Кралицата изгнаница

Десета глава Кадет

Раиса отвори очи в мрака, но чуваше, че Талия и Холи вече са станали. Припламна светлик и лампата светна. Затвори очи пред яркия блясък и си пожела отново да заспи. Но щеше да пропусне закуската. А за да изкара настъпващата утрин, трябваше да закуси. След четирите седмици обучение поне в това беше сигурна.

Въздъхна трепетливо, отхвърли завивките, спусна крака от леглото и се изправи по долни дрехи, като се прозяваше и протягаше. Резервната ѝ униформа беше метната на стол, за да съхне.

Кадетите носеха светлобежови униформи и заради мокрото есенно време се налагаше да ги перат почти всеки ден. Когато маршируваха по плаца, калта пръскаше панталоните им до коленете. Дали заради това, дали заради бозавия цвят, студентите от другия бряг на реката ги наричаха кални гърбове.

На минаване край стола Раиса докосна с пръст куртката си. Все още беше влажна. Нищо никога не изсъхваше при този противен климат. Отхвърли спомена за времената, когато чистите дрехи се появяваха по вълшебен начин винаги щом ѝ потрябват. В няколко варианта, от които да избира.

Някой е перял онези дрехи, помисли си тя. Кърпил ги е и е изпълнявал стотиците дребни задачи, с които сега се налагаше да се справя сама — и то съгласно военните изисквания.

Амон беше уредил да няма отговорник в общежитието „Гриндел“. Раиса, Талия и Холи ползваха обща стая на най-горния етаж. Това означаваше всички да се редуват в изпълнение на задълженията на отговорника — да поддържат общите помещения и тоалетните чисти, да попълват запасите от изпрани завивки за леглата. Със Застудяването на времето започнаха да носят дърва за огнищата от склада на квартирмайстера близо реката.

Холи беше приключила в тоалетната; това момиче беше невероятно ефикасно. Просто прибираше плътно косата си назад и я завързваше на опашка, измиваше лице и беше готова.

Раиса разроши руното на главата си и огледа мрачно отражението си в полираната повърхност на металното огледало. Дали с дълга коса нямаше да е по-лесно? Можеше да я връзва на опашка. Само че беше твърде гъста и щеше да съхне също толкова бавно, колкото куртката. Изми си лицето със студена вода и навлече влажната си униформа, като правеше физиономии при всяко лепкаво докосване на плата до кожата ѝ.

Скоро щеше да загрее.

Влезе във всекидневната, където Талия се беше проснала в едно кресло, прехвърлила крака през страничната облегалка. Лампата до нея ѝ осигуряваше светлина да чете. Вдигна очи от книгата и се усмихна, като отбелязваше с пръст докъде е стигнала.

Талия бе със смесена кръв също като Раиса — майка ѝ беше от клановете, а баща ѝ роден в Дола, член на кралската гвардия. Винаги ставаше рано, за да чете Храмовата книга, преди да са започнали часовете. Или нея, или някой роман за лунни момичета, който можеше да накара всеки да се изчерви.

Талия беше човек с разнообразни интереси.

— Двете готови ли сте? — повика Холи от вратата. — Ако не побързаме, наденичките пак ще са свършили.

Поне Холи и Талия бяха престанали да я наричат „лейди Ребека“, след като я чуха да ругае като моряк, когато Вихра я настъпи с копито по крака.

Трите препуснаха надолу по стълбите и едва не прегазиха Мик, който подскачаше из общата стая и опитваше едновременно да се придвижва и да си обуе чорапите.

— Лоша идея — извика Раиса, като блъсна вратата при отварянето.

— Глупчото просто се надява някой да му предложи помощ, ако изглежда достатъчно нещастен — подхвърли Холи. — Още дълго ще си ходи с дупки на чорапите.

Без да спират да се смеят, трите прекосиха тъмния, подгизнал вътрешен двор до трапезарията, където сънените кадети вече се редяха на опашка за закуска.

Поне не ми се налага да си готвя, помисли си Раиса, докато плясваше буца каша в купата си, прибавяше меласа, мляко и, да, две наденички. Едно от преимуществата на това да ставаш за упражнения с пукването на зората беше, че все още е останало месо.

Отнесе подноса до дългата маса, седна и започна да рине кашата. Не беше приятен начин да започнеш деня, но отказваше да остави и една хапка дори когато звънецът удари за първия час.

През този семестър изучаваше история на военното дело в Седемте кралства — лекции и упражнения; в класа по финанси беше пълно със секретари с намастилени пръсти; курсове по военна стратегия и въоръжение; и интензивни часове по ардънски език. Освен това беше задължена да марширува заедно с първокурсниците. Последното беше точно след закуска.

— Е, Ребека — Талия се бе промушила до Раиса. — Някои от тези да ти се нравят? — Посочи с лъжица към кадетите на съседната маса. — Какво ще кажеш за онзи в края? Червенокосият Барет. Бил живичък, чувам.

Барет също посещаваше часовете по история на военното дело. Раиса го огледа оценяващо, додъвка си залъка и преглътна.

— Не е мой тип — поклати глава тя.

— Ами Санборн ей там тогава — предложи Талия и посочи към добре сложено момче с права черна коса и цвят на кожата, близък до бронзовия тен на Раиса. — От долните владения е, Уе'енхавен, струва ми се. Говори се, че били спокойни и надеждни.

Раиса пусна огромна прозявка.

— Нямам идея как ши остава енергия за романтика.

— Прекалено си придирчива — рече Талия. — Никой не те кара да се омъжваш за тях.

— Остави я на мира, Талия — обади се Холи. — Нищо чудно да си има някой у дома и да тъгува за него. Някой млад лорд или богат търговец. Идва от класа, нали разбираш. Защо пък да не се цели по-високо от Барет и Санборн.

— Това не означава да си няма приятел в училище — не мирясваше Талия.

Очевидно приемаше сериозно мисията си на сватовница. Тя и Пърли Грийнхолт, оръжейникът на „Уийн“, бяха лудо влюбени и Талия искаше да сподели радостта с всички.

— Само внимавай, Ребека — посъветва я Холи. — Талия и Пърли… двете са лунни момичета. Не им се налага да се тревожат за бебета.

Лунните момичета принадлежаха към Храма на луната в Превала — а неговите членки предпочитаха жени пред мъжете. Талия се бе включила в ордена им още дванайсетгодишна. Колкото до Пърли, тя произхождаше от Ардън и не бе обявила официално пристрастията си.

Холи се изправи:

— Слушай Талия и ще се окажеш с бебе в корема. — Потупа стомаха си, за да онагледи думите си, и им обърна широкия си изправен гръб, за да се нареди пак на опашката за храна.

Холи бе самотна майка с двегодишна дъщеря, Аша. Беше се наложило да я остави в Превалски брод при родителите си. Стара душа — в никакъв случай не бе склонна към романтични мечтания.

Беше излишно Холи да се тревожи. Раиса ловко отбиваше всички намеци и предложения на Талия. Нямаше как да довери на Талия, че е влюбена в командира им.

Толкова по въпроса с личните ѝ планове да се оглежда по-добре преди сватбата си.

Раиса наистина харесваше Холи и Талия. Доставяше ѝ удоволствие да общува с тях и се възхищаваше на тяхната приземеност и решителност. Талия обичаше, когото обичаше, без да се интересува, че в долните владения гледат с лошо око на лунните момичета. Холи пък бе непоколебима в намерението си да се образова, въпреки че дъщеря ѝ ужасно ѝ липсваше.

Бяха станали приятелки, независимо от всички тайни, които ги разделяха.

Приятелки жени беше нещо ново за Раиса. Взаимоотношенията в кралския двор се основаваха на конкуренцията, имаха политически заряд, и всеки се надбягваше за най-добрата позиция близо до хората на власт. На никого не можеше да се вярва и мотивите на всички бяха под въпрос. Амон си оставаше единственият ѝ истински приятел от онези времена, а сега тази връзка бе натоварена допълнително.

Нищо чудно защо Ханалеа е пътувала предрешена. Единственият начин да откриеш какво си мислят хората в действителност.

Звънците отекнаха подрънкващо из цялата трапезария. Раиса отнесе купата и лъжицата си до хората, чието задължение беше да остъргват върнатата храна, и пресече помещението на път към вратата.

— Предай на Пърли любовта ми! — провикна се след нея Талия, докато излизаше в есенния мрак.

Раиса завари кадетите да правят вече обиколки по плаца. Отлепи куртката от тялото си и я остави настрана с пълното съзнание, че не след дълго ще се облива в пот.

След половин час тичане от нея се стичаше вода. После проведоха групови упражнения с оръжия. Стиснали копията, атакуваха напред и назад през полето в редове по десетима. Крещяха като банши. Раиса прегракна, а ръцете ѝ така натежаха, че едва ли не влачеше оръжието по земята.

Това беше военно дело на равнинците и в очите на Раиса наистина изглеждаше странно. В планинските проходи нямаше място за редове от войници и военни маневри. Бойците от клановете се сражаваха индивидуално или на малки отряди, като редуваха нападение и отстъпление. Такъв вид сражения обаче изискваха укритие, каквото в равнините липсваше.

Офицерът по строева подготовка най-сетне обяви със сигнал края на заниманията и Раиса предаде копието си на Пърли, която ги подреждаше на стойките.

— Талия ти праща любов — предаде Раиса.

Пърли се изчерви и се усмихна. Лицето ѝ грейна от удоволствие. Талия беше първата истинска приятелка на Пърли.

— Уф — промърмори Раиса. Грабна си куртката и пое към банята. — Навсякъде любов и нищичко за мен.

Слънцето тъкмо изгряваше, когато прекоси вътрешния двор към „Уийн хол“ за първите си часове — история на военното дело с преподавател Тейм Аскъл.

Беше се изненадала, че директорът преподава на новобранци. Аскъл, забележително добър учител, изпитваше страст към предмета и го познаваше добре, в съчетание с богат практически опит, какъвто липсваше на мнозина учени. Лекциите му изобилстваха с примери от реалния живот, много от тях — взети направо от собственото му минало. Беше се сражавал в битки чак при Картис, използвайки всякакви видове оръжие и тактики.

Раиса беше изучавала историята на Седемте кралства с наставниците си в замъка Превалски брод, но това бе нов вид история с фокус върху военното дело, оживена от многообразието на съкурсниците ѝ. Идваха от всичките седем кралства и съвсем скоро Раиса осъзна, че има повече от една истина за миналото.

Поради отсъствието на естествени прегради кралствата Ардън и Тамрон, Уе'ехавен и Мечо гърло винаги бяха общували по-пълноценно; дори островните кралства. Южните кралства споделяха обичаи, езици, вери — гледаха по един и същи начин на света.

Кралството на Превала бе изпаднало в изолация, погълнато от собствените си проблеми. В резултат на това планинците бяха обект на спекулации и романтичен интерес, всичко това посипано с голяма доза неверни сведения.

Малкото известно на равнинците за Превала идваше от търговците, които слизаха по работа от планините, продаваха метални изделия, накити и други предмети от горните земи; самите те пък изкупуваха хранителни продукти, които растяха върху плодородната почва в по-топлия климат на равнините. Търговците на клановете — екзотични, забулени в тайнственост фигури — умееха да разказват интригуващи истории.

В повечето от часовете Раиса беше единственият превалски ученик — дори и по военно дело.

Както обикновено след банята пристигна в клас в последния възможен момент. Наложи се да седне на първата редица, докато Аскъл вече крачеше по подиума. Припряно извади мастило и хартия. По време на неговите лекции винаги си водеше подробни бележки.

Той разгърна записките си и огледа класа, както правеше винаги. Днес погледът му се задържа на Раиса малко по-дълго от обичайното. Тя се поизправи и срещна погледа му.

— Тази сутрин ще обсъждаме употребата на магия във военното дело — обяви той. — Така че днешната лекция ще се занимава по-специално с превалските чародеи и Призрачните кланове, но ще се отнася и до някои аспекти на Картис.

През класа премина мърморене, наподобяващо остър вятър сред трепетлики.

Раиса почука с писалката си по чина, изненадана, че директорът е употребил правилната северна терминология за надарените хора в Превала. Повечето ардънци говореха за магьосниците като за богохулници, идолопоклонници и магове, а за клановете — като за езичници и диваци.

Сякаш прочел мислите ѝ, един от новите кадети от Тамрон вдигна ръка. Беше Барет, същият, когото Талия ѝ посочи на закуска:

— Трябва ли да отделяме време на тези въпроси? Никой тук няма да използва такива тактики в живота си.

Тонът на кадета даваше да се разбере, че със същия успех Аскъл може да предложи да ги запознае с методите за призоваване на демони или за изтезания.

Впрочем, темата за изтезанията вероятно би била по-добре приета, замисли се Раиса.

— Новобранец Барет, да допуснем, че имате дарбата да предсказвате бъдещето — подхвана Аскъл. — Готов ли сте с абсолютна сигурност да обещаете на присъстващите, първо — никога да не им се наложи да използват магически тактики, и второ — никога да не воюват с хора, които ги използват?

— Не, разбира се, сър — заекна Барет. — Но изглежда слабо вероятно…

— Слабо вероятната тактика ще доведе до поражението ви — прекъсна го Аскъл. — Няма да сте подготвен за такава тактика. И тогава враговете ви със сигурност ще ви сътрудничат. — Погледът му отново обгърна класа. — Други възражения? Не? Тогава да обсъдим странната симбиоза между Призрачните кланове и чародеите, нахлули от Северните острови… връзка, изпълнена с конфликти през последните хиляда години.

Най-после нещо, за което Раиса имаше по-големи познания от съучениците си. Скоро обаче си даде сметка, че Аскъл знае много повече от нея за употребата на магия по време на завоевателната кампания на магьосниците, както и на Краля демон във времената на Опустошението. След хилядагодишния мир на север това не беше сред приоритетите в образованието ѝ.

Но имаше ли изгледи да се превърне в приоритет в бъдеще? Какво щеше да стане, ако между Ардън и Превала избухне война? Раиса огледа аулата. Почти една трета от учениците бяха от Ардън. Какви възможности имаше да се възползва от преимуществата на Превала, за да отблъсне нахлуване от юг?

Внезапното мълчание я изтръгна от дълбоката умисленост. Вдигна глава и установи, че всички, включително Аскъл, я гледат.

— Аз… съжалявам, сър. Бях се разсеяла — извини се Раиса, а наум се порица за невниманието. Налагаше се да свикне с новоприетото си име.

— След като новобранец… ъъ… Морли отново се върна при нас, ще повторя въпроса — каза Аскъл. — Някой попита дали амулет, зареден с чародейска магия, може да бъде използван от друг човек… без значение дали има дарбата. Откровено казано, не знам. Помислих си, че навярно вие ще отговорите на въпроса, след като сте от севера.

— Аз… не съм сигурна, но не вярвам да е възможно — отвърна Раиса. — Чувала съм, че силата, насъбрана в един амулет, може да бъде използвана единствено от магьосника, който я е насочил в него.

— Благодаря ви, Морли — кимна Аскъл. — Е, видяхме, че тактиките, използвани от Алгер Ватерлоу, известен като Краля демон, са били колкото иновативни, толкова и опустошително ефикасни.

Някои от студентите направиха знака на Малтус, за да се защитят от демоничната магия. Аскъл забели очи:

— На ваше място не бих разчитал на свети Малтус за защита от магия — каза той. — И така. Някои учени допускат възможността Ватерлоу да е пътувал до Картис, където се е обучавал под наставничеството на тамошните магьосници. Не намирам обаче първоизточници, поддържащи подобно схващане. Но ни е известно друго: непосредствено преди Опустошението той се е укрепил на скалния рид Сивата дама заедно с кралица Ханалеа и оръжеен арсенал. Можел е да удържи напора на армията на Седемте кралства безкрайно. Ала го предава вътрешен човек.

Аскъл вдигна очи от записките си.

— Обграждайте се с хора, на които имате доверие. В противен случай няма да ви спаси никое оръжие и никоя тактика на света.

Лекцията свърши. Раиса си събра бележките и ги напъха в чантата. Тръгна между скамейките към мястото, където Аскъл слагаше в ред книжата си.

— Отличен урок, директор Аскъл — усмихна му се тя. — Благодаря ви. Научих толкова много. Разполагате с удивителни познания по тема, която не обсъждаме у дома.

Аскъл вдигна глава и остана продължително загледан в нея.

— Благодаря ви, новобранец Морли — изрече суховато накрая. — Внезапно ме обзе чувството, че времето си е струвало.

Раиса мигна срещу него.

— Сър? Нещо нередно ли направих? За да започнете да не ме харесвате?

Аскъл въздъхна.

— Новобранец Морли, да не харесваш намеква за определена степен на заинтересованост, даден ангажимент или фокус, както върху противник. — Поклати глава. — Не, в никакъв случай не може да се каже, че не ви харесвам. Нито ви харесвам.

Раиса не изпускаше погледа му.

— Благодаря ви, сър. Придобих по-голяма увереност. — Отдаде му чест, притиснала юмрук към сърцето си, обърна се и излезе от залата.

Най-малкото, ако някога се стигнеше до война между Ардън и Превала, ардънската арогантност щеше да работи в нейна полза.