Кралицата изгнаница

Трийсет и четвърта глава Потупване по рамото

Хан чака в „Костенурка и риба“ час след определеното време за срещата им. Може би не е успяла да се измъкне, помисли си той. Може би ефрейтор Бърн не ѝ позволява да напусне спалното помещение.

Или пък Ребека и нейният ефрейтор се бяха целунали и сдобрили, а Хан за пореден път беше изигран.

Хан не беше глупак, но според него целувките му с Ребека бяха искрени. А и Ребека не изглеждаше момиче, което ще го захвърли без обяснение.

А и Балът на кадетите? Да продължава ли да смята, че все още е в сила?

Накрая реши да остави бележка на масата и се спусна по стълбището. Линк го погледна съчувствено.

— Неприятности?

Хан сви рамене:

— Не зная.

Подвоуми се дали да не отиде до „Гриндел“, но не желаеше да причинява повече неприятности на Ребека. Или да се появява неканен и нежелан.

Тръгна обратно към „Хамптън“, кимна на Блевинс в общото помещение и пое нагоре по стълбите. Надяваше се Жарава да е горе. Снощи не се беше прибрал, но не беше необичайно. Понякога спеше в ковачницата на Огнеков, когато бързаше да довърши някой проект. Хан дори не му спомена за случката в Аедийон.

Хан стигна четвъртия етаж. По масата бяха пръснати скъпоценни камъни и метални принадлежности, а чашата чай до тях все още беше топла, но Жарава не се виждаше никъде. Очевидно бе работил съвсем доскоро.

Всъщност чашите бяха две.

Вратата на Жарава беше затворена.

— Ей! Жарава? — Хан натисна бравата, но се оказа заключено отвътре.

— Не влизай — обади се Жарава.

Хан чу от другата страна шумолене и влачене.

— Ами няма и как, залостил си се. Толкова рано ли си легнал?

Отвътре се разнесе приглушен шепот и Хан мигом си отдръпна ръката.

— Извинявай! — извика и отстъпи назад. — Ъъ… извинявай.

Дори не подозираше, че Жарава излиза с някого, но пък приятелят му не обичаше да говори за тези неща.

Хан седна на писалището и прелисти апатично учебника на Фолк. Можеше и сам да учи, разбира се, но нямаше да е същото. Остави книгата настрана и извади записките си от часовете на Грифон. На следващия ден имаше изпит, но мислите му не спираха да се въртят около Ребека.

След няколко минути вратата на Жарава се отвори и той подаде глава.

— Нали тази вечер имаш частен урок. Много рано се върна.

— Ребека не се появи — вдигна рамене Хан. — Вероятно заради онова произшествие с ефрейтор Бърн в нейното общежитие във вторник.

Жарава се облегна на рамката.

— Хммм — проточи той.

— Ще ме представиш ли? — Хан кимна към вратата.

Жарава хвърли поглед през рамо към стаята си.

— Искаш ли да те представя?

След секунда девойчето подаде глава.

Беше Кат.

— О! — Възкликна Хан. — И така. Кога щяхте да ми кажете?

— Отскоро е. Искахме да почакаме, за да разберем дали ще се получи — обясни Жарава.

Хан едва се удържа да не се усмихне широко.

— И?

— Я да млъкваш, Гривник Алистър — сопна се престорено Кат и подмина, вирнала високо нос.

— Хайде де, наистина ме интересува — настоя Хан. — В смисъл… доколкото бях чувал, мразиш го. И след като и двамата сте мои приятели, ми се струва, че…

— Щом толкова искаш да знаеш, всичко е наред. — Кат се тръшна в един стол и протегна крака. Отпусна глава назад и погледна Жарава с присвити очи. — Ще свърши работа.

— Радвам се за вас — обяви Хан.

Жарава беше прав: Хан наистина трябваше да обръща повече внимание на приятелите си.

— Какво стана с Абелард и семейство Баяр? — поинтересува се Жарава.

— Точно това исках да обсъдим с теб. Вчера изпробвах талисмана от самодивско дърво. — Хан посочи емайлираната птица.

Жарава наклони глава:

— И?

Хан му описа случката в Аедийон.

— Значи Гарван не разполага с истински сили? — попита Жарава.

— Просто паразитира върху мен. Или върху всеки друг магьосник в обхвата му — разсъждаваше Хан. — Каза ми, че знае как да изсмуква магия от другите. Трябваше да се досетя.

Жарава сключи вежди:

— Какво е тогава? Как стига дотам?

— Във всеки случай не е просто призрак, роден от въображението ми, защото изкара ангелите на всички. — Хан задъвка долната си устна. — Чудя се дали в библиотеката „Баяр“ ще се намери нещо полезно.

— Съветвам те да зарежеш тази работа — Жарава се настани на работната маса. — Обещай никога да не се върнеш там.

— Никога няма да се върна там — повтори Хан.

Жарава избра едно сребърно кюлче и го стисна. От юмрука му покапа втечнено сребро и изпълни калъпа.

— Внимавай Блевинс да не те хване какво правиш тук — предупреди го Хан. — Ако още няма съответното правило, ще го измисли.

— Каквото и да говориш, почакай да видиш какво съм ти сътворил. — Жарава разгъна четвъртито парче кожа. Показа се изключително точно копие на амулета Самотен ловец, изработен от Елена Сенестре за Хан — същия, който той даде назаем на Жарава.

Жарава сложи двата талисмана един до друг. Беше почти невъзможно да ги различиш.

— Изумително — направо ахна Хан. — Нямах представа, че имаш такива умения. Или че разполагаш с точните материали.

— Не се получава много добре. — Жарава омаловажи похвалата. — Бива ме с изрязването на камъните и обработката на метала, но още не докарвам блясъка. Исках да ти върна амулета, но явно се налага да го задържа още малко.

— Нямам бърза работа. Нека стои у теб.

Хан прокара пръст по копието на вещерската дрънкулка. Проблясна леко, но не можеше да се сравнява с оригинала. Вероятно обаче би заблудил всеки магьосник, стига да не я докосва.

— Защо не изработиш танцьор върху жарава? — попита Хан. — Като онзи, който изгуби?

Жарава сви рамене:

— Не ми е подръка, за да го прекопирам. А формата, предполагам, подхранва функцията. През лятото се надявам да получа повече отговори от учителя Огнеков.

Жарава и Хан крояха планове да прекарат лятото в работа с хора от факултетния състав — единият с Огнеков, другият с Абелард. Отделно от това Хан смяташе да прекара повече време с Гарван. Сега това бе изключено.

— Изработките ти са прекрасни, Жарава.

Хан претегли на ръка богато оформения амулет и го обърна няколко пъти, за да улови светлината. Магията настрана, майсторството и материалите го правеха наистина ценен. Понечи да го върне, но Жарава поклати глава:

— Задръж го. Направих го за теб. Нищо чудно някога да ти се наложи да скриеш амулета на Ватерлоу.

На следващата сутрин бавно туп-туп-туп събуди Хан. Можеше да означава само едно: Блевинс се катери с мъка по стълбите към четвъртия етаж. Хан се изтърколи от леглото и си нахлузи панталоните. Кат беше останала при Жарава и Хан побърза да се увери дали не се мяркат издайнически доказателства из импровизираната им обща стая. Метна парче плат върху инструментите на Жарава точно когато главата на Блевинс се подаде над най-горното стъпало.

— Наистина не разбирам защо вдигат четвърти етажи на сградите, наистина не разбирам — задъхано се оплакваше отговорникът. — Ами да строят повече сгради, мен ако питат, ама никой не го прави.

— Трябва ли ви нещо? — попита Хан, докато Жарава се присъединяваше към тях, вече затворил вратата към стаята си.

— Нали не използвате открит пламък тук? — попита настойчиво Блевинс, оглеждайки работната маса на Жарава. — Не е разрешено.

— Никакви пламъци — увери го Жарава.

— Хмф. — Блевинс го стрелна гибелно. — Е, Алистър, имаш посетител. Не желае да си каже името. Гъбоядец. — Хвърли поглед на Жарава, сякаш той е виновен.

Жарава и Хан се спогледаха. Малко членове на клановете идваха чак до Одънов брод.

— Защо направо не го изпрати да се качи? — попита Хан.

— Защото е девойче, затова — отвърна Блевинс. — Доста страшно на вид, мен ако питаш.

— Но никой не го прави — обади се Жарава.

— И е попитала за мен по име? — изненада се Хан.

— Отначало те нарече с друго име. После се поправи на Алистър, когато ѝ рекох, че тук нямаме Самотен ловец. Най-добре се виж с нея долу в общата стая. — Блевинс се приведе по-близо. — На твое място щях да се пазя. Ако си я раздразнил с нещо, направо се измъкни през задната врата и не спирай да тичаш. Чувал съм, че ако се изпречиш на пътя на някой от тях, ти отрязват…

— Ще се пазя — прекъсна го Хан. — Благодаря ти.

— Ще дойда с теб — обади се Жарава.

Подминаха Блевинс и затрополиха надолу по стълбището. Оставиха отговорника на общежитието да се оправя сам по дългия път до първия етаж.

Хан вървеше пред Жарава, затова я видя пръв. Надолу по последната отсечка на стълбите замръзна насред крачка и се улови за парапета, за да не падне, вгледан към общото помещение.

Беше Птица.