Кралицата изгнаница

Двайсет и седма глава Когато сънищата се превърнат в кошмари

Хан отвори очи и се взря в тавана на скривалището си в библиотеката.

Лежеше на дървения под и по скованите си стави разбра, че е там от часове. Потърка лице с ръка. От колко време лежеше така? Както обикновено, не успяваше да си припомни голям отрязък от време.

Разтри слепоочия: какво се беше случило на урока му с Гарван? Гарван му показа как да вземе със себе си други магьосници в Аедийон. Демонстрира му техниката и го накара да запамети заклинанието.

Хан се надигна, седна, изчака главата му да престане да се върти, и чак тогава се изправи на крака. Под палтото му нещо прошумоля. Плъзна ръка и напипа сгънати листове. Разгъна ги внимателно. Пожълтели и чупливи, имаха вид на откъснати от древна книга по горните етажи.

На единия лист бе нарисувана карта с избледняло, размазано от влага мастило. Над рисунката под формата на дъга се диплеше заглавие. „Сивата дама“. Той клекна. Сивата дама беше планината в покрайнините на Дола, където се намираше къщата на Магьосническия съвет, заедно с домовете на най-изтъкнатите магьосници на Дола. Огледа внимателно рисунката. На картата планината наподобяваше мравуняк, надупчен от тунели, а няколко входа към тях бяха специално отбелязани.

На гърба бе надраскана бележка с неговия почерк.

Пази я скрита; пази я в безопасност. — Хан Алистър.

Виждаше картата за пръв път. Откъде беше дошла? Какво означаваше?

Да не би Аедийон да се просмукваше в реалния живот?

Прегледа и другите листове. Бяха покрити със заклинания, написани на древен език. Почти не разчиташе текста. С изключение на богато изрисувани инициали в края: НКВАВ. И символ — жезъл със змия и корона. Беше го виждал и преди.

НКВАВ?

Хан застана до прозореца и погледна навън. Фенерджии палеха фенери, окачени по академичните постройки. Значи бе пропуснал вечерята. Чувстваше се отслабнал, изгладнял и напълно изстискан.

Но в това нямаше никакъв смисъл. Срещна се с Гарван след вечеря, фенерите отдавна трябваше да са запалени. Да не би амулетът да бе така зареден със зла сила, че да се разболяваше от него?

Той изруга, събра си учебниците и тетрадките и ги напъха в торбата. Най-отгоре тикна и листовете. Отмина по-дългия маршрут през покривите и реши да рискува със задното стълбище до приземния етаж на библиотеката. Специалистът зад писалището на входа вдигна очи от учебника пред себе си и премигна срещу Хан:

— Библиотеката е затворена, Алистър. Мислех, че вече всички сте си тръгнали.

— Съжалявам — кимна Хан. — Сигурно съм задрямал. — За миг се поколеба: — Кой ден сме днес?

Специалистът се ухили:

— Не е зле да си почиваш след толкова много работа. Неделя.

Неделя. Срещна се с Гарван в събота вечер. Значи му се губи цял ден. Но пък му се намираше карта на Сивата дама. И няколко заклинания.

И внезапно осъзна какво се случва. Колко глупав беше.

Хан изхвърча покрай специалиста и на излизане блъсна с рамо големите двойни врати.

Прекоси вътрешния двор на „Мистверк“ и взе стъпалата на „Хамптън хол“ по две наведнъж. През цялото време хранеше надежда Жарава да е там. Общежитието обаче изглеждаше опустяло. Да не би всички да са на вечеря?

Спря пред вратата на стаята си, наведе се и вдигна кибритената клечка, паднала от ключалката. В негово отсъствие някой бе отварял вратата на стаята му.

Хан плъзна ръка под наметалото си и напипа дръжката на ножа, който продължаваше да носи навсякъде със себе си. Точно сега изтощеният му амулет нямаше да е от полза. Внимателно открехна вратата и огледа помещението. Нищо не беше разместено. Нямаше никой.

Прокрадна се вътре и затвори вратата, залости я, огледа се по-внимателно. Отначало всичко му се стори на място. Чак тогава забеляза някои промени. Документите, пръснати по писалището, стояха леко разместени. Внимателно изтегли чекмеджето на гардероба. Зърната леща, които грижливо подреди по плъзгача, се бяха посипали във вътрешността. По слоя прах, който духна върху ключалката на сандъка, имаше следи.

През последните седмици Хан изостави залагането на магически бариери, за да опази цялата си сила за уроците с Гарван. Преди два дни заложи малки капани, защото беше установил, че прозорецът му е отворен, а той го беше затворил, преди да излезе.

Потърка брадичка. Дали Мика би рискувал след всичко, сполетяло братовчедите му? Не, освен ако не бе открил контразаклинание срещу талисмана.

Възможно беше Жарава да е идвал да търси нещо.

Някой похлопа на вратата и сърцето му едва не спря.

— Самотен ловец! — извика отвън Жарава.

Хан отвори рязко вратата: пред нея стоеше Жарава, облечен в официалната си мистверкска роба.

— Къде беше? — попита приятелят му. — Тази вечер беше Вечерята на декана. Абелард не остана доволна от отсъствието ти. Поръча ми да ши напомня да се отбиеш в кабинета ѝ следващата сряда в седем, иначе лошо ти се пише. Знаел си за какво става дума.

И по-точно, ставаше дума за нейния „клас“.

Хан изруга и се хвърли върху леглото; скри лице в шепи. Имаше чувството, че е затрупан.

Жарава отпусна ръка на рамото му:

— Добре ли си? Болен ли си?

Хан поклати глава:

— Проблемът ми е, че не зная къде съм прекарал изминалия ден. — И обясни какво му се е случило.

Изражението на Жарава означаваше едно: „Нали ти казах.“

— Според мен си пълен глупак, ако възнамеряваш да се върнеш там. Не ме е грижа дали Гарван ти е показал как да превръщаш животински тор в злато. Не си струва да полудееш заради това. Нямам му доверие. Замислил е нещо.

— Следващата сряда трябва да се върна в Аедийон, забрави ли? Абелард настоява да покажа на протежетата ѝ как се прави, иначе ще ме изключи.

Жарава прокара пръсти през косата си:

— Радвам се, че съм просто един гъбоядец и никой не ми обръща внимание.

— Гарван не очаква да успеят с амулетите, с които разполагат. Показа ми как да ги взема със себе си. — Известно време Хан мълча навъсено. — Интересува ли те моята теория?

Жарава се настани на стола при писалището и отпусна ръце на облегалките:

— Ако обичаш.

— На няколко пъти Гарван се плъзваше по някакъв начин в главата ми, за да демонстрира било заклинание, било дребно вещерство. Недоумявам как иначе да го опиша.

— Плъзваше се в главата ти? — Жарава повдигна вежди. — Обсебил те е?

Произнесено на глас, звучеше още по-лошо.

Хан кимна, вторачен в ръцете си:

— Сега допускам, че го прави точно когато затварям портала и прекосявам обратно. Преминава заедно с мен. И поема контрола. — Вдигна очи към Жарава. — Веднъж открих, че се намирам на осмия етаж на библиотеката „Баяр“, без каквато и да било идея как съм се озовал там. Тази вечер бях взел със себе си документи, които никога не съм виждал.

— Какви документи?

— Стари документи и карти. От библиотеката, очевидно. — Хан извади странните книжа от торбата си и ги разстла по леглото.

Жарава ги прегледа и поклати глава:

— Не се връщай — отсече той. — Това е решението на проблема ти.

— Ще се върна — остро възрази Хан. — Няма да позволя на Гарван да ме прогони от Аедийон. На онова място не става на неговото… в смисъл, не му принадлежа. Но трябва да открия начин да го държа далеч от главата си.

— Трябва ти талисман — поправи го Жарава и протегна крака. Под магьосническата си роба носеше панталони и ботуши на член на клановете. — Талисман да те закриля от магия, насочена срещу ума.

Хан си припомни думите на Мордра… клановете са разработили талисмани срещу обсебването, с което са намалили ефекта от него в тактически план.

— И откъде да се сдобия с такъв? — попита малко по-обнадеждено.

Жарава поклати глава:

— Обратно у дома… евентуално. Тук… трябва да направя проучвания и да го изработя. Ще говоря с Огнеков.

Надеждата на Хан поугасна:

— Наистина ли можеш да го изработиш?

Жарава сви рамене:

— Досега не съм правил. И няма сигурен начин да се изпробва предварително. — Наведе глава назад. — Затова се дръж надалеч от онова място.

— Както отбелязах, не разполагам с голям избор.

— Кога ще отидеш? Вдругиден ли?

Хан кимна.

Жарава се залюля на място:

— Тогава се заемам.

Хан вдигна ръка.

— Жарава, още нещо. Днес влизал ли си в стаята ми?

Приятелят му поклати глава:

— Не. Сега влизам. Защо?

— Някой е идвал. Помислих си да не би да си бил ти, защото ти е трябвало нещо.

Жарава го изгледа изпитателно:

— А ако си бил ти, но не си спомняш?

— Да си забелязвал друг да се навърта наоколо? Семейство Баяр, например?

Жарава поклати глава.

— Бяха на Вечерята на декана. За пръв път ги видях днес. Бях с Кат, докато не стана време да се приготвям.

— Бил си с Кат? — изненада се Хан. Откога двамата прекарваха времето си заедно по собствено желание?

Жарава продължи:

— Колебае се дали да не напусне академията. — Хвърли крадлив поглед на Хан. Не съвсем обвинителен, но твърде близо.

Хан се вторачи в него.

— Защо?

— Ами попитай я сам — изрече многозначително Жарава.

— Да идем да я видим още сега — предложи Хан, жегнат от внезапна вина.

— Ти върви — отпрати го Жарава. — Аз ще направя проучванията за талисмана ти.

Хан отиде в Храмовото училище, ала Кат не беше там.