Хайде всички да убием Констанс

Шеста глава

След един час Кръмли се обади.

Но не ме нарече Уилям.

— Добре, посерко — каза, — наистина знаеш как да зарибиш човека. Каква е историята с тия проклети Книги на Мъртвите?

— Защо ги наричаш така?

— Виж, аз съм роден в погребално бюро, отрасъл съм в гробище и съм съзрял в Долината на царете край Карнак — не помня в долен Египет ли беше, или в горен. Понякога нощем сънувам, че съм балсамиран. Кой не би разпознал една мъртвешка книга, когато му я сервират заедно с бирата?

— Добрият стар Кръмли — рекох.

— Не се бъзикай с мен. Щом затворя, се обаждам на жена ти.

— Недей!

— Защо?

— Защото… — спрях, преглътнах конвулсивно и изтърсих: — Имам нужда от теб!

— Дрън-дрън.

— Чу ли какво ти казах?

— Чух — изпъшка той. — Да те вземат мътните.

— Най-сетне. Чакай ме пред къщата на Ратиган. Около залез-слънце. Когато разни неща излизат от морето.

— Разбрах.

И той затвори, преди да успея да добавя нещо.