Кралицата изгнаница

Двайсета глава Зла съдба

Раиса тича по целия път до „Гриндел хол“.

Профуча през общото помещение, като привлече обърканите погледи на Мик и Гарет, които играеха на карти, и на Талия и Холи, в крайна сметка отказали се да се разходят. Взе стълбите на един дъх, влезе в стаята си, затръшна вратата и се хвърли по лице на леглото.

След няколко минути чу да се отваря тихо.

— Ребека? — Беше Талия.

— Махай се — изсумтя Раиса във възглавницата. Искаше ѝ се да има самостоятелна стая, за да може да се разпорежда.

Талия, разбира се, не се махна; приближи се и седна на леглото.

— Нали щяхте да излизате — измърмори Раиса.

— Отказахме се. — Талия погали косата ѝ. — Проследи ли го?

Раиса кимна с все така заровено във възглавницата лице:

— Откога знаете, че се вижда с някого?

— От известно време. Той не го пази в тайна…

— От всички, освен от мен — довърши Раиса.

Искаше ѝ се да изчезне. Толкова ли беше очевидно, че е влюбена в Амон? Как щеше да погледне сега в очите когото и да е от тях?

Талия хвана раменете на Раиса и започна да масажира мускулите ѝ, за да ѝ помогне да се отпусне:

— Не искаше да те нарани.

— Разбирам. Значи го е обсъдил с взвода и всички сте се съгласили да…

— Не, не, не. — Талия престана да я масажира. — Изобщо не е така. Не го бива много в лъжите, той е непоносимо честен. Ако не си забелязала, от известно време е невероятно нещастен.

Раиса долавяше ясно любовта в тона на Талия. Всеки член на Сивите вълци обичаше Амон Бърн. Това беше общото между тях.

Вратата отново се отвори и затвори. Раиса потръпна.

— Всичко е наред — успокои я Талия. — Холи е. Донесе ти чай.

— Готова съм да ти потърся и нещо по-силно, ако предпочиташ — обади се Холи. — Имам бренди. Ще те приспи като новородено.

Раиса тръсна глава. Нуждаеше се от ясен ум.

— Не знаехме какво има помежду ви — продължи Талия. — Нито дали сте си дали някакви обещания, но…

— Никакви — прекъсна я с горчивина Раиса. — Нямаше нищо. Бяхме приятели и това е всичко.

А смятах, че умея да разбирам хората, помисли си тя. Обичах Амон и бях убедена, че и той ме обича или най-малкото ще го накарам да ме обикне, стига да успея да разбия преградите на класата и задълженията.

Дали отново можеха да бъдат приятели?

В момента нямаше дори силите да се тревожи от перспективата отново да срещне Кат Тайбърн. Защо ли още тогава не ѝ прерязаха гърлото?

През следващия час Холи и Талия я утешаваха, наливаха я с чай и опитваха да я нахранят. Но най-вече седяха с нея, държаха ръцете ѝ и не говореха. Присъствието им ободри Раиса, обзета от самообвинения и усещането, че сърцето ѝ е разбито. Навярно това означаваше да имаш приятели.

Най-накрая тя чу скърцане на стълбите и разпозна стъпките на Амон.

— Ако искаш, ще останем — предложи бързо Холи. — Няма значение какво ще нареди ефрейторът.

Раиса поклати глава:

— Трябва да поговорим. Отдавна трябваше да го направим.

Той почука на вратата.

— Влез! — обади се Талия и Амон бутна вратата.

Застана, вгледан в трите, с изнурено и мрачно изражение.

Талия и Холи целунаха Раиса по двете бузи.

— Ще бъдем долу, ако имаш нужда от нас — каза Талия.

И си тръгнаха. Докато заобикаляха Амон, и двете му хвърлиха строги погледи.

В стаята се възцари мълчание.

Раиса седна в леглото, подпря гръб на стената и обви колене с ръце.

След известно колебание Амон премести стола от писалището до леглото. Седна.

— Радвам се, че си се прибрала без проблеми — подхвана той. — Веднага трябваше да тръгна след теб, веднага щом те видях да прекосяваш Моста.

— Е, щеше да стане неловко. — Раиса отпусна брадичка на коленете си. — Няма да си говорим за прекосяването на Моста, нали?

Той поклати глава:

— Не, няма да говорим за това. — Амон се заигра с тежък златен пръстен на лявата си ръка. Пръстенът с вълците.

На Раиса ѝ се искаше това да е темата. Предпочиташе да поспори с него, а не да води този разговор.

— Коя е тя?

Амон вдигна очи:

— Казва се Аннамая Дубай. Семейството ѝ е от Южните острови, както вероятно си отгатнала. Баща ѝ е военен… наемник в Превала. Един от малцината наемници в редовната армия, на които баща ми има доверие.

— Как се запозна с нея? — попита Раиса.

— По уговорка на моя и нейния баща. Смятат, че си подхождаме.

Сякаш бяха чифт впрегатни коне.

— Е — Раиса кимна, — висока е.

— Стига, Рай — повиши леко тон Амон. — Не се извинявам, че се виждам с нея. Извинявам се, задето го пазех в тайна от теб. Обвинявай ме колкото искаш, но не я намесвай. Тя е мила и работлива, а и начетена. Свири отлично на арфа… много е талантлива. И много я бива с конете. Прекарала е целия си живот във военно семейство, затова би разбрала какво е… че дългът ми е преди всичко към гвардията.

И точно тогава Раиса го осъзна. Сърцето ѝ заби така силно, че вероятно дори Амон чуваше ударите му.

— Възнамеряваш да се ожениш за нея — прошепна тя.

Той кимна, забил поглед в пода:

— Не и преди да завърша академията. Но планът е да обявим годежа, когато се върнем в Превала през лятото.

— Какво? — повиши глас Раиса. — Смяташ да се ожениш и дори не си ми казал?

Той я погледна, в очите му се четеше вина:

— Нямам извинение. Беше неправилно и го разбирам. Просто не ми стигна смелост да ти кажа.

Разговорът представляваше поредица от тежки удари. Изпита желание да го нарани на свой ред.

Е, очевидно човек няма какво повече да иска от живота… конярка и арфистка, понечи да каже Раиса. Но когато погледна по-внимателно Амон, думите пресъхнаха на езика ѝ: изражението му беше пусто и безнадеждно.

— Не я обичаш — прошепна тя.

— Не съм казал това.

— Но не я обичаш. Познавам те. Не се опитвай да ме лъжеш; не те бива.

Той я гледа известно време и Раиса безпогрешно позна, че все пак спори със себе си дали да не опита. Амон вдигна рамене:

— Ще ѝ бъда добър съпруг — декларира той.

И наистина щеше, с изключение на дребната подробност, че не я обича.

Е, помисли си Раиса, ако някой ще сключва брак с човек, когото не обича, това ще съм аз.

— Преди да го направиш, редно е да знаеш нещо — твърдо отбеляза тя. — Важно е, за да вземеш информирано решение.

Амон придоби такова изражение, сякаш са го изправили на разстрел:

— Рай, моля те, замълчи. Отдавна трябваше да те осведомя, че… Трябваше да те осведомя за мнението на баща ми. Според него не бива ние…

— Не. Изслушай ме — прекъсна го Раиса. — А после е твой ред. — Тя въздъхна дълбоко. — Амон, ти си най-добрият ми приятел. Открай време е така. И си най-честният човек, когото познавам. Освен това не си от хората, които се забъркват с момичета, за които са сигурни, че нямат бъдеще.

Той не отделяше сивите си очи от лицето ѝ.

— Да — потвърди Амон. — Не съм от тези хора.

Тя взе ръцете му и потърка с палци дланите му.

— А аз? Аз приех, че никога няма да можем да се оженим, но бях готова да те взема при каквито и условия… да предложиш. — Тя се усмихна. — Това правим ние, кралиците на Сивия вълк… стане ли дума за любов, вземаме, каквото можем. Ето защо на юг ни наричат вещици и блудници.

Амон затвори очи. На фона на загорялата от слънцето кожа миглите му бяха тъмни. Ръцете му стиснаха нейните:

— Ваше Височество, моля не казвайте неща, за които по-късно ще съжалявате. Не искам между нас да се установят неловки отношения.

— Не — поклати глава Раиса. — Ще съжалявам, ако не ти кажа. А и отношенията ни вече са повече от неловки. — Замълча, но понеже той не реагира, продължи: — И така. Наясно съм с необходимостта да се омъжа по политически подбуди. Това е една от облагите на Превала и кръвната линия. Но… времената се менят. Превала никога не е изпращал принцеса престолонаследница в Одънов брод. Ето ме сега мен, уча се как да преодолявам старите идеи и да приветствам новите. Положително има начин да накараме нещата да се получат.

— Да накараме какво да се получи? — прошепна той като умиращ, оголил гърлото си за финалния удар.

— Обичам те — каза простичко тя. — Искам да се ожениш за мен.

Раиса не бе в състояние да определи какъв отговор очаква. Само не и изражение, смесица от желание, скръб и отчаяние.

— Не разбираш — прошепна Амон, клатейки глава. — Не мога да… Не можем да…

— Да, млади сме, зная — отвърна бързо тя. — И аз не исках да се омъжвам толкова скоро. Но ако се оженим, това премахва възможността за брак с Мика Баяр. Ще се върнем заедно в Превала и така приказките, че Мелани ще се възкачи на трона, ще спрат. Според мен хората ще приветстват брак с местен, вместо с чужденец.

Особено клановете щяха да приветстват Бърн с добре дошъл. Уважаваха бащата на Амон Едън Бърн. А и семейство Бърн не бяха нито магьосници, нито се съобразяваха с чужди интереси.

Имаше толкова голяма доза смисъл, че се налагаше да го накара да разбере. Беше в съгласие с нейните желания, а и практично. Амон обаче се взираше в ботушите си.

— Известно ми е какви пречки има — прибави бързо Раиса. — Майка ми няма да одобри. Баща ти навярно изпитва същите чувства. Но… можем да ги спечелим на наша страна.

Можеш да се научиш да ме обичаш, помисли си тя. Аз ще ти покажа как.

— Не е толкова елементарно. — Амон внимателно отдръпна ръце от нейните. — Не разполагам със свободата да се оженя с теб.

Сърцето на Раиса прескочи.

— Какво значи не разполагам със свободата? — Хрумна ѝ ужасна мисъл. — Да не би вече да си сгоден? — Тя погледна златния пръстен на лявата му ръка, подобен на нейния.

— Не. Не съм сгоден. — Завъртя пръстена, плъзна го нагоре-надолу по пръста си. — Мой ред ли е? Мога ли да говоря сега?

Тя кимна, макар и обзета от ужасното предчувствие, че няма да хареса думите му.

— Известно ти е, че кабинетът на Капитан на Кралската гвардия се предава по наследство в семейството ми — подхвана той. — По заповед на Ханалеа отпреди хиляда години.

Раиса кимна. Наследствените звания не бяха нещо необичайно, макар че по-често се срещаха сред благородниците, отколкото сред военните.

— Обикновено го оглавява първородният от всяко поколение. Предишният капитан избира наследника, който ще служи на новата кралица, когато тя се възкачи на престола. — Замълча, сякаш очакваше реакцията на Раиса, но тя остана безмълвна. — Избран съм да служа като твой капитан — заключи Амон. — С татко го обсъждахме, преди да дойдем на юг.

— О! — възкликна Раиса. — Ами тогава… — Като се замислеше сега, не си представяше някой по-подходящ до себе си. — Защо не го каза по-рано?

— Защото е необичайно капитанът да бъде избран, преди принцесата да се възкачи на престола. Възприема се като заплаха за настоящата кралица. Възможно е да предизвика тревога, че принцесата престолонаследница ще организира заговор заедно с личната си гвардия, за да я свали от трона.

— О! — възкликна повторно Раиса. — Ами, предполагам…

— Щом веднъж изборът е направен, не може да бъде отменен, с изключение при смърт на някоя от страните. Още една причина да се изчака принцесата да бъде коронясана.

Откъде идват всички тези правила и защо не съм чувала за тях? — зачуди се Раиса. Пореден пример за информация, която кралица Мариана трябваше вече да ѝ е предала.

Все пак Амон, изглежда, се отдалечаваше от темата.

— Но защо ми го съобщаваш сега? Ролята на Капитан на Кралската гвардия не противоречи на ролята на съпруг. Има голям смисъл, стига да успеем да убедим…

— Не е просто наследство. Има магически предмет — изпревари я Амон.

— Магически предмет? — Раиса потръпна и кожата ѝ настръхна, сякаш през прозореца бе повял вятър. — Какво искаш да кажеш?

— Ами нали знаеш за връзката на висшия магьосник с кралицата на Превала. Тази свързаност предотвратява възможността някой от тях да предприеме действия в ущърб на интересите на кръвната линия на Сивия вълк.

— Разбира се. Макар че в случая с нашия висш магьосник нещо е пропуснато — прибави тя мрачно.

— Капитаните също са свързани чрез церемония, водена от проповедник. Осъществената връзка остава завинаги. Предотвратява измяната и подсигурява отдадеността на капитана към оцеляването на линията.

Раиса се бореше да не зяпне. Семейство Бърн бяха възможно най-немагическите хора, които познава. Неизменно се открояваха с ясен разсъдък и ненатруфени думи в сравнение с драмата на магьосничеството, вроденото вещерство на клановете и изкусителните слова на проповедниците.

Връзката с Амон обещаваше да е само нещо хубаво, нали? Възможно ли беше да са обвързани по-силно, отколкото вече бяха?

— Значи ще претърпиш тази „свързваща“ церемония, когато стана кралица? — попита тя.

Амон поклати глава:

— Вече е сторено. Преди да отпътувам от Превала. Баща ми смяташе, че е редно, след като ти напускаше Превала и ни очакваше преход през военна територия. И защото, както сама отбеляза, имаше магическа заплаха срещу суверенитета на настоящата кралица. — Вдигна лявата си ръка, за да ѝ покаже пръстена на средния си пръст.

Тя се вгледа във вълците по тежкото злато.

— Вече съм обвързан с теб, Раиса. За последно. Завинаги. — Нещо в изражението му ѝ подсказа, че благословията е двусмислена.

Раиса опита да преглътне изумлението си.

— Наистина ли е трябвало церемонията да се проведе по-рано? — попита тя. — Не ми се иска хората да ме заподозрат в заговор срещу собствената ми майка. И не разбирам защо баща ти е сметнал за необходимо да се погрижи да не ми измениш.

— Ами има предимства. Понякога… мога да предсказвам какво ще направиш и да предусещам опасности срещу теб, за да ги предотвратявам. Долавям и къде се намираш… по не съвсем естествен начин.

Тя си припомни деня в западните Призрачни планини, когато ги нападнаха Слоут и ренегатите. Тя остана скрита в гората и проследи как Амон се упражнява с тоягата. В един момент се обърна, сякаш доловил присъствието ѝ, и каза: „Рай?“

И по-рано днес, когато го шпионираше през прозореца, той се обърна и погледна право в нея.

Внезапно стаята ѝ се стори гореща. Раиса стана от леглото и отиде да отвори прозореца. После се върна и седна в края на камината.

— Е. Благодаря ти, че ми го каза. Най-сетне. Все още не виждам какво общо има с…

— Бракът между нас е опасност за кръвната линия — обясни Амон. — Това е общото.

— Това… това… това не е вярно — заекна Раиса. — Невъзможно. — А после, понеже той замълча, прибави: — Какво те кара да смяташ така?

— След церемонията, ако… ако се целунем или съм изкушен да го направим… — Вдигна ръце: — Получавам предупреждение. Нещо ми пречи.

— Предупреждение? Искаш да кажеш… искаш да кажеш, по магически път?

— Да.

— И какво ти се случва? — подхвърли саркастично Раиса. — Поразява те мълния или…

— Призлява ми и се замайвам. И следва непоносима болка. Чувствам слабост. И… трябва да престана. — Сви рамене.

— Кога се е случвало това? — полюбопитства Раиса.

— Когато споделяхме палатката, а ти… ъъ… се претърколи върху мен. А после, когато се целунахме, непосредствено преди Слоут и бандата му да се появят.

Тя се замисли и си припомни реакцията на Амон и в двата случая. Всъщност наистина изглеждаше поболян… бледен и изпотен, останал без дъх.

— Откъде знаеш, че не изпитваш вътрешна вина? — попита Раиса. — Може би не се дължи на кръвната линия, а на възхваляваната чест на семейство Бърн. Известно ти е, че любовта помежду ни е забранена, значи…

— Подозираш ме в лъжа ли? — Тъмните вежди на Амон се сключиха. — Според теб е номер, за да те откажа?

— Ако лъжеш, има и по-лесен начин — увери го Раиса. — Достатъчно е да ми кажеш, че не ме обичаш, и ще престана да повдигам въпроса.

— Какво?

— Чу ме. Кажи: „Рай, не те обичам и никога няма да те обикна.“ Толкова е просто.

— Раиса, така нищо не постигаме.

— Кажи го!

Амон прокара ръка по главата си, но косата му отново падна над челото. Той стана и започна да крачи напред-назад.

— Е?

Амон продължаваше да крачи като лисица в капан.

— Ще седнеш ли? Започваш да ме притесняваш.

Амон седна до нея. Промърмори, вторачен в пода:

— Не мога да го кажа.

— Защо?

— Защото не е истина. — Вдигна поглед към нея; в очите му се събираха сълзи. Гласът му прозвуча прегракнал и съвсем тих. — Наистина те обичам, Рай. Иска ми се да не беше така, но те обичам. Доволна ли си? По-добре или по-зле се чувстваш от това?

За момент Раиса загуби дар слово.

— О — въздъхна най-накрая примирено.

Седяха редом, без да се докосват, изгубени в мислите си. От другата страна на реката храмовата часовникова кула отброи звучно веднъж.

— Защо не ми каза по-рано? — Раиса едва движеше изтръпналите си устни.

Амон си избърса очите с пръсти.

— За магическата бариера или че те обичам?

— Е, и за двете.

— Никой никога не разкрива на кралиците магическата част — довери ѝ Амон. — Знаела го е само Ханалеа, защото тя е дала началото. Обвързваме се с отделния човек, но всъщност връзката ни е с кръвната линия. — Отмести поглед на Раиса: — Понякога е възможно да действаме против интересите на отделна кралица, за да опазим кръвната линия.

Което в известна степен би го накарало да измени на определена кралица, помисли си Раиса.

— Защо тогава го каза на мен? — поинтересува се тя. — След всички тези поколения?

— Е, както сама изтъкна, живеем в различни времена — напомни ѝ Амон. — И двамата нарушаваме правилата. Но главно защото не ми даваш мира. Надявах се, че ако не ти обръщам внимание и те отбягвам, ще се откажеш и ще си намериш друг.

— Не го приемам — подчерта Раиса. — Положително има начин да се заобиколи. Не ти е позволено да се жениш за жена, която не обичаш. Забранявам го.

— Трябва да се оженя, Ваше Височество. Вие — също.

За да продължа проклетата кръвна линия, помисли си Раиса.

— Ами Лидия? Тя е омъжена.

— Все още няма деца — напомни Амон. — От следващото поколение няма кой да поеме нещата, когато аз…

Дъхът на Раиса пресекна, щом го осъзна. Обърна се и погледна гневно Амон:

— Баща ти го е направил нарочно, за да ни раздели. Знаел е, че ще пътуваме заедно за Одънов брод, и колко голямо ще бъде изкушението.

Очите на Амон казваха „да“, макар да не го произнесе на глас.

— Направи го заради кръвната линия — оправда го той. — Отдаден е на тази задача повече, отколкото на семейство и на всичко останало.

— Мразя баща ти — процеди през изтръпнали устни Раиса. — Никога, никога няма да му простя. Не е имал право да взема това решение вместо нас.

За момент останаха мрачно вгледани в пода.

— Слушай — обади се Раиса. — Да опитаме. Да се целунем, имам предвид. Нещо като експеримент.

— И сега ми е достатъчно трудно — защити се Амон. — Как смяташ, че се чувствам? И аз съм от плът и кръв.

— Само този път. Моля те. Няма да се откажа от теб без бой. Защо да не допуснем, че онова преди е било случайност. Или пък е било свързано с конкретната ситуация. Опасността за линията да е бил Слоут, без да има общо с нас.

Амон въздъхна. След дълга пауза кимна:

— Права си. Никога няма да разберем как точно стоят нещата със сигурност, ако не опитаме. Например положението да се е променило.

Раиса се обърна с лице към него. Изражението на Амон беше колкото предпазливо, толкова и обнадеждено. Тя протегна ръка и улови брадичката му, вече набола със сутрешна брада. Усети как той преглъща.

Наклони се напред и притисна устни към неговите — в началото нежно, после по-силно. Обгърна врата му с другата си ръка, заравяйки пръсти в ниско подстриганата му коса — проследи костите и мускулите под нея. Притисна се плътно в него и с гърдите си почувства как сърцето му ускори ход.

Той плъзна ръце около нея и я придърпа по-близо до себе си в отчаяна прегръдка.

Нещо като вълна премина между тях и Амон потрепери. Яростно потръпване, после още едно. Той се откъсна от нея и се преви на две, притиснал стомаха си. Отпусна се странично на пода и започна да се гърчи; едва си поемаше дъх.

— Какво има? — попита Раиса, макар вече да знаеше.

— Кръв от демон — прошепна той и вдигна ръце към гърлото си, сякаш за да се предпази от невидими нападатели.

— Амон! — Раиса коленичи до него и притисна длан към челото му. Беше лепкаво и студено, с избили капчици пот.

— Н-не. — Амон завъртя глава наляво-надясно, за да се отърси от ръката ѝ. — Съжалявам. Не… ме докосвай. Моля те.

Раиса отдръпна рязко длан, а Амон се преви нещастно, стенейки:

— Пресвета Ханалеа, прости ми. — Лицето му бе изкривено в агония. От очите му се процеждаха сълзи. Конвулсии преминаваха през него като вълни, блъскащи морски бряг. — Съжалявам — прошепна той. — Съжалявам.

Раиса изтича, издърпа възглавницата от леглото си и я подпъхна зад него, за да не се удари в тухлената камина. Зави го с наметката си, защото вече бе започнал да трепери.

Постепенно пристъпът отмина. Тялото на Амон се отпусна, очите му потрепнаха и се затвориха и той се унесе в сън.

Раиса хвърли още една цепеница върху скарата и седна с гръб към огъня, близо до Амон, но без да го докосва. Наблюдаваше го как спи. Усещаше студ и лека скованост; тъпа болка се обаждаше под гръдната ѝ кост, а очите ѝ най-после бяха сухи.

Новата зора завари принцесата престолонаследница будна, изтощена и напълно лишена от мечти.