Кралицата изгнаница

Двайсет и първа глава Проблем с вредителите

Една вечер, няколко седмици след първата среща на Хан с групата на Абелард, двамата с Жарава се прибраха в общежитието след вечеря.

Жарава седна на работната маса и разтвори учебниците на Огнеков. Заобикаляха го макари златна жица, кюлчета сребро и полускъпоценни камъни. Беше похарчил цял сандък пари за лъскави материали. Хубавото бе, че успяха да продадат стоките си на пазара.

Хан придърпа дневника си и прегледа записките, надраскани след срещите с Гарван. Не искаше да го хванат неподготвен. Само ако имаше начин как да си води бележки в света на сънищата и да ги отнася със себе си. Вероятно трябваше да се посъветва с Гарван по въпроса.

— Отново ли ще се срещаш с Гарван? — попита Жарава, като развиваше жица от макарите и я оплиташе. Не правеше опит да прикрие неодобрението си.

— Нямам избор — повдигна рамене Хан. — Научавам много. Знаеш го. — Хан винаги споделяше с Жарава наученото.

— Ако изобщо върши работа — подметна Жарава. — Заклинанията, дето използва срещу семейство Баяр? Нещо от тях проработи ли?

— Не съм чувал нищо ново. Но поне влязох и излязох от стаите им без проблеми.

Беше изчакал да настъпи вечерният час и незабелязано се промъкна на втория етаж. Обезвреди защитните им заклинания с помощта на заклинанията на Гарван и се промъкна в стаите им, взе изрезките им и прикова чародействата си към тях.

— Според мен в резултат от редовните часове и от наученото от Абелард си имаш предостатъчно работа — отбеляза Жарава. — Би трябвало вече да преливаш от знания.

— Виж кой говори — посочи към проекта му Хан. — Прекарваш цялото си свободно време в занимания с лъскави материали или потънал в изучаване на Огнеков.

— Поне знам кой е Огнеков — отбеляза Жарава. — И не ми се налага да се срещам с него в страната на сънищата. — Поклати глава. — Дано знаеш какви ги вършиш.

Неочаквано чуха някой да трополи нагоре по стълбите.

— Блевинс — предугади Хан.

Жарава метна одеяло върху ковашкото си оборудване.

От стълбището се появиха главата и раменете на отговорника на общежитието. Огледа се гневно, като едва си поемаше дъх. Едно от хубавите неща да живеят на четвъртия етаж беше, че Блевинс се качваше тук само при абсолютна необходимост.

— Какво прави цялата мебелировка на площадката? — настоя да узнае той и махна към струпаните вещи.

— Проветряваме ги — отговори Жарава.

— Хмф — изсумтя Блевинс. — Не са пълни с вредители, нали?

— Вредители? — Жарава повдигна вежди. — Защо питаш?

— На втория етаж, изглежда, си имаме проблем с вредители — обясни Блевинс. — Три стаи гъмжат от плъхов и мишки. Тъкмо реша, че сме се отървали от тях, и те пак се появяват. Трябва да идват отнякъде.

— Няма как да са само в три стаи. — Хан внимаваше да не поглежда Жарава. — Види ли човек една мишка, значи проблемът е навсякъде.

— Явно онези ми ти момчетии правят нещо, за да ги привличат, само това ще кажа — измърмори Блевинс. — Преместих ги в други стаи, докато се опитвах да прогоня гадинките, но зверчетата ги последваха като рояк пчели.

— Кого? — намръщен объркано, Жарава попита Блевинс. — Какви момчетии?

— Новопостъпилия Баяр и братята Мандър. Още щом се нанесоха, започнаха да създават неприятности. Все настояват за това и онова и никога не са доволни. Сега пък това.

— Преди да се усетим, ще плъзнат и при нас — направи физиономия Хан. — Ако причината е в тях, защо не ги изместите от общежитието?

Блевинс потърка брадичка:

— Ами на други места са се освободили стаи, след като някои новопостъпили са отпаднали. С удоволствие ще се отърва от тях, но кой ще ги вземе?

— Не е ли по-добре да не споменаваш за техния… ъъъ… проблем — подсказа Хан.

Жарава все още изглеждаше спокоен като картоиграч, макар че ъгълчетата на устата му потрепваха.

— Аз поне ще спя по-спокойно, ако знаех, че ги няма — обади се той. — Не понасям мишки и плъхове.

На следващия ден Хан се върна от „Хамптън“ и установи, че Мика и братовчедите му се изнасят от общежитието. Спря в края на вътрешния двор и се загледа. Дори от това разстояние виждаше, че Аркеда и Мифис са покрити с големи червени брадавици, сякаш са пипнали заразно заболяване. Лицето на Мика обаче беше чисто.

Хан се усмихна на предсказуемостта им.

Мика забеляза Хан, остави вещите си и тръгна към него с развято наметало. Хан се разкрачи по-широко и зачака с ръце, скръстени пред гърдите.

— Изнасям се — заяви Мика. — Разпоредихме се за по-добри квартири на друго място.

— Виждам. — Хан кимна към братята Мандър: — Моля те, вземи със себе си и вредителите.

Вбесен, Мика почервеня.

— Леонтус успя да обезвреди каквито там вещерски уроки си използвал. Никога не бил виждал подобно нещо. Казах на декана, че положително ти стоиш зад деянието, а тя настоя за доказателство.

— Нима не прие честната ти дума? — Хан поклати глава. — Изумен съм.

— Вместо да те изключи, Абелард ме предупреди да не се занимавам с теб — тросна се Мика. — Ако било ти се случело нещо, аз ще бъда изключен. Какво си ѝ надрънкал? Защо ѝ е да взема твоята страна?

Хан сви рамене:

— Най-вероятно допуска възможността да те урочасам, щом съм се пръкнал в канавката и така нататък.

— Аз поне сам водя битките си, Алистър — изгледа го Мика.

— Сериозно? И защо тогава си ходил при декана? — Хан посочи пъпчасалите Мандър, застанали на безопасно разстояние. — Не си възлагал поръчки на братовчедите си снощи, когато с Жарава ни нямаше, нали? Изглеждат ми… не знам… виновни. Дали следващия път ще бързат толкова да изпълнят заповедите ти?

— Шеги ли си правиш? — попита Мика. — Каквото и да се опитваш да постигнеш, не можеш да победиш.

— Не се шегувам — увери го Хан. — Напълно сериозен съм. И ще победя.

Баяр понечи да добави нещо, но вдигна очи и видя как Кат прекосява вътрешния двор към тях. Завъртя се на пети и тръгна обратно към общежитието, за да си вземе вещите и да последва братовчедите си.

Кат грабна ръката на Хан:

— Какво стана? — Пръстите ѝ се впиваха в плътта му. — Какво искаше Баяр? Какво каза?

— Изнася се — Хан не виждаше причина да навлиза в подробности. — Това е всичко. — Усмихна ѝ се. — Как мина рециталът? Съжалявам, че не успях да присъствам.

— Няма значение. — Кат се бе загледала след Мика. — Нищо няма значение. — Отдалечи с отпуснати рамене, сякаш носеше целия свят на гърба си.