че имаш свястна жена.

— По дяволите — изръмжах пак.

— Каза още, че ако не минеш на пост и въздържание, щяла да се прибере по-рано.

— И като нищо ще го направи.

— Нищо не разваля купона така както жена, прибрала се по-рано. — Чакай — той пак надигна бирата зад вратата. — Не бой се, Уилям, всичко е наред, но не ме занимавай повече.

Оставих втория пакет бира, закрепих отгоре му телефонния указател и тефтера на Ратиган и се оттеглих.

Почаках доста, преди ръката да се покаже отново. Тя опипа книгите, сякаш четеше брайлово писмо, бутна ги настрани и сграбчи бирата. Продължих да гледам. Най-сетне вратата се отвори пак. Любопитна, ръката опипа книгите и ги придърпа вътре.

— Добре! — извиках.

Добре, помислих си. Сега, ако имам късмет, до час може и да се обади!