Хайде всички да убием Констанс

Трета глава

В три без петнайсет сутринта, в разгара на мрачната буря, чудовищна мълния се заби точно зад бунгалото. Земята се раздра и мишките замряха в стените.

— Спасете ме! — извика Ратиган и се изправи сред завивките.

— Констанс — взрях се аз в тъмното. — На кого говориш? На себе си, на Бог, или на мен?

— На който слуша.

— Ние всички сме тук.

Тя се отпусна в прегръдките ми.

Телефонът звънна точно в три — часът, в който всички души умират, ако им е дошъл редът.

Вдигнах слушалката.

— Кой е с теб в леглото? — попита Маги от далечните земи, където нямаше дъждове и бури.

Хвърлих поглед към загорялото лице на Констанс, където лятната плът бе опъната над белия череп.

— Никой — отвърнах.

И това беше почти самата истина.